За роднините с различен социален статус

Абсолютно НЕ, по-важно е какво мисли детето след години, когато е станало възрастен.

Категорично ДА.
Ако знаеш със сигурност, че родителите нямат проблем с даден жест или подарък, чудесно. Не да предполагаш, не да си мислиш или надяваш, че нямат проблем, а да знаеш със сигурност. Но, ако подозираш, че това не е съвсем така, първо се съветваш с тях. Не действаш през главата им.

Аз пиша какво чувствам към настоящия момент за направен ми подарък. Вече съм възрастна, но жестът си остава.

И какво ще загуби майката? Да не би лелята да иска да и ги вземе и да го гледа вечно? А и даже майката да ревнува, ако лелята плати доброто образование на децата, това не е ли добро за тях? И майката от егоизъм ли да го спре?

Лелята да си роди деца и да си ги гледа и да им подарява скъпи неща колкото си иска. Това е намеса в отношенията между родители и деца, чисто подкупване на децата с подаръци, а децата са доста подкупни по природа, неслучайно за един сладолед са готови да тръгнат с непознат. Лелята, ако плати образованието на децата, тя иска нещо в замяна, най-често вярност и припознаването й от децата за нещо като "втора майка" и тя вече влияе върху решенията на децата и отношенията им с родителите. Никой не прави скъпи подаръци от едната щедрост, а има някакви други мотиви, в най-невинния случай някакво компенсиране за лични липси, а в най-лошия отчуждаване на децата от родителите.

След като роднината нищо не е поискал в замяна, подаръкът се счита за безвъзмездно дарение. Ако post factum тръгне да иска, може да почнем да му отбягваме подаръците, но дотогава важи презумпция за искрено дарение.

Моите баби и дядовци нищо, никога не са искали от никого в замяна. Нито се чувстваха засегнати, че някой им подарил нещо, а те не могат да отвърнат със същото.

Част от предимствата на родствените връзки са да се облажиш с това, с което близкият ти се е сдобил.

Баба и дядо ме водеха по екскурзии, по които родителите ми нямаха възможност и време да ме заведат. Така и така отиваха двамата с безплатни билети, защото дядо ги получаваше служебно, плащаха и за.мене и някоя братовчедка. В чужбина не се навиваха да водят дете заради проблемите, които могат да се случат, но из България ни водеха. Ако не бяха те, нямаше да съм опознала Балканите, Дунав. Майка ни водеше на хубави курорти като Елените. У едната братовчедка ходех лятото, но майката на другата не ме щеше у тях. Не са ги делили никога според образование, материално положение и дали се "отплащат" със същото.

Баба и дядо са сираци и са ги изучавали  и обзавеждали роднини. Едно време избирали богати кумове и кръстници точно за да помагат на децата. Винаги помагаха с подслон на дошъл да учи в града им или за нещо друго, винаги помагаха с каквото могат на всеки роднина, дори шурей на 5ти братовчед.

Като дете не обичах шоколад, а всички ми носеха по много. Баба ми ги събираше и после ги разпределяхме за околни деца, които обичаха, а не получаваха. Знаеше кой обича млечен и кой черен. Старите ми дрехи ги даваше на сестра си за нейната внучка. Жената, на чийто внук давахме шоколад ни снабди с иноксова мулинета от Италия. Такива нямаше там, където ходехме и се сетила за нас.

А като нямаш богати роднини не знам как можеш да знаеш с какви намерения човекът прави скъп подарък.

Също, нещо, което е скъпо за един може да е боклук за друг. Не мръсно като боклук, а просто непотребно. Подарявала съм скъпи парфюми, които някой ми е подарил, а не харесвам и зная, че човекът комуто ги подарявам ги обожава.

За тези, които ме обвиниха в неясно зададена тема- съвсем си е добре. Виждам, че повечето са ме разбрали.
Аз, за добро или зло, мисля като Andariel.
Ок ли ще сте, ако вие можете да заведете детето в хотел "Х" при прилични, но не уау условия, но то каже, че иска с Еди кой си, щото ще отидат на супер място. Или тази вечер няма да отидете на ресторант, но някой пък му предлага да го заведе. Обаче то ще научи ли така, че вашият стандарт е, че не можете да си позволите такъв точно живот, а нали по- скромен. Или ще се чувства тъпо. Или пък, не дай Боже, да ви обвинява. Пак казвам, че примерите ми са хипотетични.

Точно това наблюдавах преди време. Съвсем целенасочено отчуждаване. При две сестри беше. Едната нямаше деца, другата имаше момиче. Първата винаги готова да помага с гледането, подаръци, даже по едно време разправяше как написала завещание в полза на детето... По0късно от самото дете стана ясно, че лелята е плюла през цялото време срещу сестра си, през цялото време го е настройвала срещу майка му. И досега не съм съвсем сигурна защо. Мисля, че искаше да бъде по-важната.


Толкова грозни отношения има между съвсем близки роднини. Защо си мислите, че децата са недосегаеми за тях?  Фактът, че някой е много близък роднина, не го превръща автоматично в добър човек.

С какви хора живеете, не проумявам аз, наистина, само във форума съм чела такива неща.
На сестрата на първия ми мъж висшето го платиха семейството на вуйчо й. Майка й нямаше пари, те инаха. Имаха си и свои деца, така че нкого наникъде не са придърпвали. Просто осигуриха образование наплеменницата си.
Моите родители имат възможности и водят децата ми насам-натам. Със сина ми навремето аз нямах никакви възможности и само съм се радвала, през ум не са ми минавали някакви лошотии.
Брат ми даде на дъщеря ми свой лаптоп, който не използва, когато започна ДО. Никакви задни мисли.
Изобщо, толкова много примери за безкористна и само от любов помощ виждам, че тази тема съвсем искрено ме изумява.

Само във форума си чувала за много близки роднини, които се хващат за гушите и си правят мръсно?

Ами, ако мислиш като Andariel е за зло, за съжаление. Децата порастват и си имат собствено мислене и мнение, собствени амбиции и цели и ако майката ги е комплексирала, може и да не се опитат да надскочат стандарта на майка си. Лъха на желание за тотален контрол над детето. Слава богу, те порастват и ако са били по-будни и независими, може и те да станат с големи възможности.

Интересно, че в други теми хората се надпреварват да описват кофти роднински отношения, а сега изведнъж всичко е позволено и всичко е в реда на нещата. Както се сърдят за толериране на едни за сметка на други именно относно материален статус, сега можело и било много хубаво платежоспособни роднини да поемат обучения и скъпи подаръци за децата на принципа "имАл си бол пари - дал си", а отношението към подаряващия е консуматорско. Май възрастните в случая са си лика-прилика.

Дарсия, винаги става върос за облаги или за власт. Който дава, той иска да командва положението, да се представи в по-добра светлина, да привлече на своя страна. Най-лесно е да се обвиняват майките в насаждане на комплекси, те, майките по дефиниция са виновни, а баби, лели и дори комшийките знаят по-добре от майките. Ако играят по свирката на този, който дава, те са със собствено мнение, естествено. Ако не играят - майката ги комплексирала. Иначе е интересно как фората се извъртат като фурнаджийски лопати. Отчуждаване има и това е класика, дори е много често използвано - роднина носи подарък, майката не одобрява, а роднината казва "оставИ я майка си, тя не разбира".

Анди, те мненията са според темата
Не казвам, че мисля правилно или че съм права. Просто си сверявам часовника. Или искам да се погледна отстрани.

Не, чувала съм и в реалния живот, но не във връзка с подаръци, мен това ме учуди и коментирах.

Предполагам, че хич не е приятен твоят живот с тези твои страхова и убеждения, че всеки иска да ти вземе нещо. Не, че по принцип не е така, ама все пак за най-близките....

И тези от другия лагер все дават едни крайни примери - ще ти подмамва някой детето на скъп ресторант за да не вечеря с теб??? Ми тъпо е. Но ето един много по-реален пример - ти и половинката ти не карате ски, а сестра ти и мъжът и карат. Не е ли супер да водят детето ти на ски (заедно с братовчедите) и да го научат? Или ти имаш 2 седмици отпуска за море с детето си, а после трябва да стои в града. Какво лошо има на още две седмици на море или планина с баба и дядо? Миналата седмица бяхме няколко дни в един много приятен СПА хотел в Девин, ми имаше си много баби и дядовци с внуци. По преди пак същото беше и в Белчин баня.