С какво ви дразнят мъжете /тема №10/

Май не е точно така. Ако/когато се раздели с мъжа, с когото живее, ще си е официално сама и ще има някакви минамалистични шансове за нова връзка, в която да опита да намери търсеното и липсващото й. (вероятно не желае да го търси сега извънбрачно, изневерявайки, за това на вратата чука възможността за раздяла).

Тя тръпка може да намери и без сериозна връзка, това имах предвид. Жена, която е стояла 20 години с мъж, с когото няма емоция, има някакъв резон да пробва различни мъже. А и тя вече има деца, не бърза за никъде. Около 40, неангажиращи тръпки трябва да я заливат отвсякъде.

Ми да си решава, ние тук не сме и в гащите и не знаем какво точно иска.

Може, разбира се. Без сериозна връзка секс има под път и над път, както се казва. Ако това е търсеното от  нея де. Ако иска да е влачена жена, ще е. Ако иска друго - нека има късмет и ум за него.
Това знаем, по това си правим ние анализите на нейната ситуация.

Както казва една дама, която цял живот е изневерявала на мъжа си, след смъртта му и при възможност да бъде с любовника си - не го искам, щото вече няма при кого да се връщам, като ми дойде акълът.
И защо е това напиране да се предлага брак, като рано или късно се оказват в капан. Мъжете поне (не) са толкова прости и си намират тръпки, без зор да инициират разводи.

И това го разбра от...? Давам го за пример как някои жени се оправдават с децата, жилището, обстоятелствата, а реално нямат намерение нищо да направят. Ако го искаш го правиш. А не мрънкаш цяла година и накрая тихомълком си оставаш с дразнителя. За да не си тръгнеш след като си заплашвал цяла година, че само децата да завършат и слагаш край, значи не е заради децата. Друго те държи, но е по-удобно да "обвиняваш" децата, а когато дОйде моментът се оказва, че не ти стиска. Сметка на никого не държа. Не аз съм нещастна във връзката си и не аз си намирам причини, поради които го търпя. Като страничен наблюдател ми е интересно подобно поведение. Защото аз съм на принципа, че ако не смяташ да промениш нещо, го приемаш и не мрънкаш, и то постоянно. А иначе, говорим си тук, раздумка да става.

Може ли дами и на мен да помогнете?😁 Има ли друга тема на която мога да коментирам с" какво ни дразнят мъжете "или е само тази?! Някак си искам само моя мъж да "соля" "надирам"😂😂

Не мога да отговоря на всички, защото ще се получи егати чаршафа.

Не искам и да пиша в детайли как, какво, що и прочие. Мога да кажа, че проблемите не са ни в леглото, гащите и прочие.

По-скоро проблемът идва от това, че се прибрахме преди 2 години в България, след дълги години в чужбина. Тук започна да ни мачка животът. Отвсякъде. Явно просто не е за нас Родината. Хора и хора.

Като заминавахме навремето бяхме още млади, нахъсани, пълни с живот, желания и мечти. Заминахме, счупихме се от блъскане, учене и работа, направихме семейство, имахме след години база, почти не се водихме емигранти.
Дойдохме в България по работа точно преди пандемията и оттогава някак си по една или друга причина останахме тук. Частта със семейството, приятелите и прочие никога не ни е била присърце и на двамата, въпреки че има някакво удоволетворение да си говориш на родния език (и да чуеш как хората псуват по улицата на него).
От свой собствени наблюдения (мое мнение, не ме убивайте) приказката за "казана с българите" е доста пресилена. По-скоро положението е, че "човек е продукт на своята среда". А когато средата е токсична, то няма как човек да е щастлив, жизнен, удоволетворен и прочие.
И някак си се завъртяхме в един полу-токсичен кръг и си останахме в него.
Но това не е изцяло лошо. Защото виждаме какво и как ни е било в чужбина, как са щели да се случат нещата тук през годините, ако не бяхме заминали и като цяло - сравняваме. Къде нарочно, къде неволно.

За щастието, любовта, уважението, разбирателството и секса - има ги, просто като че ли се промениха откакто се върнахме в България.

За раздялата - Не е толкова лесно, чисто от юридическа гледна точка. Имаме имоти и фирми в чужбина, имаме разни наследствени такива и тук.

За "говоренето" на тая тема - ММ е разбран и адекватен. Каза, че ако това е нещото, което искам ще го направи. Продаваме всичко и после 50/50. Аз съм му отговорила, че е вариант, но не мисля, че сме "все още там", на това положение.

За детето - подрастващият мъж има нужда от мъжка фигура и присъствие в живота. ММ е плод на разведени родители, самата аз съм отраснала в разбито семейство. За това и двамата сме на мнение, че поне още няколко години биха били в полза на малкия. В крайна сметка искаме детето да е добре, пък ние си се разбираме, било то и по по-приятелски (братски) начин.

Иначе ММ сподели, че покрай неговата работа се е появила някаква негова стара ученическа любов. Отвътре не ми трепна и не изревнувах, по-скоро ми беше интересно докъде ще стигне, защото преди много години беше хванат в крачка и оттогава му виси като обеца на ухото.
Иначе аз съм от 2 + месеца на нова работа, в която е пълно с млади мъже, един от които ми хвана окото. За сега само си чатим и си пишем глупости, пием кафе в офиса, но имам чувството, че изобщо няма да ми прости.
Чакам да видя ММ какво ще свърши, че да не ми е гузно после, въпреки, че от началото досега ме води с 1:0. Или поне за толкова знам ...

А иначе моя добра приятелка ме посъветва да сме опитали групов секс, суинг групи и прочие. За сега не ме влече, въпреки че си пофантазирах доста.

Не знам. Може би е просто фаза и за двама ни. Но определено не ми харесва да се разделям с човек, с когото се разбирам прекрасно.

Е, че тя всичката ви е наред, какво. Написала си си отговорите.

Жената може би си търси повод да се на**е и другаде, освен у дома, където казва, че секса е ок, но явно рутината убива,тръпката я няма и тн. Та, чака своя мъж да види какво ще изработи със старата му любов, че това да й даде зелена светлина и да повършее с колегата от офиса. Все пак нейния я води с 1:0,трябва изравняване. А и младите ярета винаги са вкусни.
(Иначе да, действителността в бг би била достатъчна да смачка човека, особено като тях, който дълги години е живял и градил зад граница).

При тези обстоятелства си се разделяйте и си изживявайте тръпките. Другото е мъка отвсякъде.

Е защо да се разделят след като се "разбират прекрасно"? Това никак не е малко. Имат си бизнес, имоти, пари, деца. Имат възможност за странична тръпка, нека си я изживеят. Той има мераци, тя има мераци. Може да се окаже, че не е това, което са си представяли. Защо да бързат да се разделят? Младият колега няма да й "прости" в леглото, за нещо повече, неговите родители няма да й простят. Заради едното туй в онуй да си съсипват всичко съградено с години, заслужава ли си? А и не разбирам как тези деца стават безчувствени щом навършат 18. Дотогава родителите ги "пазят", но след пълнолетието, започва да не им пука дали родителите им ще се развеждат, така ли?

Явно смяната на обстановката и контекста също е изиграла роля - били са в различен контекст, партньори да градят, имали са друга себепредстава там. Малко лаишко изказване, но нещо като ваканционната тръпка, която се пука като балон, като се върнат хората в ежедневието. То наистина като се добавят много външни стресове, хората и връзките са под изпитание за стабилност

Как хора с бизнес в чужбина,са оставили бизнеса в чужбина сам " да се върти" . И имат нужда да работят тук в България ,и са започнали работа тук

Ахам, ясна работата, с мъжа няма тръпка, а отвън - има конкретна. От друга страна, мъжът веднъж бил залитнал - а жената го споменава из между другото, супер формално, както и вариантът да не е било единично. Еми... каква връзка е това, оставям всеки да си отговори сам за себе си.