Вярвам в любовта и мечтая някой ден да ми се случи, защото вече губя надежда. Дано и за мен я има. Всяка една любовна история ме впечатлява, последното беше жестът на кралица Елизабет да използва снимка на покойния принц Филип в обръщението си към народа.
- Публикувана: 22 дек. 2021, 00:00 ч.
- Последно мнение: 4 ян. 2022, 15:01 ч.
Потопете се в най-автентичната любовна история с La Nuit Trésor Nude
Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти
Емили Бронте, „Брулени хълмове“
Емили Бронте, „Брулени хълмове“
Вярвам в голямата и силна любов, да. Имах дългогодишна токсична връзка без любов, основана на рутината. С партньора ми бяхме разделени като континентите. Когато тя приключи, след месец вече бях срещнала голямата си любов и баща на прекрасната ни дъщеря. "Излизахме" около седмица, после се нанесох при него и оттогава не сме се разделяли нито за миг. Живеем и работим заедно и всяка вечер нямам търпение да се приберем, за да прекарваме времето си заедно.
РАЗТРОГА
Отминахме, защото бяхме горди
и сложихме над всичко гордостта,
а някъде заглъхнаха в нощта
на любовта последните акорди.
През тази нощ прокълнат бях от мрака.
И тъй останах безутешен, слеп,
защото нямах никой, освен теб.
И нямаше сърцето що да чака.
Не плаках...
Звук душата не отрони,
но чувствах тъй ужасна пустота.
Признал те бих...
Но все пак гордостта на мойта радост слънцето прогони.
С угаснал плам, след глупава разтрога,
еднакво чужд на слава и позор,
вървях без цел, изгубил своя взор,
почти без страх, почти и без тревога...
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Отминахме, защото бяхме горди
и сложихме над всичко гордостта,
а някъде заглъхнаха в нощта
на любовта последните акорди.
През тази нощ прокълнат бях от мрака.
И тъй останах безутешен, слеп,
защото нямах никой, освен теб.
И нямаше сърцето що да чака.
Не плаках...
Звук душата не отрони,
но чувствах тъй ужасна пустота.
Признал те бих...
Но все пак гордостта на мойта радост слънцето прогони.
С угаснал плам, след глупава разтрога,
еднакво чужд на слава и позор,
вървях без цел, изгубил своя взор,
почти без страх, почти и без тревога...
НИКОЛА ВАПЦАРОВ
Вярвам в любовта. В тази вечна и чиста любов. Примери за такава любов са моите майка и баща, както и баба и дядо. Преминали са през много трудности в живота, но винаги са били заедно. Все още търся този силен мъж, заедно с когото ще бъдем непоклатими и ще създадем прекрасни деца със здрава ценностна система.