Скрит текст:
То оценяването остави, обаче си мисля дали не беше грешка - защото така съпругата се заима с повече време и взе да се замисля - ма аз туй ли искам, не съм ли влюбена в друг и т.н.Обаче, нямаше кой да го оцени? Спомням си как в първите ми връзки, все се стараех да угодя, винаги да съм на разположение, да се съобразя... и то не за друго, проста така ми идваше отвътре. Еми, не само, че не се оцени, не само, че се прие за даденост, ами в даден момент усетих, че вече и фактор не съм, и то защото аз така се бях поставила. Еми, урокът е научен 
Сега не давам по-малко, всъщност, но искам повече, и ако видя, че няма взаимност, смяна на полувремето 
Има и хора, които оценяват и разбират тези неща, но обикновено са минали през другото и имат база за сравнение. По дефоулт, доста си теглят към своето, и ако им позволиш, ще те оставят гол и бос, и ще забравят, че някога си съществувал.
Сега не давам по-малко, всъщност, но искам повече, и ако видя, че няма взаимност, смяна на полувремето Има и хора, които оценяват и разбират тези неща, но обикновено са минали през другото и имат база за сравнение. По дефоулт, доста си теглят към своето, и ако им позволиш, ще те оставят гол и бос, и ще забравят, че някога си съществувал.А всъщност винаги можеш да срещнеш някой, който ще го оценява, ще оценява и теб самия и всички ще са щастливи и доволни
))Виж сега, може и грешка да е било, но ако верността се крепи на това, жена ти да е достатъчно затрупана с работа, та да не й шарят очите по съседите, пиши нещата бегали.
Попринцип определено не трябва задоволяването на нуждите и тегленето на каруцата да е едностранно, защото едната страна се обезличава, а другата започва да й избива, дали от скука, дали от сремеж към някой, който е фактор. Твоят случай не ми се струва точно такъв, защото за мен е напълно нормално да си помагате взаимно и не смятам, че е причина парньорът да изчатка. Фактори някакви има, някои у теб, някои у нея. Понякога е само второто, а ти просто не си човекът, който може да направи нещо по въпроса.
Това, което аз съм научила е, че с опита, успяваш да напипаш как нещата стоят при конкретния човек. Формулата, която работи при един, ще убие тотално отношенията с друг. Затова най-добре да знаеш ти какво искаш, какво очакваш от другия, и какво можеш да му предложиш. От там насетне, пластовете се напасват, когато има съвсместимост.
и като се върна от работа, след като похапна домашно приготвените от него салатка и фрешче докато си гледам сериала, да ме тръшне за минимум три тека