Да замина ли?

Замини. Щом нямаш ангажименти към родители съвсем не го мисли. И да не ти хареса, винаги може да се върнеш. Било то и камериерка, според мен, те очаква много по - светло бъдеще от нашата реалност. Всичките ми познати, които са заминали бяха със същите притеснения като теб преди да тръгнат, а накрая не се връщат дори за ваканции. Имат пари вече и им се почива по хубавите дестинации. И на теб ти пожелавам същото.

Когато споделих на най-близките си за намеренията си, 80% от реакциите им бяха "я си стои тук, какво ще правиш по тая чужбина, цял живот камериерка ли ще бъдеш, ще те хване някоя депресия там". И ей такива подобни. Май и от там идват колебанията ми.

Историята ти ми е близка. Замини. Опитай. Абсолютно нищо не губиш. В началото ще е трудно, но после ще се наредят нещата. Когато финансово се освободиш започваш да имаш пространство да мислиш за мечтите си, а после в чужбина виждаш и вариантите да ги реализираш. Удобно е от всяка гледна точка. Работа като продавачка в Бг винаги можеш да намериш, няма да е загуба да напуснеш. Можеш да се прибираш за изпитите си, а сега с Ковид може и да са онлайн. Нищо не те спира, освен страхът. Според мен събери кураж, отиди и виж. Едва ли ще съжаляваш. Много е трудно за млад човек с амбиции и в твоето положение в България. Но в чужбина се отварят малко повече възможности, ако имаш акъл си и малко по - ценен. След време на по - хубава работа мнението ти ще се чува. А и Германия има много достъпна образователна система, можеш да запишеш там после мастър. Не го мисли, стягай багажа и тръгвай, докато не си размислила. Ако не заминеш и ти е все така трудно, след време ще ти е гадно да мислиш какво е можело да бъде там. А какво е в Бг вече знаеш прекрасно. Успех, мило момиче!

А в България пък щото хич няма да се депресираш - без пари и без среда. Близките ти ли ще ти дават пари щом така охотно те съветват да си седиш в България? Съмнявам се.

Имам позната, която вече повече от десет години е камериерка - зимата е в петзвезден ски-хотел в Австрия, лятото в СПА хотел в Германия. Много работи, но знае защо. Още съвсем в началото си купи без проблеми апартамент тук, а колите ги сменя постоянно. Там й поемат храната и спането и реално няма разходи. Докарва и много добри пари от бакшиши.
Сега е момента, докато си млада нямаш деца,  да опиташ. Ще усъвършенстваш езика, така че на по-късен етап, ако се върнеш, да ти е от полза и тук. Единственият минус, който виждам е, че закъсва личният живот, но няма пълно щастие.

Много благодаря на всички за куража. И сте прави, ако не опитам, няма как да знам какво ще бъде. Ако пък не ми хареса, винаги мога да се върна. Наистина виждам положението тук и също знам, че и в чужбина не е лесно. Но тук даже не мога да спестя някакви пари, всяка стотинка лети.

Не знам какви са вашите познати, но в Германия спестяването въпреки добрия стандарт и социални условия не е чак толкова лесно, че Да си купиш кеш апартамент в България.
И говоря за квалифицирана работа. Нещата не са така цветни и почти всеки заминал минава през някаква "депресия" в един момент.
Просто мнение от личен опит и близки наблюдения. Аз бих заминала, но бих си довършила и образованието тук паралелно. Напълно постижимо е. За педагогика не знам как се превеждат дипломите, защото е по- особена специалност, но не би трябвало да е чак толкова трудно. После записваш магистър.

Не знам какво да те посъветвам, но да знаеш, че липсата на пари може да е много, много лош съветник. Тук вече ти дадоха немска магистърска диплома, купиха ти жилище в Берлин и три коли.... с една осигурена работа като камериерка и незавършения ти бакалавър в България.
Нещата в чужбина нито стават толкова лесно, нито ще станеш милионер. А това, че винаги можеш да се върнеш и едва ли не да стартираш там, където си спряла - въобще не става толкова лесно и бързо.
Ако този зор и това бачкане, които ще хвърлиш там, ги хвърлиш където и да е - все ще си добре. Дори и в България.

Освен другото, с тази корона аз лично бих била много предпазлива в избора на работа точно в хотелиерство и заведения и то точно в края на лятото.

Разбирам, че много ти се иска да имаш пари и да не мизерстваш, но сериозно си помисли за усилията, които ще са ти необходими. Тука и да останеш без работа, винаги можеш да се прибереш при майка си или тв да ти прати някой лев. Там ще си ама наистина изцяло на себе си.

Не съм наясно как стоят сега нещата, има ли студентски бригади в САЩ по време на корона. Те не са ли ти вариант?

Ако искаш да се свържеш с нея, ще ти дам профила във фейсбук, за да се увериш. Жената е над 50годишна вече. И сама се справя с живота,   разведена от години. Откакто е там не просто си купи апартамент, а даже няколко смени. Реално тя няма разходи  за да не може да спестява - не плаща наеми, сметки, консумативи и храна. Цялата й заплата си остава реално в нея. Казвала ми е, че се е случвало от бакшиши да докарва и над 100 евро на ден. Незнам какво си работила ти там, но каквото и да е било, ако си си покривала сама разходите е много вероятно нетният ти доход, след приспадането им, да е бил много по-нисък от нейния.

Няма нужда да лъжем авторката, няма да печели кой знае колко като камериерка, доста е малко дори. Студентството също е една химера на този етап. Положителното би било промяната, новите преживявания и добрите възможности, които дава Германия. И най- вече това, че нищо не губи.

Сигурна ли си, че не предлага друг вид услуги, обикновено това стои зад такива супер мега успешни камериерки...

Личния ми опит:

Заминах за Прага когато заплатите тук станаха 5 долара. Работех като кофражист в голяма строителна фирма с много колеги-българи. Работата беше тежка, но бях млад и не ми се увиждаше. Заплатата ми беше около 30 пъти по-голяма от тази в България. За 3 месеца спестих пари за билет обратно.

Съвет няма да дам. Животът си е ваш. 

Зависи много в коя част на Германия, Австрия, Швейцария се намираш. От това най-вече зависи дали ще изкараш пари за "апартамент" или не. Има жени, които коли си купиха и апартаменти, но да не се лъжем спестяваха от всичко. Както каза дамата преди мен, не е невъзможно. Но дали е това живота за младо момиче? Ако си над 50 годишна вече със семейство - да. Можеш да работиш без излишни разходи. Аз съм на 34. Не бих живяла по този начин, за да си купя имот.

Аз първо хубаво бих преценила какво ще правя при един пълен локдаун след месец.
Моите големи дъщери са на твоята възраст и са студентки в чужбина и работят там. Миналата година в един момент всичко затвори напълно и се прибраха вкъщи. Учиха дистанционно, не можеха да работят. Кошмар за млади хора, които са свикнали да живеят активно. Но пък имаха рамо у дома и безплатно жилище, в което да си дойдат. Освободиха квартирата там, за да не плащаме излишно. В началото на лятото заминаха отново и са там сега. Взеха си всички изпити от миналата година и работят, но с готовност при евентуален локдаун моментално да се приберат, въпреки хвърлените пари за ваксини, зелени паспорти и т.н.
Ако можеш да си позволиш при едн полен локдаун да се прибереш бързо или да останеш и да си плащаш квартира, отивай, но не забравяй, че точно хотелите са едни от най-засегнатите от пандемията в световен мащаб.
Понеже пътувахме в разгара на пандемията точно до Германия през март, видях как стоят затворени и празни хотели. Където отседнахме ние (вярно, че беше малко градче) ние и още 3ма мъже в командировка бяхме единствените клиенти. Работеше само ресторанта и сервираха по стаите. За цялото време видяхме 1 камериерка и 1 сервитьор, който го играеше също пиколо и рецепционист.

Винаги подкрепям заминаването в чужбина за млад човек, защото има много възможности, но това не важи за момента. От 2020 г. положението е различно и поне до 2023 са прогнозите да са така нещата.
В момента може би само лятото е подходящо за подобни начинания и то сезонни, защото само между юни и септември са по-спокойни нещата.
За собствените ми деца предпочитам есента да се приберат.

Прочетох по нагоре в коментарите как майка й можела да й даде някой лев? Момичето изрично подчерта, че е в кофти отношения със семейството си. Какви пари ще й даде майка й? Аз също се оправям сама защото не се разбирам с родителите си пък и те са бедни като мишки, нямат от къде и да искат да ми дадат. Спрете да си въобразявате, че всички родители са мили, добри подкрепящи и с пари в банковата сметка готови да ги дадат на детето си.