Потопете се в най-автентичната любовна история с La Nuit Trésor Nude

Сцената от филма "Армагедон" - Лив Тейлър изпраща Бен Афлек на совалката.

Вярвам! Започна като приятелска закачка преди двадесет и много години (не ги броя вече). Минахме през какви ли не моменти - и лоши, и добри, но добрите са повече. Всеки ден виждам любовта - още със събуждането си през дима на чашата ароматно кафе ме среща поглед , изпълнен с любов. Между другото той харесва моите парфюми с ванилия, действат му още по-привличащо.

Скарлет О’Хара и Рет.

„Разбра, че го обича, когато къщата се превърна от място в дом.“ - Е. Левентал

Вярвам. Любима сцена от "Армагедон", изпращането на Бен Афлек в космоса.

"Любовта е огън, но никой не може да ти каже дали ще стопли сърцето ти или ще изгори душата ти." - Джоан Крофърд.
Човек трябва да опита да изживее своята любовна приказка,а дали тя ще го окрили зависи само от него.Аз вярвам силно в силата на любовта.

Вече вярвам по-малко.
А иначе първата ми асоциация  за филм е "Английският пациент".

Вярвам, защото обичам и съм обичана.
Любимата ми сцена е от финала на филма "Неприлични танци".

Вярвам в силата на любовта.
Най ме вдъхновява любовта между Ромео и Жулиета.

Да, аз вярвам в силата на любовта. Онази силна любов дори от пръв поглед.
Винаги ме удивляват филмите, в които няма пречка за влюбените и накрая преодоляват всичко.

ПРИКАЗКА....
Ще седнеш ли до мен.
Ще ти разкажа приказка.Не се плаши.
Във сърцето ми се крият много истини,
а аз превърнах се на скитник по душа.
Не гледай,че сега съм дрипав.
Свещени са одеждите,
когато в тях едно сърце пулсира.
Богатство е да се усмихваш,
че всичко си опитал
и има още истини напред.
Не,не съм бездомник.
Имам си достатъчно от своите мечти.
Платил съм си скъпо всяка волност
и греха изплащам всеки ден.
Назад не се обръщам,
там оставих красота.
Усмихваш се . . .
Повярвай ми,така е.
Научих се да бъда себе си
и в мисълта си непокорен
разлаях всички гладни кучета около мен.
Сега съм истински,
понякога окалян в груба нежност
и аз прегръщам своята тъга.
Прелиствам прокъсаните страници на времето
и гледам да не оправдавам себе си,
че във своя камък на чакащите истини
препъвам се за кратък миг да се поспра.
Не се плаши.Аз така си говоря.
Душата ми е същата - танцуваща скитница.
Моята обич с шепи раздавам,
чуждата мъка събирам.
Сънищата ми разюздани коне,
животът ми разтърсван от житейски урагани.
Не мога да се спра.
Душата ми на пойна птица се превръща
и с радост сърцето тържествува,
когато ме огреят с усмивка.
Очите ти са изненадано бездънни.
Май не съм добър разказвач.
Поспрях за малко,
въздух да поема,
да попия и от твоята мъдрост.
Дори не те попитах
искаш ли да ме изслушаш.
Но при скитниците рядко спират.
Ей,тук обличам дрипите
и тръгвам по света танцуващ да скитам,
с надежда да раздам по някоя мечта.
А ти,ти постой още малко така.
Почакай,на друг да разкажеш за любовта,
че свещена е във сърцето всяка дрипа
загърнала и моята и твоята душа

Вярвам в силата на любовта, защото я виждам около мен всеки ден. Мъжът ми е най-голямата ми любов, а синът ни е доказателството за тази любов.

Вярвам в любовта, да, в онази любов, с главно “Л”, когато след няколко разменени думи вече знаеш. А когато стане въпрос за любовна история, този филм и музиката от него са първата ми асоциация:

Вярвам в любовта, в знаците на съдбата и че всичко се случва с причина. Любимият ми филм свързан със знаците на съдбата е Serendipity.
„Потърси нещо, намери друго и осъзнай, че намереното е по-добро за теб от това, което си мислил, че търсиш.“
Лорънс Блок

Вярвам в силата на любовта, разбира се. А снощи се усмихнах и трогнах за пореден път от "Даровете на влъхвите".