Как да спра това поведение?!

Здравей, звучиш като супер свястно и готино момиче и само по разсъжденията ти бих казала че с голям кеф бих излизала с теб на по бира (чисто приятелски, жена съм).
Според мен някъде по пътя си изтървала детското в себе си, и сега прекалено премисляш нещата. Позволи си да се отпуснеш, да бъдеш спонтанна и щастлива. Вторачила си се в един детайл, а не виждаш цялата картина, която си ти,успяла, красива, интелигентна и тн. Повярвай в себе си, винаги ще има нещо което ще искаш да ти върви по добре, но това не е цялата картина.
Аз съм се чувствала като теб преди време, но истината беше че наистина не бях срещнала хора които държат на мен, смея да кажа че сега имам хора, които са проверени във времето.
Пожелавам ти успех ииии ако си от Варна случайно, пиши на лс.

Много интересна тема. Аз мога да дам само един съвет - никога не бъдете нон стоп на разположение за всички, научете се да казвате НЕ. Не бъдете безхарактерни и вечно благоразположени, дори с риск понякога да сте сами.

Според мен, имаш големи очаквания към околните и прикриваш голямо его. След гимназията и университета хората се разпиляват, но е нормално да създадеш/влезеш в  нова среда. Аз бих го приела като период, но без да изпускам целта и да работя в тази посока. Ти си активна, а това е предпоставка да се случат приятелствата. Нормално е човек да премисля и търси решение, но не е добре ,когато се изживява " аз горката". Имай предвид, че  всеки е с някакви липси, колкото и отстрани да изглежда,че животът му е пълен.

Според мен си напълно нормална. Може би на моменти с ниско самочувствие. И съм имала често такива драми, че нямам достатъчно истински приятели, които да държат най-много на мен, че не ме търсят редовно, да ревнувам, че не са ме поканили някъде и т.н. Мисля, че се случва на почти всички - само на крещящите екстроверти, които могат да завържат разговор и с дърво и на които всички се лепят като мухи, само на тях сигурно не им се случва. Така е защото за съжаление сме програмирани да сме социални животни и сме склонни да се самообвиняваме и да се чувстваме зле когато не сме част от сплотена група.
Мисля, че когато си намериш партньор в живота, ще се успокоиш и тези притеснения ще отминат
Иначе те съветвам да се запишеш на групов спорт, най-добре в по-малка зала. Освен всички предимства на спорта, според мен хората когато спортуват заедно, завързват хубави връзки. А и ще притъпиш значително това чувство за самота и непълноценност.
Успех!

Много неща от историята ви ме докоснаха и аз съм имала такива моменти, чувства, мисли... Ще споделя нещо от моя личен опит... В по-младите си години, в повечето случаи аз бях иницииращата страна за среща и обаждане на приятелки (които никога не са били много на брой) или с добри познати... Нещата се промениха след като "приятелките" се омъжиха... спряха да се обаждат, да се виждаме... още повече, че живеехме в различни градове. Беше ми криво, чувствах се използвана и непотребна... С годините силата на тези чувства и мисли намаля осезаемо... Работата ми е свързана с много хора... прибирам се вкъщи изморена и "разкъсана"... за да се събера ми трябва време насаме... Сещам се за приятелки и познати... но нямам вече голямата нужда да им се обаждам или да ги виждам... а и те също... Чуваме се в повечето случаи за лични празници или си пишем понякога. Не поддържаме и семейни приятелства по същата причина... В много редки случаи ми се приисква да имам някой на разположение за среща или пътуване... ама бързо ми минава... С времето хората се променят, променят приоритетите си и предпочитанията си... Разделят ги ангажиментите им професионални и лични, разстоянията... Често си мисля, че ако сега трябва да избирам повечето от предишните си приятели за такива... няма да го направя... Аз съм се променила... те са се променили... това вече не е драма за мен... Предпочитам да се раздавам на семейството си... пък ако се случи така, че се организираме с приятелките да се видим... не отказвам. Големите надежди, носят големи разочарования...

В днешно време трудно може да създадеш истински приятелства и то да са най-много 1, 2 , а и с напредването на годините все по-трудно става. Аз също се чувствам така понякога, и много пъти съм плакала, че нямам емоционална подкрепа, но всичко отшумява. Просто търсим много силна емоционална връзка с хората, които не искат да имат такава с нас и затова страдаме. Мисля, че такъв човек се нарича емпат, ако не греша. Бъди по- повърхността, не обръщай прекалено голямо внимание на хората и не бъди винаги насреща, а когато имаш нужда да си  с някой потърси ги ей така предложи да излезете някъде, но не отделяй цялото си време, винаги бъди заета и не ги поставяй на първо място.  Просто помни, че истински приятели няма, никой не е загрижен за теб и твоите проблеми освен родителите ти или клюкарите. Ако срещнеш човек, който истински те обича само в него ще откриеш подкрепа, но и там трябва да се докаже с времето. А ти от кой град си?

Може и момичето просто да е с по-високи вибрации. И за това става психологически невидима за другите.

https://www.facebook.com/AlteyaMora/photos/a.101383552104293/118 … 813747900/?type=3

Заглавието говори много. В първия момент помислих, че става дума за дете, което се държи лошо и майка му желае да го спре.
Хората нито се държат умишлено лошо спрямо теб, нито можеш да ги спреш!

Благодаря за всички отговори. Явно не съм достатъчно наясно със себе си и поведението си, защото почти във всеки отговор открих някаква частица истина сякаш. А щом отстрани от един пост е лесно да се видят проблемните зони, значи аз просто не се вглеждам достатъчно. Ще отговоря на каквото мога не всички поименно, защото сте много! Извинете, ако пропусна някого. Отделили сте време на проблема ми, което не очаквах честно казано.

@Роузи, причината да е нахвърляно е, за да не звуча като ревла и да обхвана повече факти. Виждала съм по форуми когато някой постави проблем, че все не му върви с мъжете примерно, всички започват да го питат ама ти кривогледа ли си, да не би да си супер темерут или социално странен, сигурно си по- грозна, отколкото си мислиш. Мислиш се за 10, а сигурно си 7, пусни снимка, ние да преценим и подобни. Затова може би не съм се описала като нещо уау, а като нормален човек. И аз съм нормален човек, това не значи, че нямам предимства над другите хора, просто ме е страх да се хваля ли не знам, точно за да не си кажат хората "тая па за каква се е взела."
Много си права за гледането навътре, това не го правя, все искам другите да се онасят по определен начин с мен и гледам как се отнасят.
@ Ms.Gorgeous , възможно е да залагам постоянно високи и нереалистични очаквания и да не знам точно какво искам, трудно е.
@ Lorellada, така звучи, може би вече и такава да е същността ми. Няма да се оправдавам, че разочарованията са ме направили такава. Обяснявам си го с това, че като явно пасивно мине време 2-3-5 месеца и аз още не съм си задала очаквания и все се чувствам подмината, в един момент става пасивно- агресивно поведението ми, к оето е отблъскващо за хора.
@ Uncommon, само едната приятелка се оттегли, с другото момиче и до днес пооддържаме много добри отношения, но пътищата ни леко се разминаха откъм местоживеене и интереси. Просто това ми се е запечатало, почувствах се като някакво повредено същество, а ние бяхме млади хора. Аз нямах проблемите, които съм имала след 20. Не съм усетила да съм я задушила в оплаквания. За мъжа- не знам. Хората се разделят по различни причини. Една жена писа в началото на темата, че е имала както заинтересовани, така и незаинтересовани гаджета. Явно вече не е с тях, но все пак е имало някакъв интерес.

Ще помисля и над съветите на няколкото потребителки, че всъщност хората си гледат себе си и своите проблеми и че искам филм. На мен неми се струва така сега,но може след 5 години да мисля по друг начин и дано. Мерси за препоръката и за анеаграмата, не зная какво е.

"За теб имам усещането, че имаш проблем да си поискаш, а очакваш другите да се сетят."- това определено го има така написано като го виждам. Но ще разкажа една история, за да се види, че не съм съвсем незаявявааща предпочитанията си и пак не се уважават почти никога. По- скоро май не знам как да си поискам.

@ Обич Синеока, уау, благодаря за гледната точка. Много интересно мнение и доста нацелващо. Единственото, което досега не съм чувала под някаква форма от никого. Преди време мйного се колебаех по кой път да поема- дали творческия, исках да се занимавам с дизайн, но избрах другото, което също много ми върви и отдушникът ми е в свободното време само. Само за стила не си познала, не е артистичен, но е достатъчно смел за някои хора.  Много ме усмихна мнението ти. Аз бих се определеила като способен социално интроверт и ако в някои ситуации не държа да съм център на вниманието в определена обстановка и фактори ми харесва сцената (буквално) и се отпускам доста.

@ adamsa, много мило мнение, благодаря От София съм.
@ liola, щом ми прави впечатление отношението, сигурно егото ми не е малко. Но пък не мисля, че е прекалено голямо, защото не съм фиксирана само в задоволяването му, а имам и добро отношение към хората. Не гледам само себе си и как те ми реагират, аз също влагам мисъл и усилия да не наранявам хората, да не ги карам да се чувстват пренебрегнати, казвали сами, че умея да накарам някой да се чувства специален (не романтично, а като компания). Не знам, може би е под повърхността нещо, твоето мнение ме кара да мисля,че наистина искам да отида на психиатъър, за да ми помогне да разбера кое не е наред.
И последно- @ Rockstar- написала съм, че щом е от повечето хора към мен, то явно аз съм общия знаменател. Поведението, коет оискам да спра е своето , за да се промени отношението на другите. Не става дума за тяхното- просто да ги спра и контролирам.

Родителите ми не ми помогнаха особено, само пред тях освен тук съм го казвала толкова красноречиво. Казаха ми,. че хората са се овълчили и всеки гледа себе си, че съм чувствителна и не мога да очаквам чудеса, че едно време прителствата са били по- здрави, но нашето поколение е друго и всеки гледа материята и интереса дори в познанствата си. Че и аз трябва да си нагодя очакванията. Само че при мен не са инцидентни случки- единият така, пък другият не. А е тенденция и затова стигнах до извода, че нещо ми куца и предизвиквам такова никакво поведение от там и заглавието. Как да спра своето.

Ето една случка, ще пиша в скоби намесвайки част от коментарите ви.
Излизам с мъжа от първия пост. Уговорили сме се от предния ден да се видим само 2мата, той все иска от същия ден иначе. Нямахме резервация и просто щяхме да седнем някъде по нашите си места, имаме горе- долу сходни предпочитания. Той явно се е чул с негови приятели същия ден и пътьом ми казва, че ' те искали еди- къде си'. Аз друг път съм се съобразявала и сме излизали заедно няколко пъти, но този път не исках и казах (Заявих се според мен) Явно дори няма сценарий да им каже- имам уговорка, няма да мога да дойда. Е не, те казаха, че вече са готови и са излязли, еди- къде си и им се обажда , че с Блейз вече са тръгнали. ( не ми зачете мнението и като робот- ама те казаха..) В техния квартал няма много неща за правенеи къде да се седне, но те или се канят, или обикалят там. Казвам хубаво дай ние да седнем някъде в центъра в една от летните градини  и те ще дойдат (Т.е. настоявам все пак някаква част от това, което искам да се случи), но той каза "ама те там обичат да си ходят" и вече го гледам, че завива в друга част.
Така прекарах един ден гладна (защото на тях не им се ядяло), не се видяхме 2мата както исках.

Имам куп такива случки с много хора. Не си мислете, че винагти съм на контра или се цупя, просто понякога искам друго и никога ен го казвам грубо. Но сякаш глас в пустиня. Какво трябваше да направя- да сляза? да мълча пасивно, за да се види колко ми е неприятно? да кажа ти мен не ме зачиташ? Все жалки и троснати неща. Не знам, наистина. Да не се виждам повече? Тогава с никого няма да се виждам, защото както казах само майка ми и баща ми биха си нарушили комфорта за мен.
Не знам, това изисквания от филмите ли са? Да беше една случка, хубаво, но като постоянно някой така ти прави и ти се чувстваш невзрачна става товарещо и за мен. Много често някой ми обяснява колко са заети всички, но изниква нещо друго и хукват. Аз не съм от хората които се връзват на това и знам че ако някой е много зает то той обикновено е зает за теб, а не принципно.

Не, просто си тръгваш от подобни отношения..)
Да бе, няма да ме зачита. Ми няма да ме види повече.
В една двойка на жената трябва да й е приятно и това да е приоритет на мъжа.

На мен ми звучиш леко отчаяна за връзка и приятелства, това някак се надушва от хората и ги отблъсква. Не заявяваш себе си достатъчно силно и ясно, става лесно да се пренебрегне мнението то, а явно просто преглъщаш недоволството си. Също така очакваш сериозни намерения, а приятелства се градят дълго и трудно. За жените със семейства е по-трудно да отделят време и сили за излизания, дори и за по-кратки, там си трябва компромиси и разбиране за програмата.

В гореописаната ситуация вероятно щях да предложа да се поразходим още малко или да пием кафе набързо, след което учтиво щях да си тръгна. Ако човекът не се усети, значи е по-тъп, отколкото изглежда, или просто не иска да остане насаме с жената.

Нямам много женени приятел(к)и. Повечето са ми набори и все още са в период на смяна на гаджета

Помислих си го! Но ми прозвуча като цупене. И останах. Като не съм яла и много ми се приспива, така че по- скоро изглеждах като водорасло, което а да се мръдне, но не ще.

Този човек и не само се държи добре с мен и се съобразява, ако сме само 2мата на място, но намесени ли са други хора просто в най - различни ситуации веднага на края на редичката и това индиректно сравняване и постаяне на последно място сякаш ме бие по самооценката. Така го усещам. Т.е. пак стигам до моя извод - ако няма друго с кой какво да прави, е ок с мен да общува.

Може да се надушва нагласата ми от хората сигуррно. Макар че гледам да не ми личи.

Твърде много се пазиш поведението ти да не се изтълкува като цупене, жалко изпълнение и тям подобни и въпросното гадже ти се е качило на главата. В описаната ситуация бих отишла на срещата с приятелите му, но за около час, а после бих си тръгнала със или без гаджето ми без грам да ме е грижа кой какво щял да си помисли. Гладът е основателна причина да го направя.
При теб се получава - събрахме се, обсъдихме проблема и той реши. Имала съм гаджета, които са ми се качвали на главата, та не ми е нещо непознато. Хората още в началото тестват къде са ти границите и злоупотребяват с теб, ако видят, че са далече.

Ама той не ми е гадже. Аз затова казах, че реално нищо не ми дължи, но това е просто една случка от много. Не само с него е така. И винаги хората могат да ти казват- ние сме просто гаджета, не сме съпрузи или ама ние не сме гаджета, още нямаме нищо или ние сме добри познати, не приятели и да тиблокират каквито и да било изисквания и стандарти.

@Angel_wing, мен това ме плаши. Но аз ако си тръгна от всички такива прояви, трябва да остана с мама и тати до гроб. Струва ми се неприятна перспектива.