проблеми в първи клас

  • 7 156
  • 157
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 12 006
Нещата на авторката с тази учителка няма да се получат. Съжалявам. Тя не приема детето и не е склонна да търси похвати за справяне със ситуацията.
Скрит текст:
Вече го е нарочила за "лош" и от тук нататък нещата не вярвам да се променят. Тази жена не може или не иска да работи с това конкретно дете. Детето усеща това и реагира. Има и такива учители. Винаги ги е имало. Моята първа учителка беше от тях. От първия ден започна със забележките - детето до мен се върти и не внимава, пита докъде сме стигнали и като отговоря - защо говоря. След няколко такива случая майка ми ми даде съвет да спра да й отговарям. Да, ама тогава нея я пита какво има. Тя се оплаква, че не разбрала нещо и ме питала пък аз не съм й отговаряла. И отново аз виновна - този път съм лоша, защото не искам да помогна на другарчето. И показалки съм отнасяла по главата, затова че някой около мен приказва. Накрая на майка й писна и каза на учителката да ме сложи сама на чин. И тя ме премести сама на последния чин и забрави за мен. Мина много време. Веднъж след някакво посещение на театър в трети клас ме премести на първия чин. После дойде една заместничка. Буквално се родих при нея - даваше ми думата, хвалеше ме. Бях силна ученичка и нямах проблеми с дисциплината, имах проблем с началната учителка.
Няма да се получат, защото майката вместо да си възпитава детето, реве по форумите, че учителката не иска да се съобрзаи със златното яйце и да го остави да се вихри на воля. За 2 седмици - 2 разговора с родител и то в началото на учебната година са доста. Явно след първия разговор, ефекта е бил нулев, защото май според майката "той си е такъв". Не знам как реши, че учителката не е пробвала похвати за справяне с детето преди да звънне на родител. С по-буйните деца, трябва работата да е синхринизирана учител - родители, като започне от родителите и те да играят ключова роля. Застане ли родителя на страната на детето - до там.

# 61
  • Мнения: 41 034
В държавните училища, с огромни паралелки и прием без подбор, и на учителите им идва нанагорно и е разбираемо, че не искат да толерират излишни дразнители.  Те са на работа и искат работата им да върви гладко и без проблеми. Коя от вас не иска същото, а? И коя не ругае, ако и се тропне досаден клиент или проект? Не ми казвайте, че с любов се опитвате да преодолеете трудностите Wink  И да, вярно е, че има и по-добри учители, учители с призвание и дарба, ама не са болшинството, както във всяка професия.  Останалите са станали учители, защото не са имали какво друго да станат и си вършат работата задоволително - точно като всички останали трудещи се.

# 62
  • Мнения: 5 282
Скрит текст:
Айде сега, госпожата виновна.... Щото нали е длъжна да търпи да й се катерят по главата!!! Авторката да говори с детето и да го укроти малко, да спазва поведение и правила.
Веднага я съветвате с рогата напред, госпожата да разберяла..... да я  заплашва ли , какво ли??!?!? Щото златото дивее в час и тя има наглостта да се оплаче ..... о, ужас!!! Да не би да е за друго там, а не за звероукротител!?!?

Смяна на училището в първи клас, на първия месец - ми, чудничко. Ако и там има проблем,  отново да сменят, а?
С рогата напред щом се налага,разбира се след разговор с детето То и моя синковец в градината имаше ядове които продължиха доста дълго време не реагирах и изчаках огромна грешка от моя страна.Разговарях с госпожата и  сега защо е различно?Да се работи с деца е трудно факт но пък и свикнаха госпожите да скатават доста май последно време.Като се нарочи детето, че е лошо обяснявай че нямаш сестра.Детето се доверява на родителя ,не мога и не искам да вярвам ,че на 4г ме лъже за вниманието ми.

Болднатото е чудесен съвет, така ли?!?!

Викам с рогата напред даже не е достатъчно, дай направо да я пребием таз госпожа, че така се оплаква от златото, милото то!!!!
То такова едно "слънчево,усмихнато и състрадателно човече и не искам някой да го смачка само защото още първите две седмици не е вместил в нечий план за "перфектния" ученик" , как така ще го нарочва госпожата. Нищо, че дивее е нарушава учебния процес, там са длъжни да го търпят, щото изразява себе си, а да не говорим и, че "не обича да го командват и да му нареждат,малко е всезнайко и е обидчив и се дразни лесно". Айде, мерси от съобразяване с мамини лигльовци!

Дали госпожата го е нарекла лош или това е интерпретация, не е ясно, но дори и да е използвала тези думи, то тя ги е казала на майката, не на детето. Ако нещата не се наричат с истинските им имена, то какъв е смисълът....?!?!

Ама, иначе - нека го местят, що пък не?!? Да видим и новата госпожа дали ще го нарочи.... Може пък да си попадне на мястото.
Разбира се, че детето не е лошо! Това е дете на 7 г. Вие го зайлехмихте като престъпник, нарушаващ час в училище. Надявам се да не сте съдия, защото доста невинни щяха да са обявени за виновни до доказване на противното.
Някои хора не могат да надскачат собствената си гледна точка и по-добре да си замълчат.

# 63
  • Мнения: 29 451
Не е лошо, разглезено е!

Може би, когато няма какво да кажете по темата и как да обосновете гледната си точка, нападението на пишещия е най-лесния, но и най-просташкия подход!

# 64
  • Мнения: 12 137
Няма родител, който инстинктивно да не защити детето си, когато му се звъни с думите колко е лошо то. Всяко дете е една вселена. Учителката още не е опознала децата, но два пъти се оплаква от едно, а може и повече. Ако обаче родителят застане на страната на учителя поведението на детето няма да се коригира, то само ще загуби доверие в родителя. Защото учителят харесва или не детето, той е учител и не е длъжен нито да го харесва, нето да го обича. Родителят обаче се предполага, че обича безусловно. За да се случат нещата трябва работа в екип родител-учител- училищен психолог.
Интересно ми е учителката и училищният психолог какво предлагат, за да се случи адаптацията на детето и то да не пречи?

# 65
  • Мнения: 6 733
За да се случат нещата трябва работа в екип родител-учител- училищен психолог.
Интересно ми е учителката и училищният психолог какво предлагат, за да се случи адаптацията на детето и то да не пречи?

Тук все още липсва такова осъзнаване и желание.
Авторката е сама като същий Матросов на амбразурата.

# 66
  • Мнения: 12 137
Нормално. Нападат детето й, тя какво се очаква да направи? Това дете да е нахоквано  в клас, а тя да го хока у дома?
Вчера четох нещо за един грузински педагог, за да коригира детето поведението си, то трябва да се чувства обичано.
Ако детето е непоседливо или дори с хиперкинетично разстройство, учителката може да намери задачки за него, което изискват да стане от чина и да се движи. Например да изтрие дъската, да раздаде материали или да събере. Може да прекъсне урока и да раздвижи всички деца като поиграят за минута на джуджета и великани или просто направят гимнастика. Така правеше началната ни учителка на времето. И имаше ефект.
Може да предложи на класа още първия час на класа да си изработят правила. Тези правила могат да се сложат някъде в стаята и децата да ги гледат и да си ги припомнят. Те могат и да се допълват при нужда.
Когато проблемното дете е постигнало някакъв напредък, дори и минимален, той да се отбелязва и детето да се хвали. Така детето ще се стреми да заслужи отново похвала. Ако детето търпи само критики и наказания то няма стимул да се държи добре, защото тогава няма да привлече вниманието на учителката. Ефектът е обратен на търсения, защото в един момент нежеланото внимание става за предпочитане пред никаквото.
С добро отношение се постига много повече отколкото с оплаквания и наказания.

# 67
  • Мнения: 6 733
Мама Ру, прекрасно, но какво точно предлагаш? Да се конфронтира с госпожата, да пуска жалби, да извика медии? Или да се опита да се разберат? Тя е толкова надъхана, че дори не иска да включи бащата, защото е неспособен.

# 68
  • София
  • Мнения: 3 031
Майката е разтревожена, и с право. Ясно е, че бащата не иска да се включи, а не майката да не иска.
За мен тази учителка не е педагог, но трябва да се седне и да се говори с нея, да се намеси и психолог. Ако нещата не се променят, явно трябва да се търси друг клас.
Но различните никога не се толерират, ако не се вписват, значи не стават и трябва да се махат....

# 69
  • Мнения: 11 368
Добре AniMM, но проблема е поставен от теб много фиктивно - учителката се оплаква от сина ти, но освен, че е казала колко е лош от какво точно се оплаква?
Разкажи ни, какво се е случило в клас и то явно нееднократно, че класната е толкова афектирана.
Няма смисъл да се лашкаме в някакви полюси - "нашокай кестена на истеричната класна" или "виж си гевезето" -  наистина за какво е това делене на лагери.  Нека бъдем по-конструктивни.

Според мен нямаш файда от конфликт с класната. Той ще се прехвърли върху детето ти. Трябва точно обратното - ти да тушираш конфликта в училище. Аз бих се опитала малко по-безпристрастно да вникна в проблема /ужасно е трудно като нападат детето ти/, да остана спокойна /външно/ и да успокоя и двамата, да говоря, говоря на детето и проявявам разбиране към класната /поне приидно/ .
Ако до няколко месеца нещата не се променят сменям класа веднага. Детето няма да си сменя, значи ще трябва да пробваме с нова класна.
Но трябва да призная, че приятелката ми сменя 4-то училище напълно убедена, че все не случва на класни, които не оценяват колко невероятен е нейния пакостник ....

# 70
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 167
Не четох цялата тема, ама защо не го преместите в друга паралелка?

# 71
  • Мнения: 12 137
Мама Ру, прекрасно, но какво точно предлагаш? Да се конфронтира с госпожата, да пуска жалби, да извика медии? Или да се опита да се разберат? Тя е толкова надъхана, че дори не иска да включи бащата, защото е неспособен.
В конкретния случай - смяна на класа.

# 72
  • София
  • Мнения: 62 595
Мама Ру, няма нужда да завърташ въпроса към хиперактивност и други разстройства. В повечето случаи има разстройство на възпитанието, а не на вниманието. Думите на  майката са красноречиви. Тя и бащата са хората, които са за психолог, а не детето. На родителите им е трудно да приемат, че вече не са в детската градина, а в училище. Да, родителите да приемат, че ТЕ са на училище. Те косвено поощряват детето да се държи така.

# 73
  • Мнения: 3 250
Нещата на авторката с тази учителка няма да се получат. Съжалявам. Тя не приема детето и не е склонна да търси похвати за справяне със ситуацията. Вече го е нарочила за "лош" и от тук нататък нещата не вярвам да се променят. Тази жена не може или не иска да работи с това конкретно дете. Детето усеща това и реагира. Има и такива учители. Винаги ги е имало. Моята първа учителка беше от тях. От първия ден започна със забележките - детето до мен се върти и не внимава, пита докъде сме стигнали и като отговоря - защо говоря. След няколко такива случая майка ми ми даде съвет да спра да й отговарям. Да, ама тогава нея я пита какво има. Тя се оплаква, че не разбрала нещо и ме питала пък аз не съм й отговаряла. И отново аз виновна - този път съм лоша, защото не искам да помогна на другарчето. И показалки съм отнасяла по главата, затова че някой около мен приказва. Накрая на майка й писна и каза на учителката да ме сложи сама на чин. И тя ме премести сама на последния чин и забрави за мен. Мина много време. Веднъж след някакво посещение на театър в трети клас ме премести на първия чин. После дойде една заместничка. Буквално се родих при нея - даваше ми думата, хвалеше ме. Бях силна ученичка и нямах проблеми с дисциплината, имах проблем с началната учителка.
Другият вариант е да са се отразило точно както трябва тези години на последния чин.

# 74
  • Мнения: 12 137
Да, за изолиране от класа.
Аз никога не съм проблем с дисциплината. Казано ми беше да съм добро другарче и ако ме питат нещо да отговоря и да помогна. Направих го, бях виновна. Спрях да го правя - пак бях виновна. Зад мен говорят, а мен удрят по главата с показалката. И аз рева у дома, че НЕ съм говорила. И понеже бях с епилепсия, на нашите им писна да се оплаквам, че ме удрят без причина по главата и взеха мерки.и поискаха да ме сложат сама. Бях болезнено принципно и откровено дете, както и болезнено свита. Дете, което се върти, не внимава и пречи НЕ Е ОТЛИЧНИК!
А проблемът на учителката с мен лъсна няколко години по-късно, когато тя коментира тогавашните си първокласници пред мен "Ох, много е палав Ники, ама какво да го правиш - баща му е тираджия! Нали разбираш?" Разбрах. От моите родители не е имала изгода - майка - работничка в цех за детски колички и баща - началник планов отдел на завода. Привилегировани бяха в класа не тихите и учещите, а онези, чиито родители са продавачки, снабдители и подобни... Сещаш ли се? 1979-1981? В седми клас бях четен командир и я наблюдавах, наблюдавах и тогавашния първи клас. Кои са любимци и кои низвергнати и защо. Понякога проблемът не е в детето, а точно в учителят.

Общи условия

Активация на акаунт