Да замина ли?

Ми логиката я обясних горе, по-добра покупателна възможност, по-голям пазар на труда с по-сериозни възможности за развитие, по-сериозни ресурси за пенсия, по-ниско съотношение между цени на режийни/храна и доходи. Как смяташ, дали хилядите общаци в Европа и САЩ са там, защото в България ще имат същия стандарт със същата работа? Мислиш ли, че това са просто глупави хора, които не се възползват от възможностите в родината? Дори не броя останалите фактори, като осигуровки на светло, добра инфраструктура, по-добра администрация и т.н.

Имам огромен проблем с това, че само мързеливите са бедни - не е вярно, у нас има много работещи бедни. Има си такъв икономически индекс и отново може да се погледне как е у нас и как е навсякъде в Европа. Наеми и у нас се плащат, при това често, защото повечето икономически живот е съсредоточен в няколко големи града, а не всички имат семеен дом или са родом от там. Авторката също плаща наем. 

Няколко пъти, докато чета тази тема се сещам за хубавата българска поговорка - сит на гладен не вярва.

Работещите бедни са друга група. Работещи бедни има навсякъде.
За да сме коректни, трябва да сравним каква е покупателната способност на камериерка със заплата Х евро при германски стандарт в Германия и продавачка със заплата У лева при български стандарт в България. Иначе сравняваме немски даскали с български продавачки.

Ох ами нали това пиша в трети или четвърти пост, сравняваме как живеят хора с една и съща професия в бедна и богата държава от ЕС.
Няма по-ниска средна заплата от България. Няма по-ниска минимална заплата от България. Храната не е по-евтина у нас, съотношението режийни/доходи е лошо, сивата икономика е огромна ---> ниски осигуровки и пенсии.

Затова хората масово предпочитат да са общаци, както ти се изразяваш, в Западна Европа, не у нас.

И да, работещи бедни има навсякъде, авторката е една от тях, а ти можеш да провериш колко са те в Бг и колко в Германия.

Не мога да изчета цялата тема, но аз лично бих посъветвала авторката да се премести в голям град в България, може да се запише педагогока и там, и да започне почасова работа като детегледач. Хем ще е по специалността, която учи, хем ще й е по сърце, хем ще е по-добре финансово от подавачка на МРЗ, хем почасовата работа ще й дава възможност да посещава лекции и упражнения, а и практики. В София много студентки по педагогика и не само гледат почасово деца и често майките ги предпочитат пред по-възрастните дами. Дори може да си избере детето/децата да са в района й, а не на другия край на София. Не знам как точно става прехвърлянето от провинциален университет в Софийския, например, но предполагам не е невъзможно. В София един час гледане на едно дете почва от 6 лева на час, понякога е  и повече. Аз например трудно мога да намеря жена за гледане на близнаци за 10 лева на час. Не е нужно да търси агенция за детегледачки, те ще й вземат комисион, както и от родителите. От такава агенция имат сметки жени в работоспособна възраст, за да им текат осигуровки, а тя е студентка и така или иначе е здравно, но не и социално осигурена. Много мами и татковци от София си търсят детегледачки през Фейсбук, например или тук, в Бг-мама. Но наистина, такава услуга се търси основно в София, Варна, Пловдив и Бургас. Ако да речем гледа деца само в работните дни, и то за по пет часа на ден, при цена 6 лева на час, това прави 30 лева на ден, 150 на седмица и при 22 работни дни в месеца сумата е 660, малко над МРЗ. А като продавачка за тази заплата съм сигурна, че работи поне по 8 часа на ден и много вероятно и в събота. Не знам как посещава лекции и учи, дори и да е задочно. Като добавим факта, че авторката знае и немски, може да помага на немскоезично семейство или пък освен гледане да обучава или да помага за уроците на детето с немски. Също така, едното ми дете е с увреждания, в София има много центрове за работа с тези деца, частни, където работят логопеди, ресурсни учители, ерготерапевти, детски психолози и др. Търсени са тези специалисти, а тя знае и език. Може да изкара магистратура в тази насока /за деца с увреждания/и да се ориентира натам. Наистана това търсене и предлагане го има основно в София, където ще трябва да плаща квартира, но то 1/3 от България вече живее в София. Мисля, че и Варна е вариант, има си и университет.
За чужбина нищо не мога да я посъветвам, никога не съм искала да емигрирам. Завърших специалност, която мога да си практикувам само в България, държавен служител съм, не съм на частна практика, но съм си доволна. Не съм затънала в пари, напротив, обикновен чиновник съм, но си работя по специалността, което много ми харесва, а и колективът е приятен. Много мои колеги са на частна практика и някои са доста добре с парите, но аз като майка, гледаща сама две деца не бих опитала. Справям се и тук, с една чиновническа заплата, много мижави издръжки от бащата, без финансова помощ от родителите ми, отдавна пенсионери. Даже не ми се полагат и детски от скоро. Нищо не ни липсва, но не тънем в охолство. Не бих отишла в чужбина, за да работя нискоквалифициран труд, въпреки, че образованието ми мога да си го прилагам само тук.
Аз съветвам авторката да си следва, да работи почасово по специалността, да се развива, да си запише после магистратура и да си остане тук да прави кариера, а не да търчи да слугува по чужбината и да работи работа, която може да се изпълнява и от полуграмотно лице. Вярно е, ще трябва да емигрира в София или в голям град, където животът е различен от провинциалния, но пък поне ще си е в държавата.

Пак казвам, че е лесно да степенуваш нещата, като има някой да ти дава пари през това време.
За съжаление понякога се налага първо да работиш, а после да учиш.
Да са живи и здрави децата ти, и да оползотворят добре шанса, който Бог им е дал, но мисля, че примерът който даваш с тях не е подходящ за авторката.
При помагащи родители и аз съм съгласна да се кандидатства първо в добър университет, да се планира, да се преместят в подходящо време, да се почне учене по хубава специалност и после да се търси работа, ако може не като камериерка.
Но при липса на пари и помощ... някак си ми се струва, че работата и изкарването на пари идват на първо място. И после с изкараните пари се записва университет. Обаче мога и да греша, все пак животът дава и неочаквани възможности понякога.
За теб е смешно, ама за тези, които са тръгвали не е. Обаче какви истории имат за разказване! Любимата ми е за една приятелка, която тръгва за Америка през деветдесетте, без виза. Отива във Франция, там намира монахини, които и съдействат да замине за Мексико. Плаща на тези, които прекарват нелегално емигранти през границата. И тръгват през нощта. Тя е отгоре на всичко с две деца на около 10 години. Имала е наистина един куфар, пълен с чаршафи и кърпи, които подарила на мексиканките в селото, от което тръгнали. Как са минали границата е отделен разказ. После лагер за бежанци, борба за документи. Не е знаела дори английски или испански. Мъжът и отделно емигрира преди това през Канада. Там се събират. Първо си мислех, че историята е измислена, но се оказа, че животът е по-интересен и невероятен и от филмите. Децата вече са големи, имат свои семейства. Като цяло се считат за успели, доходите им са на средна класа.
Друга пък приятелка, отишла на 20 години с едногодишна виза и останала там, в началото като ходела на лекции си записвала думите на кирилица, защото не знаела какво значат и после вкъщи ги търсела в речника по звучене. Десет години и отнело да завърши CРА. През това време е работела каквото може. Оставила е недовършена фармакология в България. Като си млад и камъка ти е мек за възглавница. За първите години си спомня със смях и даже с носталгия.
Имам даже и още по-смешни истории, от старата емиграция, които даже и куфар не са имали, защото са били само с дрехите на гърба през границата. Справили са се някак.
Сега ние имаме документи, интернет, Гугъл преводач, телефони, информация, самолети, автобуси и голям страх ни тресе как ще се оправим. Честно, направо ме е срам като се сетя каква пъзла съм била и аз.
Добре, че като тръгвах не казах на никого, защото така хипотетично споменах и веднага се намериха хора да ме осведомят, че е много гадно и трудно, и няма да успея. И как от учителка ще стана слугиня. Казах само на брат ми и няколко най-близки приятелки. Останалите после питаха защо не съм казала, ами съм заминала тайно.
Ами защото като подпитах, получих мнения като по-нагоре. Добре, че не ги послушах, замълчах си и си спестих съветите.

Нарциса, много е грозно, че употребяваш думата "общак" за работата ми. Това е пренебрежително и обидно, даже бих казала невъзпитано.
За твое сведение имам и икономическо образование и информатика освен педагогиката. За щастие или за съжаление учех бързо, лесно и във всички области, дипломи имам много, всичките отлични. Работила съм и в офиси. Станах учител по лични причини, не съжалявам, макар да ми струваше много впоследствие.
Не смятам, че сега съм на по-ниско ниво, защото работя като продавачка. Просто различна работа. Отношението е много добро от мениджъри и клиенти. Няма такива като теб, които да унижават и обиждат. Работя с прекрасни хора, които са изключително толерантни към мен. Не знам защо в България някой, който едвам е завършил висше обазование, почва да гледа отвисоко чистачи и продавачи. Това е отвратително.
Бих могла и в чужбина навярно да работя в офис, но няма да има по-добро отношение, навярно няма да вземам много повече пари, а сега приоритет ми е семейството, не кариерата.
Пожелавам ти да станеш счетоводител, да вземаш много пари и това да те направи щастлива.  Обаче да знаеш, че счетоводители има много, добрите хора са малко. Така че, пожелавам ти да бъдеш и добър човек.

Сега ме мързи да търся данни за покупателната способност на продавачките в България и Германия, защото ще ходя към плажа след малко, но се съмнявам да е точно както го обясняваш, същите пари, но обърнати в евро. И ми е чудно как разходите в България са по-малки, като всичко е скъпо, ток, бензин, храна, парно, наеми.
Като остане време ще проверя, че ми стана интересно.
В друг форум някакъв образ обясняваше на една жена да не емигрира, че ще работи като чистачка. Една бърза сметка какво остава на една чистачка след разходите, го накара да млъкне.
Е, вярно, че ще се срамува жената, че е "общак", а не седи на бюро и да работи на компюър, ама пък то не може всички да сме горди счетоводители. 😂
В такива моменти осъзнавам колко много българи са в чужбина не заради политиците или парите, а заради отношението и спокойствието. Затова и предпочитам да се отнасят добре с мен като общак, а не да работя като счетоводител с Нарциса. 😄

Авторке, един ден като станеш учител, такива като Нарциса ще ти пилят нервите постоянно. Слагай го това като минус при решението. 😉

За съжаление, всичките ми положителни примери са отпреди 20+ години. И аз имам близки, които зарязаха всичко и успяха. Без помощ, без гръб, даже без да казват на техните и ги сюрпризираха я от Англия, я от Канада. Даже едната я подведоха нашенци и за малко да я продадат за проститутка, но избяга с помощта на една девойка от бившите руски републики, която я приюти, намери й работа (и то в руска фирма, търгуваща с българско вино), съдейства й да си легализира документите и днес познатата ми е омъжена за брата на въпросното момиче, завърши дистанционно тук и специализира там, има дечица. Но... тогава беше различно.
Примерите, които имам и давам да от сега. Защото на самата мен ми се наложи доста да пътувам по Европа в края на миналата и началото на тази година (съпругът ми имаше бизнес в Австрия, Германия,Хърватска, Румъния, Италия и Турция) и видях реалността по време на карантина. Вкл. общувах със скорошни мигранти и видях нещата през техните очи. Не бяха розови. За вече интегрираните от години няма проблеми.
Ако може обаче да вярва на познатата си, която я урежда за работа, би било прекрасно.
Много деца на познати работиха това лято навън и останаха доволни. Повечето се прибраха сега след въвеждането на здравния сертификат.

.

Да, но в други държави им плащат добре и веднага могат да емигрират. Позната от този форум дойде във Франция с мъже си и детето и без език. Записа се на курсове и след година си намери работа за 3000€ месечно като счетоводител. Това преди 17-18 години.

Fever Ray, краят на миналата година беше различно. Сега навсякъде отвориха и повечето хора живеят като за последно. Преди един месец се прибрах, на летищата едвам намирахме място да седнем. Нямаше празни места в самолетите. Става въпрос и за европейските.
Да, може да затворят отново, но може и да не затворят. Поне в момента е отворено и който иска може да се възползва.
Освен това Германия е голяма държава и не навсякъде мерките бяха еднакви. По групите във фейсбук имаше коментари от области, в които заведения и хотели не бяха затворени.
Дори в Италия не беше навсякъде еднакво. Аз имах колега, чието семейство беше в малко засегнат район и казваше, че нямат много ограничения.
То и на мен ми се струваше, че всичко е затворено  животът е спрял, преди да ида през април в Нешвил и Мемфис и да видя как хората ходят без маски, заведения и хотели са пълни и животът кипи. Голям шок беше, особено претъпканите заведения с жива музика със стотици хора вътре.
В същото време при нас се ходеше с маски в парка на открито.
Та никой не знае къде как ще бъде.
Съдбата обича смелите! 😉

Нали не мислиш, че коренячките германки и испанки си мърдат пръстите и г*зовете за чужди хора? Няма такъв филм. Могат да помогнат ако искат, но могат и вежливо и мазно да откажат.

В социалните държави няма много нуждаещи се от помощ, а и помощта я оказват институции. Затова средностатистическата местна жена и даже мъж не щат да си развалят спокойствието.

На повечето ми съседи, болните, инвалидизирани, старчески оглупели родители и съпрузи умряха в старчески домове и болници. Ходеха да ги видят, да ги гледат не. 

Сплотените общности са обикновено ендогамни и всъщност помагат на собствения си род и семейство, а не на кой да е сънародник.

Един българин ми се оплакваше, че докато бил в болницата, на пакистанците, близките им носели по две пъти дневно храна и нямало ден, в който никой да не иде да ги посети. Казах му да стане пакистанец.

Авторката е млада и понеже в Германия липсват млади жени има шанс да ди намери партньор и даже спонсор.

Въобще не гледам с пренебрежение на продавачки, но ти толкова четеш. И бързаш да обясняваш кой как бил завършил. Съжалявам, на мен ми стига да ми кажеш, че ти е било по-лесно да си даскал и продавачка, отколкото да работиш нещо с тази икономика, за да преценя колко точно ти е успехът и колко ти струва съветът за емигриране. Домързяло те е, не си се справила, въпреки висшето - кратко и ясно. Може да си пример за другиго, за мен не си - правя обратното на тебе, за да не съм като тебе.

Аз заминах на 40 години почти, с две деца. Смених мечтана от много хора работа в Бг за "обща" работа в чужбина. Оставих дипломата си за висше образование в папката с документи да отлежава. Доходите не ги коментирам, покупателната им стойност тук- също. Просто тук успявам да видя някакво бъдеще за семейството си.
И ако имах възможност да замина на 20, не бих се замислила, ама хич.

Доколкото съм чела тя и сега не взема повече, но е първа с разколебаванията към споделили те друго.

Както вече казах в тази професия има доста възможности, но си трябват години учене, добър език, много работа в първите години и желание.
Другото са алабала на хора, които не са успели да се справят и не са се старали да се развиват.

Не може да се обясни колко е безценна сигурността, която човек може да открие в чужбина, аз и не се опитвам. Не бих я заменила за нищо на света. Не всичко е дипломи, надскачане, мерене и за всеки човек успехът е различен, това презрително отношение обаче определено не е добре.
Постиганете първо това, към което така гръмко сте тръгнали, и тогава обезценявате чуждите представи за успех.

Да, де. Проучете възможностите за развитие, учете, дипломирайте се, поработете по специалността, развийте се в същата специалност. За работа, неизискваща висше, винаги може да се кандидатства. И то по целия свят.