А защо мислиш, че друг няма да те приема такава каквато си? Когато обичаш някого, не просто го приемаш, а го обичаш точно заради това което е. И има огромна разлика между това някой да се примирява с недостатъците ти и това да те обича въпреки недостатъците ти.
- Публикувана: 10 авг. 2021, 18:17 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2021, 02:46 ч.
Объркана съм
Щом и секс не ти се прави, и в друг мъж се заглеждаш - мачът е свирен... На никого нищо не си длъжна, освен на себе си.
П.П. Всеки има недостатъци. И светците са имали, и всички пишещи тук, и непишещите. Изобщо не си мисли недостатъците и недей да си създаваш зорлем комплекси.
П.П. Всеки има недостатъци. И светците са имали, и всички пишещи тук, и непишещите. Изобщо не си мисли недостатъците и недей да си създаваш зорлем комплекси.
Ясно е, че сигурно ще има и друг след него, но аз също имам много недостатъци, а той ме приема такава каквато съм. Аз съм доста нервна, а и се усещам, че се държа много студено с него вече.. Не искам да го казвам, но от много време и секс не ми се прави..
От година аз не съм влюбена, просто го обичам и спомените ме измъчват.. С него бяхме най-добри приятели 3 години преди въобще да ми мине през главата мисълта да имам нещо повече с него.. В случая ще загубя не само партньора си, но и най-добрият ми приятел.
А дали това, което изпитваш, е обич или страх, че няма да си намериш друго гадже? Защото, като човек на двойно повече години от теб, съм забелязала, че когато обичаш някого, ама наистина го обичаш, това е толкова всеобхватно и дълбоко чувство, че нито за секунда не си задаваш въпроси от типа "дали - или". Когато го изпиташ, не можеш да го объркаш с нищо.
Добре ако е дошло време за раздяла, не би ли трябвало да не го обичам?
Не. С първото си гадже бях 5 години, когато го напуснах, бях на твоите години. Обичах го с всяка една клетка на тялото си, но осъзнах, че само с любов семейство не става. Просто постепено започнах да разбирам, че не искам такъв баща за децата си и деца с такива гени. Качества, които в началото ми се виждаха интересни, с времето започнаха да ме дразнят все повече.
Нормално е на 18 да съм искала и търсила едно, а на 23 - друго. Човек расте, променя се и съзрява.
Рева много и той, брак щял да ми предлага, преследваше ме с букети и по телефона с месеци... Едва се отървах. Но ясно осъзнавах, че ако остана с него, ще е само и единствено от съжаление и нежелание да го нараня. Еми сори, но себе си обичам повече. Дала съм му 5 години любов и вярност, не му дължах нищо повече.
До момента го помня предимно с добро и ми става мило като се сетя за него, а минаха не малко години.
Постави се на мястото на гаджето ти - ти би ли искала той да е с теб само от страх да не остане сам? Би ли искала да той да флиртува с колежки, а твоето тяло да му е безинтересно? Мисля, че човекът има право да знае цялата истина и да бъде освободен. Не му губи времето. Току виж срещне момиче, което споделя неговата представа за начин на живот. Остави го да си намери щастието. Това очевидно вече не си ти.
Когато обичаш някого не гледаш в телефона, а в него. Стоиш нощем будна и го гледаш как спи. Не си студена с него. Усмихваш се, сияш, когато го видиш, докосваш го нежно, стоиш при него, докато сменя гумите на колата, за да си приказвате, ставаш рано, правиш му закуска... Ако и той те обича, купува ти въдица, столче, ботушки и те помъква по гьоловете... Обичащият мъж може да има всякакви кусури, но му личи, че не може да изтрае един уикенд без теб. Ти сега не можеш да си го представиш, но на някои като мен, които сме на /две по/ 22 години, ни е ясно. Защото сме го преживели. Обичащият мъж не на море, на епилация на мишници би отишъл с теб и заради теб. Ако ти е студено, изключва климатика в колата и търпи. Ако има стъкла на плажа, те пренася на ръце... Мда.
.....Обичащият мъж не на море, на епилация на мишници би отишъл с теб и заради теб. Ако ти е студено, изключва климатика в колата и търпи. Ако има стъкла на плажа, те пренася на ръце... Мда.
Това дори на мене ми идва горница...
Къде остава личността на човека до тебе? Нещо ми се разми като твоя сянка, стараеща се да живее като твое удобство.
Определено ми отива в сценарии за турски сериал...
Честно ли от целия пост решихте да дъвчете това? Просто пример е, а идеята мисля, че би трябало да е ясна за всеки.
Моят например категорично отказва да отидем заедно на ледена пързалка, но това не означава, че не ме обича. То си личи, когато на човек му е приятно да прекарва времето си с теб. Между авторката и гаджето ѝ обаче ситуацията е коренно различна. Тя не ще и да чуе за секс и риболов с него, той не ще и да чуе за море, съжителство и разговори с нея, предпочита да си цъка.
Моят например категорично отказва да отидем заедно на ледена пързалка, но това не означава, че не ме обича. То си личи, когато на човек му е приятно да прекарва времето си с теб. Между авторката и гаджето ѝ обаче ситуацията е коренно различна. Тя не ще и да чуе за секс и риболов с него, той не ще и да чуе за море, съжителство и разговори с нея, предпочита да си цъка.
.....Обичащият мъж не на море, на епилация на мишници би отишъл с теб и заради теб. Ако ти е студено, изключва климатика в колата и търпи. Ако има стъкла на плажа, те пренася на ръце... Мда.
Това дори на мене ми идва горница...
Къде остава личността на човека до тебе? Нещо ми се разми като твоя сянка, стараеща се да живее като твое удобство.
Определено ми отива в сценарии за турски сериал...
Покайвам се, поправям се и давам пример за 40+ годишни, пак от живия живот: когато те обича, и най-големият хопохондрик и мъжки мъж с панически страх от лекари, влиза с теб в онкоцентъра, оттам в съответния сектор чак до кабинета с машините, където си на контрола. И стои с теб, и чака. Мъж, който не ти е съпруг все още, не живее с теб все още. .. Така добре ли е?