Хиперактивност с дефицит на внимание - тема 9

Никога не съм могла да пия лекарства с вода, но си имам безотказан метод - загребвам супена лъжица кисело мляко от най-гъстата му част, поставям хапчето вътре и гълтам лъжицата. Дано успеете.
П. С. От два дни сме с диагноза АDНD. За сега само ви чета, защото все още съм в стрес, беше неочаквано за мен.

Метода на стриване, т.е. превръщате го в прахообразно и го слагате в храна която обича и има силен вкус в случай, че лекарството е горчиво или е с неприятен вкус.
ADHD може да е положително отколкото отрицателно, но иска работа от страна на родителите.

При нас го има този проблем с изпускането по голяма нужда (енкопреза), но не е само вечер. В първите годинки си мислех, че просто от стрес не успяваме да направим преход от памперс към гърне и тоалетна. После като се порових и споделих с един-двама лекари, се оказа, че си е малко по-специфичен проблем. Даже си мисля, че е крайно време да посетим гастроентеролог, но някои методи на лечение при тях ми се виждат крайни и дори травмиращи. При нас обаче проблемът с изпускането не е само нощем. Може да е по всяко време на денонощието. И ние опитахме да го изчистим като създадем някаква рутина, също като вас. Всяка вечер ( з даже си навивах аларма) има -няма някакви позиви за акане го карахме да ходи в банята/wc-то. Преди се бавеше повече време, сега излиза по-бързо. Вече се случва да отива сам, защото казва, че му се ака. Явно усеща нещо, но какво точно? 🤔🤷Обикновено го преболявало корема. За съжаление обаче все още се случва да има зацапване по бельото.
***
В някои източници наистина обвързват това с ADHD, но повече с аутистичния спектър. Мисля си, че при сина ми, а до известна степен и при мен, има елементи от аутистичния спектър.
Ако сте се ровили достатъчно дълго в източниците и каналите засягащи тази тема, то сигурно сте попаднали на информацията, че един голям процент от хората с ADHD (мисля, че беше над 60%) всъщност са от смесен тип. Тоест освен характерните за ADHD симптоми имат и не малко симптоми характерни за аутистичния спектър. Затова не бива да ви учудва, че дадено дете тук в групата, има всички симптоми на ADHD, но проявява интерес към училище или пък има красиво подредени тетрадки. Аз самата съм била такова дете. От една страна свръх емоционално, темпераментно и енергично дете до невъздържаност. Не можех да седя мирно без да се "чекна" по столовете. От друга много ученолюбива и отлична ученичка  - почти нямаше предмет в училище, който да не ми е много интересен. Тетрадките ми бяха на първо място по краснопис, но винаги съм си била разсеяна, забравяща, разпиляна и вечно закъсняваща. Последните неща след краснописа са си валидни с пълна сила и до днес. 😁😁😁Редовно благодаря на мъжа ми, че ми напомня къде последно съм си поставила нещо. Например очилата в гардероба или телефона върху парното в банята.😜🤪 Често се редуват  периоди на тотален хаус с часове на педантично почистване или подреждане.
И в крайна сметка, без да изпадам в подробности, мога да кажа, че отстрани погледнато минавам за успешен човек в почти всички сфери на живота.
Въпреки, това на пръв поглед елементарни неща ми костват свръх много усилия, които един нервотипичен човек прави едва ли не инстинктивно и без да се замисля дори.
**"
Или както се коментира тук, нервноНЕтипичните с течение на времето се принуждават (съзнателно или подсъзнателно) да си изградят компенсаторни техники и методи. Чрез тях се приспособяват за оцеляване и функциониране в един свят изграден по модела и в услуга на невротипичните хора.
***
А по въпроса за писането и ученето или за изграждането на хигиенни навици и включването в домакинските задължения, направо не ми се отваря темата.
То при нас освен дефицит на вниманието и тук-там аутистични реакции и прояви има и дислексия - просто красота 3 в 1. 😁🥴🤪
Както споделяте за много от вашите дечица и аз отдавна спрях да съм максималист и към двете си по-големи деца ( 10 г. и 15 г.). Каката (15 год.) също е с ADHD, но при нея като че ли е малко по-слабо изразено. Макар, че те всички деца ( и като цяло хора) да си строго специфични и често проявяват различаващи се симптоми.
Освен това на нея безкрайно много ѝ помогна работата с ресурсния център към бившето ѝ училище. Като напредък направо се изстреля в космоса работейки с всички специалисти там.
Така , че не губете надежда. 7-ми 8-ми клас има шанс за стъпване, осъзнаване и напредък!

Здравейте,
Синът ми е на 16г. имам съмнение са СДВХ. Бих могла да опиша детето така:
В училище - ниска концентрация, ниски оценки, трудно учи, не желае да чете. В момента ходи на частни уроци по Мат. и Английски за да навакса.
Не пише домашни, или го прави рядко.
Има много приятели в училище.
Когато усвои нещо държи да го покаже, да отговори бързо. Отговор преди края на въпроса е често при него.

Активността му е висока от малък, не съм.го отдавала на това, но винаги е бил в движение и тренира по няколко неща, които бързо му омръзват.

Забравя, губи, не чува, не умее да си подрежда времето и приоритетите.
Товори бързо, понякога когато разказва не си подрежда правилно изреченията.

Моля за съвет.

Здравейте, може да попитате учителите при които ходи, дали лесно се разсейва.
Тествайте го у дома. Накарайте го да донесе нещо, което не е съвсем наблизо. Това е лесен тест. Направете го многократно,  когато тръгва попитайте го нещо което няма нищо общо със задачата за която сте го помолили.
С една дума, това е опит да го разсеяте и да видите дали ще свърши това, за което сте го пратили и дали няма да извърши разни други неща междувременно.
Прекъсва ли ви постоянно и довършва ли това за което говорите.
Има доста неща, но опитайте тези.

Как сте?
Скоро почва училище... 2 клас ще е синът ми. Отсега съм в притеснения, но се надявам добре да тръгне учебната година.

Много зле, много притеснена. Синът ми ще е в първи клас.

Стискам палци за малките и особено на всички първокласничета.Пишете как се справят децата.Понякога родителите имат излишни опасения,  а децата ги опровергават.Успех!

И сз съм в стрес. Утре започва четвърти клас. Като си представя, че ще трябва да учим вечер до никое време и лошо ми става.

Нова книга. Ще я поръчам и споделя мнение като я прочета.

Според мен не бива да учите заедно. После ще ходите на работа заедно с него ли ?
Не ме разбирайте погрешно или чe ми липсва елементарна емпатия.
Цял живот живея с ADHD. Не е лесно, но самостоятелността, а не зависимостта но подготвя за живота.
Намалете до минимум всякакви джаджи, които разсейват детето е дефрагментират вниманието му.
Да чете. Книги, книги и книги. Ако има някакъв артистичен талант, това е най-доброто което може да му се случи.
Това е моята позиция. Вашата може да е съвсем различна.

** Доста е назад разбирането и помощта, липса не медикаменти и доста самозванци.

Според мен е много трудно да се проумее, че избор няма. Седиш и учиш, а детето само седи.

На този етап нямам избор, налага се да уча с него, иначе рискуваме изпускане на основен материал и тотален провал.
Книги не иска, не обича и не иска да чете, няма сила, която да го накара. Аз съм четящ човек, не е като да няма пример, просто тотално не го влече.
Лятото чете Пипи Дългото Чорапче, ами трябваше да стоя до него и да го слушам, защото ако оставя сам, прескача страници и въобще гледа само да отбие номера.
Талант има в спорта и си ходи редовно на тренировки, ама то само със спорт не става.

Все трябва да има нещо, което го влече извън спорта. Книги в които има много действие и екшън, без много различни герои може би ще са му интересни. От задължителната литература харесвах железния светилник - има действие, чакаш да видиш какво ще стане на следващите страници, има драма. Книги, които мразя са тип пътеписи, където в 10 страници описват еди какъв си пейзаж... Аз също прескачам страници, които не са ми интересни.
Пробвайте с предмети в училище, които са му интересни да се организира сам да учи, а за по трудните помагайте. Разбира се трябва и контрол да не отървете нещата. Заложете на разбиране на материала, избягвайте да заучава/наизустява. По добре да е разбрал за тройка, отколкото да е наизустил за отличен.
Съгласна съм с Дон домат, че няма как да висите вечно над главата му. Трябва сам да изгради механизми, които ще му помагат до живот.
Може да пробвате 20 мин учене и 5 мин почивка и разсейване и пак отново. Разменяйте/редувайте предметите - един ден почвайте с по трудните, а на другия с по лесните.

Няма предмет, който да го влече и да му харесва и няма книги, които да му грабнат интереса. Приема училището като някакво мъчение и гадно задължение. Пробвала съм стотици пъти, водила съм го в библиотеката, взима дадена книга и после не я поглежда.
Трябва да отбележа, че няма и време за четене, то няма за учене, какво остава за четене. Свършва училище в 16.30, като нямат занималня или нещо такова, където да си пишат домашните. Два пъти спорт, логопед, прибиране вкъщи около 19ч, вечеря, някое домашно, лягане. Уикенд- събота състезание, домашни, неделя- българско училище, домашни. Знам, че би трябвало сам да се научи на тези отговорности, но в днешно време учителите държат нас- родителите отговорни ако нещо не върви както трябва. Тероризирана съм от мисълта да ме привикват и да ми държат сметка защо това и онова, защо не учи, защо домашното не е както трябва, защо не се е справил на контролното.