Здравейте! Предварително предупреждавам, че темата е дълга и мисълта ми не е много подредена, но се опитах най - нагледно да представя ситуацията и пиша за пръв път, така че се извинявам.
Омъжих се началото на годината, на 23години, за приятеля ми с когото сме заедно от 5 години, а преди това още толкова бяхме в обща компания и смея да кажа, че го познавам много добре. Той е изключително грижовен спрямо мен и постоянно показва любовта си, семейството му ме приемат като тяхна дъщеря, близък е и с моите родители, преминали сме през много заедно и не мога да си представя да се разделим.
В годината между годежа и сватбата имахме много сериозни планове, да започнем с опити за дете, след като завърших университета се преместихме и започнахме и двамата да вадим добри пари, искахме да изтеглим кредит за жилище с парите от сватбата като начална вноска, той винаги ми е говорил, че иска деца и голямо семейство колкото можем по - рано, аз също искам.
Няколко месеца след сватбата ( сравнително скоро) той остана без работа, следователно оставихме на заден план идеята да теглим кредит, докато не сме напълно сигурни. Но това което реално ме разочарова е неговата загуба на мотивация. Не бърза да си търси работа, а минаха няколко месеца и когато повдигна темата, за това че не може да продължава още дълго така, той се ядосва и едва ли не ми казва, да не го мисля аз това и да го оставя на мира и че знае какво прави. Също така знае, от това което съм му споделяла, че се чувствам много добре на работата си, че виждам че ме ценят и мога да се развия и в същото време постоянно ми повтаря, че иска да заминем ей така за година да работим в чужбина, защото иска разнообразие. А това значи да спрем с опитите за дете и аз да си напусна работата, която е по специалността ми и ми харесва, само за разнообразието една година. В следващия момент отново казва, че иска дете, разглежда жилища, а на другия отново започва с това, че иска да се махне, да пътуваме и да работим извън България ( за известен период от време). По този начин аз не чувствам сигурност с него и усещам, че не мога да имам дългосрочни планове. Когато се опитвам да говоря с него на тази тема, той обръща нещата срещу мен, че съм с ниски амбиции и ми било достатъчно само да си ходя на работа и да се прибирам вкъщи, че нищо не съм видяла от света ( той е работил в 3-4 държави), че се задоволявам с малко... а в друг момент ме хвали, че се справям на работа и че вярва, че ще ме повишат и плановете отново започват отначало.
Година преди да завърша университета и реално годината преди сватбата, той искаше след като завърша да заминем за Германия да поработим няколко години. Въпреки, че аз не искам да напускам България, бях готова на компромис, за да се трудим заедно за общата ни цел и записах уроци да уча езика. Но и този план беше променен с решението, че не му се живеело там и останахме в България. Друг по - сериозен случай за рязката му смяна в желанията беше 5 седмици преди сватбата ни. Всичко в отношенията ни беше наред, родителите му бяха си дошли в България и докато бяхме всички заедно той ми каза, колко е благодарен и как нашите отношения са " едно на милион". Деня след като ми го казва, аз заминах за седмица в града, в който учех, за да си довърша нещата по дипломната работа. През тази седмица той не ме търсеше изобщо и ако успеех да се свържа с него ми затваряше след 5 минути разговор и така цяла седмица, но не го възприех като проблем, тъй като до преди това нито се бяхме карали за нещо,организацията за сватбата си течеше паралелно и предположих, че просто е натоварен от работа и не му се говори. След тази една седмица той дойде при мен и още с посрещането той беше студен. Разговорът бързо ескалира и той избухна за това, че не знаел дали иска да бъде с мен, че не бил щастлив. Причината за това била моята липсва на амбиция ( която се равнява на това, че аз не желая да се местя в чужбина и конкретно в много далечна държава ), била съм го дърпала назад и му писнало от компромиси. През цялата седмица не е говорил с мен, защото е водил дълги Разговори със семейството си, включително моята майка, за това как не е сигурен, че иска да се оженим, въпреки че ме обичал, повече от всичко. Аз изпаднах в пълен шок, защото не подозирах, че имаме какъвто и да е проблем в отношенията, още по - малко да става дума да отмяна на сватбата като седмица по - рано сме организирали нещата заедно и сме се разбирали прекрасно. В мъката си му обещах да се променя, въпреки че не знаех как точно да го направя, но ако това значеше да трябва да замина някъде, бях готова. А сега като се върна назад и се сетя за реакцията си, се чувствам манипулирана и слаба и че не съм го заслужаващи.
И така се връщам до ден днешен, започвам да си мисля, че съм направила грешка. Омъжена съм за човек, който обичам много и с когото съм свикнала толкова много, но чувствам нестабилност и спад в увереността ми и това не знам как ще се отрази с годините, особено ако имаме деца.
Как мислите, нормални ли са такива колебания в плановете, в грешка ли съм, че не го подкрепям в идеите за заминаване?
Омъжих се началото на годината, на 23години, за приятеля ми с когото сме заедно от 5 години, а преди това още толкова бяхме в обща компания и смея да кажа, че го познавам много добре. Той е изключително грижовен спрямо мен и постоянно показва любовта си, семейството му ме приемат като тяхна дъщеря, близък е и с моите родители, преминали сме през много заедно и не мога да си представя да се разделим.
В годината между годежа и сватбата имахме много сериозни планове, да започнем с опити за дете, след като завърших университета се преместихме и започнахме и двамата да вадим добри пари, искахме да изтеглим кредит за жилище с парите от сватбата като начална вноска, той винаги ми е говорил, че иска деца и голямо семейство колкото можем по - рано, аз също искам.
Няколко месеца след сватбата ( сравнително скоро) той остана без работа, следователно оставихме на заден план идеята да теглим кредит, докато не сме напълно сигурни. Но това което реално ме разочарова е неговата загуба на мотивация. Не бърза да си търси работа, а минаха няколко месеца и когато повдигна темата, за това че не може да продължава още дълго така, той се ядосва и едва ли не ми казва, да не го мисля аз това и да го оставя на мира и че знае какво прави. Също така знае, от това което съм му споделяла, че се чувствам много добре на работата си, че виждам че ме ценят и мога да се развия и в същото време постоянно ми повтаря, че иска да заминем ей така за година да работим в чужбина, защото иска разнообразие. А това значи да спрем с опитите за дете и аз да си напусна работата, която е по специалността ми и ми харесва, само за разнообразието една година. В следващия момент отново казва, че иска дете, разглежда жилища, а на другия отново започва с това, че иска да се махне, да пътуваме и да работим извън България ( за известен период от време). По този начин аз не чувствам сигурност с него и усещам, че не мога да имам дългосрочни планове. Когато се опитвам да говоря с него на тази тема, той обръща нещата срещу мен, че съм с ниски амбиции и ми било достатъчно само да си ходя на работа и да се прибирам вкъщи, че нищо не съм видяла от света ( той е работил в 3-4 държави), че се задоволявам с малко... а в друг момент ме хвали, че се справям на работа и че вярва, че ще ме повишат и плановете отново започват отначало.
Година преди да завърша университета и реално годината преди сватбата, той искаше след като завърша да заминем за Германия да поработим няколко години. Въпреки, че аз не искам да напускам България, бях готова на компромис, за да се трудим заедно за общата ни цел и записах уроци да уча езика. Но и този план беше променен с решението, че не му се живеело там и останахме в България. Друг по - сериозен случай за рязката му смяна в желанията беше 5 седмици преди сватбата ни. Всичко в отношенията ни беше наред, родителите му бяха си дошли в България и докато бяхме всички заедно той ми каза, колко е благодарен и как нашите отношения са " едно на милион". Деня след като ми го казва, аз заминах за седмица в града, в който учех, за да си довърша нещата по дипломната работа. През тази седмица той не ме търсеше изобщо и ако успеех да се свържа с него ми затваряше след 5 минути разговор и така цяла седмица, но не го възприех като проблем, тъй като до преди това нито се бяхме карали за нещо,организацията за сватбата си течеше паралелно и предположих, че просто е натоварен от работа и не му се говори. След тази една седмица той дойде при мен и още с посрещането той беше студен. Разговорът бързо ескалира и той избухна за това, че не знаел дали иска да бъде с мен, че не бил щастлив. Причината за това била моята липсва на амбиция ( която се равнява на това, че аз не желая да се местя в чужбина и конкретно в много далечна държава ), била съм го дърпала назад и му писнало от компромиси. През цялата седмица не е говорил с мен, защото е водил дълги Разговори със семейството си, включително моята майка, за това как не е сигурен, че иска да се оженим, въпреки че ме обичал, повече от всичко. Аз изпаднах в пълен шок, защото не подозирах, че имаме какъвто и да е проблем в отношенията, още по - малко да става дума да отмяна на сватбата като седмица по - рано сме организирали нещата заедно и сме се разбирали прекрасно. В мъката си му обещах да се променя, въпреки че не знаех как точно да го направя, но ако това значеше да трябва да замина някъде, бях готова. А сега като се върна назад и се сетя за реакцията си, се чувствам манипулирана и слаба и че не съм го заслужаващи.
И така се връщам до ден днешен, започвам да си мисля, че съм направила грешка. Омъжена съм за човек, който обичам много и с когото съм свикнала толкова много, но чувствам нестабилност и спад в увереността ми и това не знам как ще се отрази с годините, особено ако имаме деца.
Как мислите, нормални ли са такива колебания в плановете, в грешка ли съм, че не го подкрепям в идеите за заминаване?
