Различни мнения относно отношенията с родители

Пък на мен ми прави впечатление, че масово на 25+ още живеят с мама и тате, освен ако нямат друго жилище, пак предоставено от мама и тате. Особено тези, които не са заминали да учат в друг град като млади, а са останали в същия, тенденциозно продължават да живеят с родители до толкова зряла възраст, че може да ми стане лошо. Аз това те го разбирам и не бих позволила подобно нещо на детето си. Самостоятелността изгражда много полезни и НУЖНИ в живота навици.

Ами не знам, едно време хората не се изнасяха след училище, а на квартира, или в общежитие живееха само хора от друг град.
Всъщност доста лесно ставаш самостоятелен, когато ти се налага сам да се оправяш с битовизмите си, то не е ракетна наука, по-важното е дали можеш да изкарваш достатъчно пари да си поемаш всички харчове. Повечето студенти работят нещо трудоемко и нискоквалифицирано, аз не очакам, че човек до 25-30 години ще може да спечелри толкова пари, та да си купи жилище. По скоро го виждам като да си дава парите по забавления, концерти и пътувания, а те много пари гълтат

Тук с последното не мога да се съглася. Човек и на 40-50 не може да си позволи жилище с изцяло собствени средства в днешно време (поне не и в някой от големите градове). Въпросът е дали имаш добри финансови навици и стабилна работа. А такава категорично може да имаш, дори да не е работата - "мечта". Другото опира до кредит, който не е чак толкова страшен. Човек винаги може да намери извинение защо да живее още с мама и тате, сигурно има и хора, които имат добри причини да го правят, но в повечето случаи подобен избор свързвам с хора, които не биха поели риск, дори той да доведе до нещо по-добро.

Зависи от обстоятелствата и желанията на родителите и синовете и дъщерите. С мъжа ми сме се изнесли чак когато сме заминали далече и смятаме, че децата ни трябва да решат сами кога са готови да се изнесат. И двамата, на 17г и 19г в момента си живеят в детските стаи, учат в същия (голям) град  и нито излизат с други хора, нито желаят да се изнесат. В къщи никога не сме ги карали нищо да правят. Постепенно започнаха да си готвят, даже и синът 🥳, да правят това, онова, но не мисля, че ще се изнесат скоро. В свободното си време си следват хобитата.

Синът ми изобщо не иска, никога да живее сам или без нас. Е, може би някога ще поиска, но не съм съвсем сигурна. Питах го какво ще направи като почне работа - ще си работел. Питах го ако спечели лотарията какво ще направи и.............. каза, че ще купи огромна къща с голям двор, ще я обзаведе и ще ни покани със сестра му и котарака да живеем там 😇. Та, няма надежда май 🥳.

От бившите им съученици се изнесоха само тези, дето отидоха да учат в друг град или държава, но нашите бяха категорични, че в друг град няма да идат.

Ние сме доволни, те са доволни и това е важното.

Всеки си знае обстоятелствата и възможностите, решава си спрямо тях.
П.п. Не се лъжете, в богатите държави се изнасят на 18, но какво от това, когато родителите плащат за упражнението. Каква самостоятелност е това?

Едно добро начало е, някои с изумление ще установят, че си намират мръсните дрехи точно там, където са ги захвърлили, че кофата за боклук не е бездънна яма и че тоалетната има шокиращото свойство да се цапа.

Имах колежка, чийто син, на около 25-26, завършил университет и работи. Стабилна работа, сравнително добре заплатена. Тя и баща му предложиха да купят още един апартамент, имаха част от парите, останалите с кредит, и да се изнесат, а той да остане в това жилище. Обаче синът им отказа. На мен ми беше странно защо, казал, че така си му е удобно, няма намерение да променя нещо и ще мисли за промяна едва когато има сериозна приятелка. И на колежката ми ѝ беше странно защо той отказва, но каза, че ще се съобразят с него. Обаче после тя забременя, на 44 и решиха все пак да се изнесат под наем, а на него му оставиха жилището. Което на мен също ми е странно, би трябвало той да се погрижи за собствено жилище, но в случая те просто харесваха друг квартал.
В нашия квартал масово не се изнасят, живеят си на отделни етажи, построени от родителите. Единици са тези, които купуват или строят жилища, единици са и децата, които отиват да учат в друг град.

Е, ако дотогава не са научили, сигурно е вариант..

Има един много стар виц за студенти на квартира. Единият казал на другия:
 - Пич, дай да си вземем едно прасе!
- Ти луд ли си, много е мръсно!
— Нищо, бе, то ще свикне...

Държа на образованието и затова не съм натискала дъщеря ми да работи нещо, докато следваше (и тя е биология). Не е лесно следване, моето в УНСС беше песен. Имаше една приказка - в ТУ лесно се влиза, трудно се излиза, а в УНСС - обратното.

Амиииииии, тоалетната и у нас има шокиращото свойство да се цапа, че и да се запушва като се нахвърлят вътре ръка хартия, с която са попивали разлятия сок от пода. Вече не я намираме никога мръсна, а синът се научи да я отпушва 🥳. Мръсните им дрехи си седят в кошовете за дрехи в стаите им докато не ми кажат, че има достатъчно от даден цвят за пране. Да пускат пералня могат, но сме се разбрали да събираме заедно сходни материи и цветове за по-екологично. Кофа за боклук нямаме, защото имаме шахта, в която мятаме боклука.

Мъжът ми е живял до 30г у родителите си и така са живели половината му рода извън местене за работа, учене и създаване на семейство. Свекърът живял у бъдещите си тъстове 🤩 като дошъл в Париж, а свекърва ми живеела в къщата на баща си на острова им. В края на 50те и началото на 60те тук е имало жилищна криза. Свекърите си взели общо жилище чак като се венчали 😇.

Изнасянето рано няма връзка с жизнения стандарт на дадена държава. В Япония и арабския залив много хора не само живеят с родители, ами и снахи водят там и живеят до смъртта си с тези, които са още живи 🤐. В Скандинавия и Англия се изнасят рано, но и там богатите родители помагат или направо осигуряват жилище, а на бедните и печелещите малко социалните системи им помагат с наема. И във Франция го има, но нещо не се навиват да се изнасят лесно.

Ако вместо да замина за Лондон бях останала в София, то щях още да си живея у майка ми сигурно 🥳. А тогава нея и без това я нямаше с месеци. Е, баба идваше да ми наготви и да ме изпере понякога,та не беше много зле 😻.

И на мен ми е странно. Като майка бих се намесила и поставила ултиматум. Ще го чакам аз да се натутка да си търси жена!? Амаха и таз добра. А да ме гони от вкъщи... не, не мога да го осъзная дори!

Явно не са  изгонени, така са си преценили. Иначе и за мен е странно да оставиш на 1 човек жилище, достатъчно за 3-ма, а ти да излезеш на квартира, особено щом се очаква още едно дете.

Аз пък сега ще купувам чаршафи за нашето "младо семейство", защото искат с 1 голяма завивка, а моите са с 2 отделни. Не че те не могат, но аз съм по-наясно с качеството и цените. Поне имам къде да дам излишни чаши, чинии, прибори, кърпи...

Фил, а това мъжът да доведе жена в детската стая, да си направят бебе, старите след доооста караници да се изнесат на вилата и често да виждаш свекървата да се прибира пеша към вилата, защото не е шофьор и явно няма пари за такси - как ти звучи...

Куку, ти си добра майка.

Евче, звучи ми като кошмар. Като пълен провал и на майката, и на капацитета на синчето да живее като възрастен. Чукам на дърво и хвърлям сол през рамо.