Дразнеща свекърва

Не знам с какви хора контактуваш, но очевидно не си чела темата. Авторката се оплаква от навлизане в личното пространство и непоискан акъл от свекървата, и от пренебрежение от 'любимия' човек. Ти говориш кой ти готвел и затова го уважаваш. Това просто не е сериозно.

Точно – възпитанието е към всеки, а не само към избраните по възраст.

Затова за мен хора, които нахлуват в чужди лични граници, не са много възпитани и не ги уважавам, независимо от възрастта им.

Ами сигурно и при мен са се *опитали *в началото...., просто се справих. Май така писах...., *понеже не може да въздейства на синовете си, се опитва да твори върху снахите си...., три е имала, аз съм "втората, на големия син. На бившата на ММ е съжнила живота подобаващо" на мен НЕ. Но съм говорила, лично с нея...., не със сина и. За 10 години още си "градим" отношенията...., но щом аз не нарушавам нейното пространство, и тя няма да наруши моето...., и точка. Опитах се да кажа на авторката да опита с добро, обикновено се получава с всички хора в обкръжението, не само с бабата, както казвам аз на свекито!
Ако съм се отклонила от темата, ИЗВИНЕТЕ. Просто съм дала някакви примери от моя (вече нашия) живот, защото аз винаги така съм се отнасяла с хората...., не е от скоро!

За мене свекърва ти също не е човек, на когото по подразбиране се дължи уважение. Значи тя тръгнала 'с рогите' , ама ти питаш другите що тръгват - защото отвръщат, например?
Хубаво е, че се разбирате, но това е станало с премълчаване и компромиси от твоя страна, не от страна на свекърва ти. Авторката пуска тема, че не е ок с компромисите и аз лично съм склонна да се съглася с нея. Връзка се гради или с взаимно уважение и премълчаване, или не се гради изобщо.
Сещам се за една абсурдна тема в СО, беше нещо от рода дали жените са длъжни да пазят семейството, понеже са жени и трябва да кротуват и премълчават, а като не кротуват и не премълчават, окуражават семейните скандали. Трябва да я намеря, беше от онези теми, дето не знаеш автора да го набиеш ли, успокоителни ли да му дадеш, бракоразводен адвокат ли да препоръчаш или просто да го застреляш да не се мъчи.

Щом "не е склонна към компромиси" ще си живее така и няма да пуска теми. Днес е свекървата, утре ще е някой друг, другия месец трети...., и така! Живота много има да я "чука", докато осъзнае, че Вселената НЕ се върти около нея, нейното мнение и като цяло световния мир може и да мине БЕЗ участието и. Желателно е с нейното...., ама като се пъне много хората могат и да продължат и без присъствието и.

Принципно е така, но дали хора, които държат да ти се налагат, са важни за живота ти?
Със свекъра ми не поддържам отношения някъде от около 15-ина години точно заради такива опити. На мен със сигурност ми е по-спокойно така, вероятно и на него.

Надявам се се сещаш и без да ти напомням аз, че и тя може да продължи без тях. Че такива бойни възпитателки, дето много ви е очукал животът, често забравяте дребния детайл, наречен 'взаимност'.
Никой човек не прави компромис и не търпи несгоди за без нищо. Или го прави от любов, или от интерес, или от тъпота.

Някой хора даже бъркат уважението със слабост и още повече ти се качват на главата.
На първата си свекърва не само дума напреки не съм казала, ами много я слушах и уважавах.
Например стои до мен като гладя дрехите на сина ѝ (беше го научила,че се глади всичко, влючително чорапите и аз слушах и изпълнявах) и ми казва - "Ти тоя потник/тениска защо не го обърна? Не виждаш ли, че е наобратно?" Първия, втория път ѝ обясних, че даже нарочно той си ги оставя така и ги облича наобратно, защото ръбовете го дразнели. Обаче тя продължи всеки път да го казва. После осъзнах, че тя няма как да не знае за това как той си носи дрехите, защото ѝ е син и цял живот е живял с нея. Обаче прави забележки.  На мен ми идвало сто пъти да ѝ кажа, че синът ѝ не е малоумен или сакат и може сам да си обърне тениската, обаче в името на добрите отношения и поради възпитание си премълчавах.
И става въпрос за млада жена, не беше някоя баба на 80 години, че да забравя. Имаше си иначе ум бръснач, много четеше и нищо не забравяше.
И какво стана накрая, от моя страна уважение, от нейна забележки за всяко нещо и за капак на всичко идиотката взела че ми направила и магия.
Е как да уважаваш такъв прост човек? Как да се разбереш с него?
Титидора, радвай се, че не си срещала такива хора, че понякога не става с добро. Всъщност с нищо не става. Единственото разрешение е да стоиш надалече.

За протокола - не съм конфликтна личност. Живяла съм по квартири, с различни хора, не съм имала никога проблеми с общуването. На работните си места също.
Никога не съм смятала, че светът се върти около мен. Ама ей на, с оня дзвер не можах да се оправя.
И не е хубаво да охарактеризираш авторката като егоцентрична личност, която никога няма да бъде приета сред други хора, защото не прави компромиси.
Изказването ти е обидно, грубо и крайно и всъщност за мен е точно пример как не трябва да се отнасяме към другите.
Освен това не е нужно да натискаш капслока, ние не сме "глухи" и те разбираме и без да "крещиш".
Авторката си е нормална жена, с нормални потребности. С други хора, по-нормални, няма да има тези проблеми и ще си живее спокойно.
Това че човек не е склонен да направи някой важен компромис, не значи че е егоистичен социален инвалид.
Без да се обиждаш, ама малко приличаш на бившата ми свекърва, хем обичаше да разправя колко е добра, хем си говореше без да я е грижа какво причинява на околните.

Титидора, много мило от твоя страна, но това, за което ти говориш е елементарно възпитание, което проявявам към всички. Говоря на Вие от съвсем малка, поздравявам и се държа утчиво, но това е до възпитание. А уважение се дава, но като виждаш, че не получаваш същото насреща продължаваш, така ли? Имам много хора в моето обкръжение, които са по-големи, по-малки и на моята възраст, но не заслужават уважение. Именно, затова казвам, че уважението трябва да е заслужено. Готова съм да направя компромиси, но трябва да видя, че и другата страна е готова. И ако не видя това насреща, не започвам със скандали, а слагам точка. Имам само 1 живот, не смятам да го пропилявам в нерви. Както казах по-назад, една от причината е да отключа сериозни заболявания е това, че преди много се ядосвах, нервирах, за да давам шансове и да се питам къде е моята вина, че отношенията ни не вървят. Като не става, не става. Свекърва ми е в друг град, но въпреки всичко години наред успя да ни вгорчи живота по всякакъв начин. Давах шансове, айде този път, айде следващия и какво стана, натрупа се и си навредих на себе си. От както спрях контакти с нея се родих, вече съм спокойна и успявам да се лекувам.

Мен нищо не ме "чукало", още по - малко живота....., не ми се налага да пускам теми за "баба - та", майка ми, сестрата, брата, съседите, колегите приятелите. Просто съм в синхрон със себе си, надявам се и с околните! С Вас може да не сме на едно мнение, но затова света е шарен, щото е различен....., хора всякакви.
Аз приключвам, ако иска авторката да опита по "моя начин", ако иска да продължи по нейния!
Междудругото, все ми е тая!

Аааа, тука съм съгласна, ако и да съм стара школа. Погледни ме с едното, та да те погледна с двете. Ама ако не стане, съм почитател на еврейското схващане (цитирам един филм) Око за две, зъб за чене..
Тръгваш с добро, може да преглътнеш няколко пъти, ама ако насреща ти няма човек да се усети, отвръщаш подобаващо.
Днес прочетох, че цял месец виси у мама момъкът ненагледен, ми не е ок. То реално, семейство няма.

Опосум, щом момъкът е бил свикнал всичко да му бъде гладено защо не го остави сам да се глади? Амаха, ще обслужвам някого като малко детенце?!
Случвало ми се е да приемат любезното ми отношение за слабост. Радвам се, че се научих твърдо и с усмивка да отстоявам позиции.

Щом минахме и на магии, всеки опит и призив за разумна комуникация е обречен на провал.

Момъкът гладеше, чистеше, переше, простираше и готвеше, но... не и пред майка си. Защото тя почваше веднага да мърмори, че жените трябва да ги вършат тези неща, а не мъжете. Най-интересното е, че никога не го казваше директно и така го изкарваше, сякаш го казва напълно добронамерено и даже от грижа и любов към мен. Даже в началото изглеждаше все едно ме обича повече и от сина си. Ама като не изпълнихме един два пъти съветите и се почна едно още по натрапчиво доброжелателно опяване, то не се издържаше и синът и гладеше само като я няма.
Ако някой погледнеше отстрани, щеше да каже, че тя е много мила и загрижена, само ние си знаехме какво ни е, като говоря в множествено число, защото и синът ѝ не беше щастлив от тази работа. Защо обаче стоеше и търпеше, още не мога да си обясня.
А защо и аз я изтърпях месеци наред, също не мога да си обясня. То бива любов, бива липсана опит, но чак пък толкова не бива...
Например всяка събота и неделя сутрин почваше да чука на вратата ни още преди осем сутринта и да казва да ставаме, че ни е направила закуска. Нито можеш да се наспиш след работната седмица, нито пък секс да правиш. Ако се забавехме, после още един вагон добонамерени приказки и съвети и обяснения как за наше добро ни прави закуска и  не я оставя да изстине. После ни връчваше по един парцал да чистим, защото в събота се чистело.
И да не мислите, че е защото аз съм мърла и не чистех? Напротив, даже понякога изчиствах в четвъртък или петък нарочно, за да можем в събота сутрин да се поизлежаваме или да идем на кафе, ама не минаваше номера, тя се правеше, че изобщо не забелязва, че съм изчистила.
На Нова година отиде при нейна приятелка, ние бяхме поканили гости. След тях всичко беше измито и лъснато, тя се прибра към обяд на първи януари, ние тъкмо бяхме станали и гледахме филм, при което мазно, мазно ни обясни, че е трябвало да остане и да ни помогне, защото съдовете още стояли неприбрани в сушилника. Половин час загрижено дуднене за едни чаши. Иди гледай филм. А ние стояхме след като си тръгнаха гостите два часа, за да измием и изчистим всичко. Беше ни хванала вече някаква страхова невроза от това, че тя ще намери нещо нередно и ще ни намила. Ама не се  бяхме сетили като се събудихме да приберем чистите съдове в шкафа.
За направената магия дори не искам да говоря, това си говори само по себе си.
И тази жена беше с висше образование, пътувала в чужбина, работила като редактор на списание в столицата, не си мислете, че е някоя проста женица от село.
Мога още дълго да пиша, имам какви ли не случки с нея. До последно съм търпяла со кротце со благо, защото и аз съм слушала съвети, че така трябва.
Сега такива компромиси не бих направила в никакъв случай, но и нямам насреща си такава идиотка, а нормални хора. Общуваме си чудесно.
Така че ако авторката "отреже" свекървата, нито ще свърши света, нито животът ще я "чука", както я заплаши Титидора. Най-много да си оправи семейството или да си намери по-добро.
Между другото след като отказах повече да я виждам и да общувам с нея по какъвто и да е начин, синът и намали ходенията и нито веднъж не е преспивал там. Естествено не я е изоставил  и тя пак успяваше да го стресира и да се намесва във всичко, но нещата значително се промениха към по-добро. Даже може би щеше и да оцелее нашата връзка, ако не беше друг голям проблем, но това е вече отделна тема, нямаща нищо общо с дискутираната.

Кой, аз ли искам да докажа, че снахата е търтей? Не си ме разбрала, скъпа.
През живота си не съм чувала да има случай, семейство без деца, с отделно жилище, да се мести у неговите родители за дни и седмици и то най-редовно. Търся обяснение на този феномен. И възможно обяснение е, че младите нямат достатъчно средства да се самоиздържат, затова отиват при неговите родители. Когато се плащат сметки в общо домакинство, наистина е по-евтино.
А вече дали такова икономисване (ако това е целта на местенето) е о.к. за жената, явно никой не се интересува. Би трябвало тя да се разбере с мъжа си, със свекървата тя няма какво да дели, не за нея се е омъжила.