Твърде много време за плейстейшън

Все същото. Въпросът е, имаш ли волята наистина да промениш нещата?

Не разбирам как бихте се омръзнали след 2г съжителство. Вероятно няма как да е това просто трябва да говорите с този мъж. Може нещо да го притеснява и да не ви казва (въпреки, че е ня 42г. не е младо момче да не знае какво иска), може пък да е изморен и така се разтушва или пък просто да не се усеща какво прави с действията си. Ако обаче не говорите той няма как да разбере какво не е наред. И какво ще стане вие ще си мълчите или пък заплашвате той ще си играе игри и в един момент семейство няма да има вече. Определено имате доста неща за изясняване и тук няма да получите отговорите на тези въпроси. Ако смятате да имате нов член в семейството то вземето бързо мерки преди всичко да се съсипе.

Като че ли не прочетох - ти оставяла ли си му детето само той да го гледа за час-два, докато ти си някъде по кефове - кафе, фризьор, обиколка в мол/ козметичен магазин?

Ами не му бъдете сигурна.Оставете му детето и отивайте сама някъде-най-добре фитнес,фризьор,козметик.Погрижете се за себе си.
Ясно заявете позиция,че ако той играе примерно 5часа игри,на следващия ден вие отсъствате 5 часа и като се върнете очаквате освен да е гледал детето,да е приготвил вечеря.

да приготви вечера....тя докато е навън, но той ще излезе с репликата "аз ходя на работа, изкарвам пари, уморен съм искам да релаксирам..."


за 12 г не казвам нищо лошо, има значение че не сте се познавали лично, виртуално е различно.

Той, ако е искал да готви щеше да си вземе наборка.

Да, и ще е прав. И ако авторката не показва да е много уморена от домуването, ей ти скандалче.
Предлагам да пробва още тоя уикенд - отсега да го предупреди, че има излизане единия ден. С точен час на излизането и прибирането. Че ако се замотае навън, мъжът ще й скъса телефона за глупости.
И така малко по малко да го свиква - уикенда първо единия, после и двата дни мама има лично време 2-3-5 часа също както татко.
Ама то май не беше липсата на лично време проблемът.

Тук има баба, която понякога взема детето (някъде се спомена накратко), така че може да се намери време и за общо, и за самостоятелно забавление. Важното е да има желание и всичко да се поднася по-позитивно, без натякване, за да не минава геймъра в отбранителна позиция. Чак развод да се споменава е много хард, а и му е станало ясно, че е празна заплаха. Заплашва се с нещо, само когато наистина смяташ да го изпълниш, иначе хората смятат, че си говориш празни приказки и не те вземат насериозно.
Освен това не е нужно всеки ден да минава еднакво. Единият ден той си играе, а ти си правиш нещо друго, на другия гледате филм заедно.

Пиша защото виждам някои прилики при мен и при авторката.

Разликата е че имахме вече години семеен живот когато се появи играта. Приликите са че той е също по-голям от мен и че беше на 40+ когато се появи детето. Та играта се появи и в тоя момент от живота ни. Преди това нямахме проблеми или не са били забележими. Играта не беше плейстейшън, а от така наречените massively multiplayer games които се инсталират на компютри и на мобилни телефони. Смея да кажа, че инсталирането на тия игри сложи превратна точка в семейния ни живот.

Разликата е още че аз също работех. Аз ходех на работа, тичах след работа да прибирам детето от детска градина и да готвя като по часовник в кухнята. Баби нямаше. Той се прибираше, вечеряше и отиваше да се затвори в офиса си да работи. Само че играеше. Започна да играе на телефона като сме на ресторант и трябваше да го моля да си прибере телефона поне за малко. В редките мигове когато се разхождаме заедно, а не аз сама с детето, той си играеше на телефона.

Никакви разговори не помогнаха. Всеки разговор завършваше с думите че аз не го разбирам, че той е така устроен, и че той има нужда да се разтоварва след работа. Само че аз работех на равно с него и имах нужда вечер да изпия една чаша вино с някой и да разменя дума с партньора ми. Когато не играеше игри, гледаше телевизия. Постепенно се появиха и други проблеми, появиха се лъжи и нови обсебващи хобита. На мен ми писна да съм сама евентуално и нещата не свършиха щастливо за връзката.

Може би историята на авторката не е толкова драматична. Може би при нейния мъж това е временна фаза. При мен продължи години. Съжалявам, че допуснах да ми изгуби толкова време.

Не съм мъж, но и аз ако видя вкъщи, че жена ми плете, ще си намеря нещо, с което да се абстрахирам от скуката.
Мъжете не са аниматори на порасналите си съпруги.

Всеки може да си прави каквото иска у дома.

Авторке, взела си си 40 годишен мъж. Това си е бил един стар ерген с изградени навици. Ти си си го избрала. Няма да се промени особено, но ти мисли повече за себе си и не се вторачвай в него. Отслабни, гледай си детето, дано намерите как да се увеличи общуването ви занапред.

И моят е играл на тези massively multiplayer games май, но доста умерено и никога не ми е правило впечатление. Да искам да не играе не ми е хрумвало, затова и не знам как се оферира такова нещо. Ако останалата част от живота си върви добре, значи всяка жена знае как да прикотка мъжа си да изпият чашата вино или каквото там друго иска, нали?

Когато се появят още обсебващи хобита и мъжът се скатава като при втората Анонимна, тогава рядко нещата свършват добре. Но при вас не виждам трагедии, пробвай друг подход и не очаквай чудеса.

С риск да бъда нападната, ще кажа, че не виждам нищо чак толкова фрапиращо в поведението на мъжа. Ходи на работа, помага вкъщи, гледа детето /за човек, който ходи на работа 2 часа вечер с детето си е добре/. Моя мъж също отделя долу горе толкова на детето  през седмицата след работа. Ама то и повече как да стане.Авторката е написала, че 18:30 се прибира, сложи половин час къпане, един час подготовка за вечеря, вечеря и раздигане и то става 20ч. Детето си лягало в 21:30. Е то даже и два часа не остават. Колко повече да е с детето, докато спи или като е на работа?! Пък като заспи детето, какво лошо има да си релаксира с хобито. Вече уикендите е друг въпрос. Тогава би трябвало да правят повече неща заедно. Според мен поговорете за това през почивните дни да отделя повече внимание на теб. Пък нека си играе два часа после. А и ти през деня не мога да повярвам, че нямаш поне два часа за себе си. Това дете не спи ли през деня? Аз примерно имам всеки ден два часа докато детето спи следобяд за мен си /е без да вдигам много шум/ и през тези два часа си правя каквото си реша за мен лично, не върша домакински неща, а само си почивам или каквото там ми е кеф. Ами не е ли редно да дам и на мъжа ми два часа вечер за негови си неща. Въпреки, че не му се получава, защото като се прибере и детето се залепя за него, а като заспи към 22ч и той вече е уморен и заспал в повечето случаи /става в 5ч за работа/.Ама през единствения му почивен ден гледам да му дам поне 2-3 часа спокойствие да си поцъка играта. Да и моя играе. Преди и аз играех, сега по-рядко, но имам възможност ако реша да играя по два часа дневно. Нищо съществено притеснително не виждам аз. Всеки човек има нужда от самостоятелна почивка, хоби. За някой е разходка, за друг среща с приятел, за трети игра. Нищо лошо не виждам. Е, айде, секса може да е по-честичко.

Според мен основния проблем е разминаването между двамата във представата как трябва да се прекарва свободното време. А и геймърството дори ограничено, си изисква и заема доста часове от личното време.
По принцип е хубаво ако партньорите имат сходни разбирания и желания и си говорят за тях, както и общуват чрез тях.
Иначе във вашия случай ще е един вид всеки да си релаксира както преценява той самия, и така да я карате, с надежди в един момент да му омръзнат тези игри и да се фокусира във вашата връзка и семейство.

И аз играя по 1 час вечер докато жена ми приспива децата. Така разпускам напрежението, иначе човек може да откачи от натовареното ежедневие. Почти всеки около мен си има някакъв начин-футбол, бира с приятели, риболов и какво ли още не. Моя е този- нямам време и енергия за почти нищо друго вечер след работа, винаги се стремя да обърна достатъчно внимание на децата и жена ми. В почивни дни почти не остава време за играта, най-много да видя нещо из фейса.
Конкретния случай обаче човека явно прекалява- стоенето до 2 часа през нощта си е доста хард вариант, всяко нещо, с което се прекалява се превръща в проблем. Мой приятел така навремето си остави училището и не завърши заради компютърните игри, други до ден днешен цъкат и тва им е целия живот. Границите трябва да си ги постави самият той, с помощта на авторката. Ако не иска- вече става лошо.

Аз си мисля, че основния проблем не е че играе на игри, а че тя се чувства пренебрегната като жена, първия сигнал е , че само тя е инициатора за секс....ако там нещата бяха ОК, нямаше чак толкова да я дразни факта , че си цъка на плейстеишъна....уж ще правят дете, но при него няма инициатива...може би това я дразни повече, че не гледат в една посока.