Проблеми с баба

Като е дала на другата дъщеря, сигурни ли сте ,че за тази в друго време не е давала нищо?Защото са единици, дето само за едното си дете дават,  а много са, дето им се струва , че са все прецакани и им е малко даденото.

В моето обкръжение има смущаващ голям брой такива истории, особено тези с наследници от миналото поколение. И винаги историята е за единия всичко, за другия нищо. Не по-малко,  а нищо. И да кажеш “те дават на Х,защото ги е гледал”. Ми не е това сценария, защото във всичките това отписване на едното дете от семейството е, когато всички са били твърди млади за да се прецени. Аз самата не разбирам тази пандемия от злина от родители. Разбирам едното дете да ти е по-свидно или по-близко до теб чисто емоционално, но защо родителите искат да го заяват толкова категорично с раздаване на дрехите от гърба си за едното, а за другото се демонстрира пълно отхвърляне.

И около мен има доста примери, в които децата се делят от ранна детска възраст още, като нещата се задълбочават с годините. А не са и малко случайте в които "прецаканото дете" повече се старае да угоди и гледа родителя, който предпочита брата/сестрата.

Защото при много от тях се развива комплекс за малоценност и цял живот гледат да се харесат не целия свят. Пример е и потребителката, която сама се гордее с държанието си типично за Столкхолмския синдром. Сигурно и затова, поне в семействата, които са близо до мен, винаги отхвърленото дете е по-доброто. И като човек, и като развитие в живота.

Не знаеш цялата история, тогава с гаранция ще ти се доповръща много повече. Официално ги гледаше вуйчо ми, който получи почти всичките им имоти, отделно и пенсиите им, на дядо ми беше близка до тавана. Става въпрос за много неща, само една от нивите край града знам, че я е продал за 200 хил лв, отделно живее и до сега в техния апартамент, къща в близко село, апетитен парцел в друго село на 5 км от същия град (един от най-големите в страната), още земи в земилищата на двете села и др. работи (може да пропускам нещо, не съм се интересувал толкова задълбочено).
И понеже дъртите ги беше много страх майка ми да не си търси по съдебен път полагащата и се част от наследството, направиха всичко възможно да я разкарат максимално далече от тях. Преди това поради тоталната и зависимост от нейната майка бяха вкарвали много интриги между родителите ми, проблеми безброй, в началото на съвместния живот с баща ми са имали много скандали по тази причина и са били почти пред развод.
И в крайна сметка вуйчо ми ги гледаше, като гледането се състоеше в това да ги посети един път в седмицата и да им занесе някаква храна, в къща отопляваща се с печка на дърва и без почти никакви удобства. Говорим за възраст 85+, като дядо ми беше почти сляп накрая.
Не сме се намесвали в начина на гледане, защото отношенията между нашите и вуйчо ми бяха крайно лоши, можеше да се стигне до скандали и други проблеми, също имаме си достатъчно добро материално положение и не са ни били нужни техните имоти. В крайна сметка те това си искаха, те си го отгледаха такъв с безкрайното му разглезване като любимото синче, това си получиха накрая. Надявам се отговарям достатъчно изчерпателно?

Няма смисъл да се хабиш. Някои индивиди са с такъв стокхолмски синдром, че им е непонятно, как някой може да се държи с родители/баби/дядовци както са заслужили. За тях има само "те са възрастни и могат да си правят каквото си искат, а младите са длъжни да ги гледат, да им угаждат и да им стъпват на пръсти". Защо, и те не знаят - защото така трябва и това е.

Абе... първия път нищо не казах, но понеже сега за втори път намесваш "стокхолмския синдром", ще си позволя да те поправя. Стокхолмският синдром е психологически феномен, при който заложникът се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия към него, често до такава степен, че да го защитава и да се идентифицира с него.
В нито един от разгледаните в темата случаи няма заложници и похитени. Не може да се говори за такъв синдром в отношенията родител - дете, особено щом детето е голямо и живее отделно с партньор и свои деца. Разбирам, че искаш да звучиш по-интелигентно, но си объркала понятията. Може би си имала предвид друг термин.

Гледам добре си копнала дефиницията, жалко само, че не си я разбрала, както и използването й в живота. Не не съм имала предвид друг термин. Научи се да четеш с разбиране. Както "заложникът се привързва към похитителя си и изпитва съчувствие и симпатия към него, често до такава степен, че да го защитава и да се идентифицира с него" така и някои хора отхвърлени в детството, унижавани, поставятни на второ място след брат/сестра от родителя, потъпкването им като личности и т.н., те продължават да са привързани към този човек, който цял живот ги е мачкал, лишил от всякакви блага, любов и внимание. Смятат, че въпреки лошото отношение към тях, те са длъжни да са напъно отдадени и да угаждат на вредителя им.

Да, но не са заложници, а напълно отделени хора със свой живот и не се идентифицират с похитителите си. Не мисля, че е същото и според мен не може да се използва терминът, въпреки известната прилика.
То ако беше така, всяко комплексирано и мачкано дете, стараещо се напук на лошото отношение, да се хареса на родителите си, щеше да е с такъв синдром. Не са никак малко такива деца. А синдромът е рядко състояния.

Краткото определение за синдрома е да търсиш любов(одобрение) от човек, който не те обича и ти го показва. Не е нужно да се приема буквално само за случаи на престъпление и никъде не пише "не се отнася за дисфункционални семейства". Както важи за крайните случаи, така важи и за лошия съпруг, който потиска  съпругата си, така и за лошия шеф, който потиска най-безхарактерния колега в колектива. Напротив, това, че синдрома се проявява при хора без фактически отнета мобилност, само доказва, че е психологическо проявление, а не на физически обстоятелства.

Щом се чувстваш ок с постъпките и отношенията в живота си няма нужда да ни влизаш в оправдателен режим.
За лошите взаимоотношения между две страни отговарят и двете страни. Ай не се обяснявай какъв ангел неземен си, не случил на прародители. Щом си щастлив и искаш да ощастливиш и други споделяйки безценния си жизнен път - жив и здрав да си. Ако интелигентността /за която претендирате/ не е придружена с доброта, тя е просто хитрост.

Благодаря за всички отговори по темата.
Пресен случей от вчера. Ставам сутринта и си прибирам прането от простора и през терасата виждам кучето ми с нещо вързано на вратът му и скимти. Веднага слизам му го махна и получавам обаждане от брат ми да прибера кучето, че бабата чака дърва. Няма проблеми оправям площатката на стълбите да си легне. През това време тази идва и ми се смее и ми казва"вързах го щото си чакам дървата" при което аз отвръщам"имам телефон може направо на мен да се обаждаш като има нещо свързано с кучето" отговорът беше"я млъквай че си никоя да ми говориш"  в същото време комшиите ми се бяха събрали на кафе и всичко слушат. Слизам долу на двора прибирам играчките на кучето, водата изобщо нещата му и тя продължава да ме напада и убижда пред хората. Казах й няколко пъти да млъква, а тя проодължава да ме убижда че съм била луда, хората ми се смеели че съм била смешна, не съм ставала за нищо, нямала съм никакво право да съм в къщата , децата ми били най голяма грешка и т.н. При което предпочетох да я заобиколя по най бързия начин и да се прибера. Имах късмет, че най малкото дете спеше все още. И така идват дървата, но тя няма ключ за голяма врата. И изведнъж поглеждам вече вратата е отворена. Званя на брат ми да го питам дали е дал ключ, ее оказа се че не е давал нищо. Благодарение на нейните дърва счупиха вратата с камиона, хасмалъка, едни други телове свързани със хасмалъка, плочки по земята и цветя с градината. Разбира се тя се държа като недосегаема.
Брат ми излиза от работа и идва и едвам оправи вратата дори да се затвори. И за капак бабата обвинява мен за всичко, че не съм слязла да отварям на хората.
През това време брат ми и майка ми са били по телефона, защото другата й дъщеря и тя не спирали да им званят какво съм правила, а аз бях горе с вече будното ми дете. Тоест е трябвало да си за*ба детето за да слизам да й помагам за всичко.
Общо взето за всичко аз съм виновна, че съм си в къщата, че си предпочитам децата пред всички други, че избягвам скандали, и че искам всичко да е здраво и подредено.
Майка ми и брат ми й казали да се маха от къщата, а другата й дъщеря категорично отказва да я вземе дори не иска и квартира да й вземе.
И не е до финансово или че нямат място, а че не я искат заради самата нея.
А до вечерта няколко съседи ми казаха "защо я оставяте да ви говори така и да се държи с вас така" е как защо защото е роднина баба все пак, но явно за нея наистина сме просто хората които са длъжни да я издържат, а тя да се изс*ре върху нас.
Вече обмисляме сериозно да търсим адвокати и по съдебен път да се приключи всичко.
А всички, които писаха, че не съм пораснала и, че бабата е начална форма на деменция е не сте прави. Тя е напълно здрава и психически и физически.
Страхотна манипулаторка е.

Щом е такъв звяр,пращайте я в дом.Отивате в социалните и казвате,че я пъдите и няма къде да живее,остава на улицата..Веднага ще и намерят място някъде,може и да не е близо до вас.В забутаните краища има места в домовете.

Само ваша ли е къщата или и нейна,че пак я пращате по домове и т.н.? Не сте за съдебен спор, а за цирка направо. Помолила ви е да махнете кучето вие обаче и се репчете насреща не е ясно ако просто бяхте взели кучето дали отношението и щеше да е същото.

П.С: С тия дърва само тя ли ще се грее или са за цялата къща, защото ако е второто можеше да помогнете? Не виждам какъв е проблема да се отвори една врата и се прави грандиозен скандал....

Eхее, то не стига, че сте я пуснали безплатно да живее и и плащате издръжка, а тя да те прави за смях пред съседите и да ти руши имота... не, не то това не знам как го търпите.