Разочарования след сватбата.

Дорис, да обещае на гаджето в ДГ и да обещае на годеника си 5 дена преди сватбата, са доста различни неща, не мислиш ли.
 Да, човек се развива и помъдрява, ама говорим за началото на тази година, все пак.
 Малко ми е - от кал да е, мъж да е. Сакън да не го изтървем. Тя си е променила плановете, той си е променил плановете, никой не ще да се съобрази с ЧУЖДИТЕ планове, така е, те са си чужди. Смятам, че ако тя го пусне, той ще си тръгне.

Добре де, такъв космополит, като толкова го дърпа назад тая жена, защо той не я остави и не отиде в чужбина да се развива, ами с триста зора се навива, завалията, да се оженят и да пробва да живее с България? Не вярвам, че съществува човек, който хем може, хем иска, хем не действа. За да не действа, то или не може, или не иска, или и двете. Ако мъжът можеше толкова лесно да се уреди в чужбина - да е заминал отдавна, оставяйки селската мома да си търси друг балък за ранното бракуване.

Незнам, Гал, мисля, че ще си тръгне, ако го пуснат, не е задължително за чужбината.

Какво значи тя да го пусне? Никой не го е вързал насила да седи, сам си е избрал съпругата. Ако наистина беше амбициозен и можеше да се оправи сам, отдавна да си е събрал багажа и да е заминал. Нямаше да ѝ вдига скандали дни преди сватбата, че не била достатъчно добра за него, а щеше да си замине щом тя толкова много го дърпа назад.

Той няколко години не може да вземе решение какво иска, решава, че ще заминат, после се отказва. Месеци наред лентяйства у дома и междувременно ѝ пили на главата, че тя нямала амбиции. Тя целия си живот ли да сложи на пауза да го чака да му дойде музата?

Аз смятам, че такива хора знаят собствените си дефекти - нерешителност и некомпетентност - и затова се стремят към връзки като описаната - имат винаги 'обвиняем' подръка. Мъжът решил в 'крайна' сметка да остане в България, жената се успокоила и си действа по уж 'общия' план и в някакъв момент се оказва, че нито решението е било крайно, нито планът общ. Кой виновен? Жената, разбира се, тя е искала така, а мъжът, горкичкият, от любов се съгласил. И сега мъжът страда ли, страда, вързан с белезници за парното, безпаричен, безработен, в брак, в който е искал да встъпи съвсем съзнателно, ама всъщност жената го е измамила да се оженят.
При един развод, разбира се, пак жената ще е виновна - не го е изчакала, не е уважила желанията му, не е разбрала мечтите му, а той, милият, просто е искал тя да е щастлива, но тя се е оказала долна неблагодарница и използвачка.

Вижте, един мъж който обвинява жената, че го спъва в развитието е пълен боклук! Кога го спря тя? Като метлосва напред назад или сега, когато не си е намерил и не търси работа 3 мвееца? А пък като чуя как някой мъж си сбъдва мечтите с парите от сватбата ми идва да повърна! Да не говорим за шизофренните изблици днес така, утре иначе... А в настоящето, кръгла нула! Разбира се, че не всичко е пари, но все ти трябва рационалност в една връзка, отговорност, съпричастност. Тук не я виждам. На някои мъже им трябва жена да ги издържа, да ги отглежда, съвсем сериозно, а те да си мечтаят, щото са незаменими.. Може пък това да е"  жена да те дърпа нагоре" 🤣за нашия човек. То годеж, то сватба, а сега къде? ???

Не че го е вързала, ама, то, като виждаш, че едно нещо ( някой) не е твоето нещо ( някой), пускаш и заминаваш, и няма виновни.
 Да, случва се човек да се почувства объркан, защо не и да изпадне в съмнения дни преди сватбата, може би съмненията са били верни, в насока- не сме един за друг. Малко трябва, за да убедиш в нещо, човек, който не е сигурен в себе си, не мислите ли?
 Искам да кажа, че “ да го пусне” за мен значи да му сподели, че е по- добре всеки да тръгне по пътя си. Мисля, че и двамата са незрели за брак. Кой повече и кой- по- малко, като теглиш чертата, вече няма грам значение.
 Скачате срещу оправданията на мъж- с жена му, завъртете леко градуса на виждане и кажете, дали тя не прави същото. Подчертавам отново- и двамата не им е времето за брак, дали за добро или за лошо.

Точно защото не би трябвало да има виновни и защото въртя градуса не виждам причина този мъж да е с тази жена при толкова различни виждания. Бракът не е решение на един, а на двама. И отговорност също.

Разбирам те, но аз от описаното виждам само разочарование и в двамата човека. Именно, защото е решение на двама, отговорността, както казваш е на двама.
 Зададен е и неудобния въпрос към жената- защо след това негово изявление преди сватбата, е настояла за него? Защото, преди да отговаря за семейство, човек е нужно да може адекватно да отговаря сам за себе си. Изглежда е липсвало и при двамата. Никой не си е дал ясна преценка.

Aми за мен и двете са детински обещания, поради липса на житейски опит. Вероятно ако доживея до 100 и сегашната ми възраст ще ми се вижда младежки наивитет
Виждам малко различно от теб нещата, но от един пост няма как да знаем кое точно и как е - когато някой иска семейството да направи съществена промяна /като живот на друго място/ излиза с ясен план:
- Искаш ли да отидем едикъде си, ще почна работа като такъв и би трябвало да вземам едиколко си, ще живеем едикъде си, ти /примерно/ няколко месеца ще учиш езика и после може да работиш едикакво си. Ще съберем пари и ще ... /евентуално някаква нейна мечта следва да се сбъдне/.
За мен когато някой иска такава голяма промяна трябва да попровери, попроучи, да се опита да даде някаква сигурност на несигурния в начинанието. Не просто да клати стълбата с "да заминем".

Също така авторката е описала един много непостоянен, нестабилен и определено неотговорен мъж. С такъв не тръгвам в чужбина и чудо да стане. По стръмен път с несигурно другарче не се ходи. Безработен, лентяйстващ, многознаещ, непостоянен в плановете може да е новото лице, което вижда в него след брака и това е достатъчно да се включи самосъхранението и и да не хуква никъде на несигурно.
Ако някой се е колебаел дали да се ожени за мен преди уговорен вече брак и подготовка за сватба, поради каквато и да е причина, до края на дните си бих имала едно наум, че може да ме зареже моментално и бих пробвала да съм поне малко подготвена и да не увисна примерно в Германия сама, без език и без пари.

И що за човек си да поставиш  5 дни преди сватбата жена си в такова положение "Ама аз май не искам да се женим!" Егати обидата!

Какъв е този зор да се ходи дружно навсякъде? Да иде той за една година, да се види какво е уредил и постигнал, и тогава да се мисли.
Тъкмо ще имат време за преценка - дали не е по-добър животът поотделно или много си липсват и разделени не могат.

Първо е хубаво да се уточни, че не е било изявление, а обвинение. Второ, такова обвинение е обикновено гръм от ясно небе и поставя обвинения партньор в много кофти положение да трябва светкавично да реагира. Има три варианта за реакция. Най-рационалният е да предложи спокойно да отложат сватбата, докато се изясни кой какво и как иска. По мои впечатления малко хора са в състояние да запазят самообладание в такъв момент.
Вторият е да изпадне в оправдателно-обещаващ режим, защото, нали моят избраник и човекът, когото ценя, ме обвинява - значи наистина нещо ми има и съм в грешка, трябва да се променя, да, разбира се, миличък/чка, ще ти докажа, че те обичам!
Третият вариант е агресивният - да се фръцне ми ако щеш, аре хващай пътя!

Жената е реагирала по втория начин - дали го е направила заради комплекси, или заради естественото желание на мъжа да му е добре - няма как да знаем. Аз лично смятам, че е второто. Междувременно мъжът все пак решава за пореден път, че не му се ходи в чужбина. Нещата се успокояват до следващата криза, когато пак коренът на всички проблеми се оказва животът в България, за който няма как да е виновен мъжът - той си е искал в чужбината. И съвсем естествено вината пада върху жената - когато има проблем, то този проблем си има причина - ето ти причината, жената и нейната ригидност (без ф отпред). Отстрани изглежда, че той се съобразява с жената, а не обратното.

Предвидима развръзка - авторката се покри. Бях казала веднъж - мазоли се настъпват с такива теми, истината боли, но поне, ако чете, е видяла нещата отстрани.
Бракът преди 35 год. трябва да се забрани със закон.
А и изобщо, човек си е добре като волна птичка

Не напускай работата и страната, с този човек ще затънеш. Млада си, животът е пред теб. в такива отношения любовта няма да продължи.

[/list]
Мен ми чудно защо собствената ти майка е допуснала да се омъжиш за човек, който не те обича и й го е казал лично. Ако не бъркам поредността на събитията.
Съжалявам, но имаш вина, защото си допуснала да се обвържеш с човек, който не те е обичал и ценял достатъчно.
И двамата сте млади, без опит, недорасли.
Както пишат по-горе, недей да раждаш от този човек.