Вероятно съм ви втръснала, но отново ще се оплаквам от децибели и чалга.
Скрит текст:
Наясно съм, че съм хейтър без грам толеранс и вярвам, че липсата ми на търпимост, ще бъде наказана в специален кръг на ада, където 24 часа ще звучи радио „Веселина“, а на всеки кръгъл час ще пускат златните хитове на Миле Китич.
Нали помните кас‘тофонЯ на „моя“ майстор? Е, днес антиката се сдоби с тонколонка! И това чудо, в комплект с гласовития си собственик, успяват да „надвикат“ къртача, който руши банята, хилтито на електричарите и машината, с която бъркат мазилката! Но това не е най-лошото. Драмата ми идва от това, че днес за 7865 чух шедьовъра – ТЕЖКО МИНА МОЙТА МЛАДОСТ, ДОКТООООРЕЕЕ… И понеже в грохота другите думи почти се губят, се чува само едно протяжно – ДОКТОРЕЕЕ, ДОКТОРЕ, ДООООКТОООРЕЕЕ… В един момент взех решение да си направя сепуко. Но притежателят на кас‘тофона така жалостиво припява „докторе, докторе…“, че реших, че има нужда от спешна помощ. Не зная само при какъв специалист да му уредя прием. Зъболекар- да му изкърпи разбитото чененце, ортопед – да му загипсира счупените ръченца, с които включва допотопната машина или да не се занимавам с глупости и направо да го водя при патоанатом?
За щастие, девата от Гваделупе ме дари с търпение и понеже е събота в 16:00 човекът оркестър напусна обекта. От гърлото ми изклокочи изтерзан рефрен – ТИШИНА, ТИШИНА, САМО ТЯ МИ ОСТАНА СЛЕД ТЕБ.ТИШИНААА… Последните звуци още не бяха се разсеяли във въздуха, когато слухът ми бе пронизан от – ЕДНО, ЕДНО, ПРОБА, ЕДНО, ПРОБА, ПРОБА. ГРАДИЛ ИЛИЯ КИИЛИЯ ОХ АМАН, АМАААН…
Мдаам, музикалните ми съседи са извадили тежката артилерия (разбирай професионална озвучителна техника) и се готвят да отбележат подобаващо навечерието на уикенда.
Викам си, ще се мре, посегнах към една вилица, с намерението да си я забия едновременно в окото и ухото, но я изтървах, щото се разтресох от мощни гърмежи на пиратки, придружени с оглушителни ревове - БАААМ! УРАААААА! КОЙ СЕГА Е НОМЕР ЕДНОООО???
И в този момент ме осени прозрение. Карамело, клетнице, хората се радват на живота, а ти твоя го измъчи! И признай си, сухар безподобен, че им завиждаш, че умеят да се веселят, а ти се държиш сякаш си на поклонение. Ма, стегни се бе, стрък маносан, кръстоска между кактус и люта чушка. Стегни се сдуханячке, па си пусни, тва Преслава, тва Азис, тва Шабан Шаулич, па се качи да потанцуваш на масата, па джасни и ти една пиратка, па развей трикольора… Стига пози и превземки. Животът е кратък! Изживей го с музика и танци!
И понеже ви обичам, призовавам ви общество - Искам ви всичките на масата! Да видя как се радвате, да чуя да пеете и после ми кажете, че така не се разпуска. Това е истината! Това е животът!
Айде, наспорт, дружина.
Аз ще пия двоен ... ацефеин.
Нали помните кас‘тофонЯ на „моя“ майстор? Е, днес антиката се сдоби с тонколонка! И това чудо, в комплект с гласовития си собственик, успяват да „надвикат“ къртача, който руши банята, хилтито на електричарите и машината, с която бъркат мазилката! Но това не е най-лошото. Драмата ми идва от това, че днес за 7865 чух шедьовъра – ТЕЖКО МИНА МОЙТА МЛАДОСТ, ДОКТООООРЕЕЕ… И понеже в грохота другите думи почти се губят, се чува само едно протяжно – ДОКТОРЕЕЕ, ДОКТОРЕ, ДООООКТОООРЕЕЕ… В един момент взех решение да си направя сепуко. Но притежателят на кас‘тофона така жалостиво припява „докторе, докторе…“, че реших, че има нужда от спешна помощ. Не зная само при какъв специалист да му уредя прием. Зъболекар- да му изкърпи разбитото чененце, ортопед – да му загипсира счупените ръченца, с които включва допотопната машина или да не се занимавам с глупости и направо да го водя при патоанатом?
За щастие, девата от Гваделупе ме дари с търпение и понеже е събота в 16:00 човекът оркестър напусна обекта. От гърлото ми изклокочи изтерзан рефрен – ТИШИНА, ТИШИНА, САМО ТЯ МИ ОСТАНА СЛЕД ТЕБ.ТИШИНААА… Последните звуци още не бяха се разсеяли във въздуха, когато слухът ми бе пронизан от – ЕДНО, ЕДНО, ПРОБА, ЕДНО, ПРОБА, ПРОБА. ГРАДИЛ ИЛИЯ КИИЛИЯ ОХ АМАН, АМАААН…
Мдаам, музикалните ми съседи са извадили тежката артилерия (разбирай професионална озвучителна техника) и се готвят да отбележат подобаващо навечерието на уикенда.
Викам си, ще се мре, посегнах към една вилица, с намерението да си я забия едновременно в окото и ухото, но я изтървах, щото се разтресох от мощни гърмежи на пиратки, придружени с оглушителни ревове - БАААМ! УРАААААА! КОЙ СЕГА Е НОМЕР ЕДНОООО???
И в този момент ме осени прозрение. Карамело, клетнице, хората се радват на живота, а ти твоя го измъчи! И признай си, сухар безподобен, че им завиждаш, че умеят да се веселят, а ти се държиш сякаш си на поклонение. Ма, стегни се бе, стрък маносан, кръстоска между кактус и люта чушка. Стегни се сдуханячке, па си пусни, тва Преслава, тва Азис, тва Шабан Шаулич, па се качи да потанцуваш на масата, па джасни и ти една пиратка, па развей трикольора… Стига пози и превземки. Животът е кратък! Изживей го с музика и танци!
И понеже ви обичам, призовавам ви общество - Искам ви всичките на масата! Да видя как се радвате, да чуя да пеете и после ми кажете, че така не се разпуска. Това е истината! Това е животът!
Айде, наспорт, дружина.
Аз ще пия двоен ... ацефеин.
За теб смях, за мен плач. Живея така от десетилетия и промяната е мираж. И поколението им се възпитава в същия дух. Аз нямам нищо против музикалните им вкусове и предпочитания, възмущавам се само от факта, че насилствено ги натрапват на мен. 
