Неапол (Кампания) и Бари (Пуля) – Красивата Южна Италия - 4

Денят преди да пътуваме взеха решение все пак да останат мерките, та бягах по спешност да правя превод на удостоверение за идентичност на имена (на сертификата съм с различна фамилия) и купувахме FFP2 маски. Е, в самолета повечето хора не бяха с маски изобщо, стюардесите бяха с обикновени медицински. Никой не ми поиска сертификата никъде. Никой никъде не следеше за спазване на мерките, явно на хората им е писнало. Е, на влизане във ферибота един чичка викаше всички да си сложат маски FFP2. В крайна сметка 1/3 от хората бяха с маски, половината от тях - с обикновени. В градския транспорт е същата история.

Спахме там всички дни. Намерихме страхотно хотелче точно до Кастело Нуово, над порта за круизните кораби. Казва се B&B Doria. 4 нощувки със закуски струваха 298 евро+20 евро туристическа такса (2.50 на човек на нощувка). 2 дни преди пътуването парите бяха изтеглени от картата. Посрещна ни управителката, даде ни всички кодове - влиза се с код и отвън, и в стаята. Бяха ни сложили шампанско и ягоди, както и голяма купа плодове за добре дошли. Имаше дори комплекти с четки и пасти за зъби. Сешоар, ютия, огромна баня, основно почистване всеки ден. Пред стаята има масички с кафемашина, кафе, захарчета и т.н.Последния ден ни дадоха код за друга стая, в която да оставим багажи си докато дойде време да тръгваме към летището. На 5 метра от входа има автобусна спирка, на 10 метра - метро спирка Municipo. Изключително удобно и комуникативно място.
За Неапол бях отредила двете половинки при пристигане и отлитане. Обиколихме центъра, посетихме Испанския квартал (италианското Столипиново, хах), ходихме в Националния археологически музей. Това беше най-големият ни кошмар, защото имаха проблем с вентилацията и беше като сауна. Пообиколихме доста, хич да не е.

Станахме рано и хванахме първия ферибот до Капри от Porta Massa. Този порт беше на 5 минути от хотела. Билети се купуват от гише вътре в самия порт. Струваха ни 14.80 евро на човек. Час и 20 минути.
Като пристигнахме тръгнахме на дясно. От лявата страна на една висока, синя арка пише ФУНИКУЛЯР. Билетите струват 2 евро и се продават малко по-напред, вдясно, пише си - БИЛЕТИ.
Фуникулярът те оставя на едно панорамно площадче. От него хванахме само надолу и след около 350-400 метра бяхме при Градините на Аугуст. ВАЖНО! - Билети не се продават на място. Има табела с QR код, който сканираш, отваря ти се страницата им, купуваш онлайн билети. Сканира ти ги един тип (много странно защо го бяха сложили само за това, като можеше спокойно да продава билети) и влизаш. Ние бяхме там рано, та в градините бяхме тотал <10 човека. Правихме си страхотни снимки преди тълпите. С тълпите се сблъскахме на излизане. Кошмар.
Върнахме се на площадчето, като пътьом влизахме в почти всеки магазин, хах, от там си хванахме малко рейсче тип маршрутка до Анакапри. Беше може би 8-местно, а побра 20 човека. На Анакапри се качихме на 20 метра и хванахме седалков лифт за Монте Соларо - най-високата точка на острова. Цената за билета е 12 евро двупосочно. Разходка, върнахме се и седнахме да обядваме на страхотно заведение вляво от стъпалата. Уникална кухня и обслужване. Те всичко на всичко бяха мисля 2 заведение там около стъпалата - вляво ресторант и вдясно кафене, което също предлага храна.
Поразходихме се, слязохме на Марина Гранде (пристанището) и докато гледахме кога е ферибота за Неапол, видяхме, че след 10 минути тръгва ферибот за Соренто, цената беше мисля 17 евро. Защо пък да не направим една надвечерна разходка там Отиваме към ферибота, стоим отстрани и чакаме. Покрай нас преминава жена на възраст, която отдалече се караше нещо на мъжа си за билетите, на български. Обръщам се да ги погледна и я! Васил Банов. Казвам на моя - ама това е Васил Банов. И докато вадя телефона тайно да снимам, моят селянин се провиква - Господин Банов! Човекът беше изнервен от жегата и от жена си, та любовта на моя живот му дойде явно като инсулт. Такъв поглед му хвърли, аз умрях от срам. Какво да го правя, три деца ми е направил....

Не го бях предвидила изобщо. Беше ми в плановете като отправна точка за Амалфийското крайбрежие, но след Капри изненадващо решихме все пак да го разгледаме за 1-2 часа.
Фериботът ни остави на пристанището. Точно насреща има стъпала, но мързелът не мори, а мъчи, та ние свихме вдясно към асансьорите. Билетът беше 1,10 евро. За 2,20 евро за двамата си спестих сериозна мускулна треска.. Аз съм човек на възраст все пак. Излязохме от асансьора и пред него - погребение...Точно насреща има църквичка, та улучихме кофти момент. Явно беше важна клечка, защото беше фул с народ.
Разходихме се около час, вечеряхме в много приятно ресторантче на площад с една статуя в средата  и си хванахме раздрънканото влакче на ... незнам дали правилно го чета - Чиркумвезувиана. Струваше ни 3.60 евро. Ние им казвахме -  Чурките. Беше по-лесно за произнасяне. Попаднахме в ада, хохох - раздрънкано, цялото в графити, миришеше адски. Спираше на всеки комин, а не само на спирките, които пишеше в сайта. Както и да е, в крайна сметка се прибрахме в Неапол за час и нещо.

Дойде най-напрегнатия ни ден. Предварително напрегнат, защото само слушах как Позитано, Амалфи и Равело е мисия невъзможна в един ден, че и от Наполи. Да, ама не.
Станахме в 5.30, в 6 бяхме в метрото. Беше като начало на филм на ужасите, хахах - бяхме само ние. В 6.30 бяхме на Гарибалди, хванахме си пак Чурките за Соренто в 6.50, в 7.50 бяхме в Соренто. Тозои път влакчето беше по-прилично и не спираше на всяка керемида. Пак струваше 3.60, т.е. дори да е бил бърз влак, нямаше разлика в цената. Излязохме от гарата (пропуснах да кажа, че предната вечер преди да отпътуваме за Наполи си купихме билети за СитаБус - 10 евро, важат 24 часа). Спирката на Сита е точно под входа/изхода на гарата в Соренто. Имаше 4 рейса един след друг, аз на мига се намърдах в първия. По указания, седнахме вдясно, за да гледаме гледките 9.30 бяхме в Позитано. Все още беше спокойно, нямаше тълпи, За ужас на моя аз пак влизах във всеки магазин, направихме към 300 снимки, ядохме сладолед, каноли, сандвичи.
По някое време решихме да тръгваме към Амалфи.
Хванахме си ферибот от пристанището на Позитано. Цената беше 9 евро и беше за предпочитане пред рейса.
След 15-20 минути 'кацнахме' в Амалфи. Разходка, влизахме в катедралата, ядохме в страхотно заведение в уличката над катедралата, пишеше типична неаполитанска кухня, домашно приготвена пица. Уникално място, уникално вкусно. Точно срещу него имаше няколко магазина за сладолед, единият беше Планетата на желатото. Там ядохме сладолед в лимон вместо във фунийка Накрая си изпросих един лимон от сервитьора. Няма такава циганка като мен. В своя защита ще кажа, че предложих да го платим, но той - о, не, подарък.
Следваща спирка - Равело.
И тогава започна нашият кошмар
Отидохме на спирката на Сита. Вече имаше около 30 човека. Викам - ами, 30-30, ще се съберем. Да, ама в следващия момент се изсипаха още толкова ученици. И застанаха най-отпред. Дойде рейса с трима човека в него. Даже не разбраха откъде им дойде. Започна едно блъскане. А ние се бяхме изтъпанчили отпред. До мен имаше една възрастна жена и зад нея един тъпак. Той блъсна жената силно и аз му изкрещях - "Не блъскай жената, бе макарон прост!" Тогава макаронът ми отговори на чист българския - "Ми блъскат ма отзаде, ко да напрая" Аз - Макаронът бил наше момче. Нищо, да си знае да не блъска възрастни жени. Половината успяхме да влезем, другата половина останаха да чакат другия рейс. Учениците се изнизаха на порции на междинни спирки, та до Равело стигнахме около 15 човека. Слязохме и всичко живо се юрна към Руфоло. Аз дръпнах моя мъж и отидохме първо във вила Чимброне. Входът е вече 10 евро, а не 8 както бях чела. Нямаше много хора, което беше перфектно за нас. Само дето ония стълби, които пропуснах в Соренто, тук ми се върнаха тъпкано. Голям баир надолу, нагоре, че стъпала...беше нещо като абсурдната топла връзка на Форест Нук в Пампорово. Говоря за пътя до и от вила Чимброне. Иначе вътре - няма такава красота. Там бяхме около час и нещо. На връщане селянията в нас ОТНОВО надделя и си откъснахме клонче от дърво лимон (без лимони на него, за калемче само). Днес до самолета ни дойде патрулка и казах на моя мъж - крайно време е да те опандизят заради оня калем. Уви, не беше за него. Ще го търпя още 20-30 години.
Вила Руфоло не ме впечатли толкова, колкото Чимброне. Както и да е. Помотахме се още малко, пак сладоледи, магнити, подаръци.
Върнахме се на спирката. Имаше около 150 човека, подредени стриктно на опашка. Аз селянка ли съм, или не съм? Бам отпред на опашката. Никой не посмя нищо да ми каже. Бях изморена вече, явно съм гледала много лошо. Дойде рейс, на влизане му казвам, че искаме да слезем долу на спирката за Салерно. Той ми вика - ще сменяте рейсовете в Амалфи, няма да ви спирам. Викам му - тая спирка ти е в графика, бе, смотан. Той пак - няма да спирам! Ба, той ще каже. Наближаваме, аз натискам бутон STOP. Шофьорът как не пръсна огледалото с поглед. Но ми спря, де. Освен нас слязоха още 4 човека. И те ще чакат за Салерно.
Слизаме, сядаме на бордюра и чакаме. След 15 минути идва рейс с надпис САЛЕРНО. И О, Чудо - пак моят човек, сменил само надписите. Беше пълен, първо за малко да подмине, ама ние 6 човека почнахме да крещим, та спря. Качихме се, след 3 спирки се освободиха седалки. Спирката на Сита в Салерно е на входа на Ж.П. Гарата. Имаше влак на Чурките след 40 минути, и на ТренИталия след 10. Избрахме хубавия, този път платихме 9.80 евро за билет.
Прибрахме се към 20.30, вечеряхме в Stritt Stritt - страхотно заведение на 20 метра от хотела. Много вкусно готвят, пробрайте го.

Първо мислех да оставя мъжа ми да се наспи. Да, ама не. Към 7.30 го бутам, викам - давай, ставай за закуска и кафе, че пак тръгваме. Хванахме си пак Чурките и в 8.58 се стоварихме пред Помпей. Отварят в 9.00 Тъкмо бяха започнали да се събират групи отпред. Набързо купихме билети от туристически център срещу руините, точно на излизане от гарата. Нахълтахме и .... в целия град Помпей имаше не повече от 10 човека (с нас). Празно, пусто. На Форума няма кой да помолим да ни снима, че моят слага Никона на едни камънаци (имаше АЗ НАЛИ ТИ КАЗАХ??? за статива) и се снимахме със самоснимачката. Отделихме на Помпей 3 часа долу горе. Бях чела доста предварително, та се ориентирахме бързо за всичко. Бях планирала качване на Везувий, но нещо като ме напече слънцето и след 3 часа тропане по камъните, рязко реших, че аз Везувий вече съм го гледала Няма смисъл да споменавам, че като си тръгвахме се чувствах като на мач Лудогорец-ЦСКА - нарооооооооооооод, блъскане. На Форума ако хвърлиш камък, няма как да падне на земята. Моят мъж сефте ми призна, че ставането рано си е трувало
Прибрахме се в Наполи, бяхме си резервирали пътьом заведение на улица Толедо, където се надумкахме брутално и се гмурнахме в Испанския квартал.

Препоръчвам това приложение. С него посочвате къде сте, показва ви заведения около вас (можете да търсите и конкретно заведение). Посрещат ви по име, после имате отстъпка. В нашия случай имахме 30% в едното заведение и по 20% в другите. Отстъпката важи за храната, не за напитките, но си е пак цифра.