Благодаря на Бояна за изчерпателния отговор, от който е видно, че радостта ѝ задето имало много небити и ненаказвани практически значи нищо.
- Публикувана: 16 дек. 2021, 17:44 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2022, 13:49 ч.
Как ви наказваха/биеха родителите ви и как наказвате вашите деца за същите провинения сега
Радвам се, че тук има други настроения. Преди в такава тема бяхме по двама небити и битите ни биеха. Може за теб да не значи нищо, за мен значи, че вече това не е толкова нормално, колкото беше преди. Новите поколения, които пишат тук имат друга норма, може би. И не, нАучен труд няма да напишем по това. Отново.
Искаш да ти кажа кое е сериозно- изпадане в животозастрашаваща за него ситуация, примерно гонене между колите на главен път, бутане до ръба на скала, бъркане в контакта, рязане на кабели. Също демонстративни прояви на невъзпитано поведение- обиждане и отговаряне на чужди хора, учители, прояви на неуважение към нас като родители, и т.н. Все неща в този дух. Като по-малки най-много бой са яли именно заради изпадане в такива критични ситуации. Иди си обяснявай и пазари с две годишно, което зад гърба ти иска да ръга в контакта каквото намери или да тича на улицата с летящи коли по нея.
И да аз обичам родителите си, въпреки че съм ял бой от тях. Знам, че са го правили за мое добро, знам, че съм си го и заслужавал. Баща ми ме е удрял няколко пъти, майка ми си е истеричка, там се оправих с нейните изпълнения като малко по-голям, но ми е майка и пак я обичам.
И също не знам причината в боя ли е, липсата му ли, но виждам много разглезени, разлигавени и безотговорни деца на различни възрасти. Като възрастни не ми се мисли какви ще станат...
И да аз обичам родителите си, въпреки че съм ял бой от тях. Знам, че са го правили за мое добро, знам, че съм си го и заслужавал. Баща ми ме е удрял няколко пъти, майка ми си е истеричка, там се оправих с нейните изпълнения като малко по-голям, но ми е майка и пак я обичам.
И също не знам причината в боя ли е, липсата му ли, но виждам много разглезени, разлигавени и безотговорни деца на различни възрасти. Като възрастни не ми се мисли какви ще станат...
Ще започна по ред. За ситуациите с колите, ръба на скалата, бъркане в контакта и рязане на кабели - децата в малка възраст много често изобщо не осъзнават за какво става въпрос, не осъзнават последствията, а и често не знаят самите последствия. При тях любопитството надделява над безопасността. На мен много ми хареса навремето едно описание в една от книгите на Тери Пратчет - светът за някои хора е като детска рисунка - там никой не умира, а само изчезва от рисунката. При децата е така - за тях последиците, особено тези жизнеопасни, са несъществуващи, когато се отнасят за други хора.
Колкото до отговаряне на чужди хора, родители и т.н., едва ли боят ще оправи нещата, а по-скоро ще ги влоши. Ти сам си описвал как си провокирал чужди и свои и си бил готов да си изядеш боя. Така че за теб сделката е била успешна и дори е било начин да контролираш поведението на родителите си.
А най-много обичам като се дава за контраст колко разглезени непипнати с пръст деца имало.
И на двегодишното има начин да обясниш да не тича на платното.
Благодаря на Бояна за изчерпателния отговор, от който е видно, че радостта ѝ задето имало много небити и ненаказвани практически значи нищо.
Дренке, това пък къде го видя? 😅
Явно си имате стара раздумка с нея, но че децата не са малки, сладки маймунки, които са полубожества, а разумни същества е абсолютна истина.
И на двегодишното има начин да обясниш да не тича на платното.
Ясно ми е, че при толкова малко дете няма 100% успеваем метод. Бях непрекъснато в поза нисък старт
И на двегодишното има начин да обясниш да не тича на платното.
Двегодишното просто трябва да го държиш.
Що за нелеп пример се даде по-нагоре от някого, щяло да тича между колите и като го набиеш сигурно ще разбере вече да не тича. Или с контакта - вместо да си обезопасиш контактите и да си отваряш очите ще обясняваш, че с бой ще го приучиш да не бърка там. Друг път.
Двегодишни не се оставят сами в необезопасена среда. Нито тригодишни.
А да, към нелепите примери пропуснах и този, как 2-годишното системно налага 8 месечното си братче, и се хили като му направиш забележка. Обясняваш му колко е лошо това, че братчето му не го заслужава и след малко пак се хили и отива да го налага. Знам тук всичките сте специалисти как трябва да се гледат малки деца, ама при нас не е имало пълен комплект от баби, лели и стринки, така че сме се оправяли както може. Пък и с такива като моите не съм много сигурен колко уравновесени бихте останали.
Две-годишните ревнуват, затова реагират така. Плюс търсят вниманието на родителите. Вие трябва да пазите бебето и да намирате достатъчно занимавка и внимание на две-годишното. Пробемът е ваш, а не на детето. Не го прехвърляйте на неговата глава. Детето не може да носи вашите отговорности и да ви влиза в положението, че сте без баби. То не е възрастен - вие сте възрастните, че и на всичко отгоре сте родителите и вие трябва да организирате бита и отношенията. Малко си представете как ще реагирате, ако сте с акъла на две-годишното си дете и после се възмущавайте от него. Както се казва - пораснете, вече не сте деца, а сте родители!
Аз точно в такава, повтаряща се ситуация ударих моето, тичане между колите. И не на 2,на 4 беше.
Нито разговори, нито държане за ръка помогнаха. Не е за вярване, че дете понормено на ръст и кг не мога да удържа, но така си беше. Първия път пресече ако някой знае сп Акациите, Варна. Тогава се смразих от ужас, но без да мисля, пресякох след него, хванах го на затревената площ и пак през колите пресякохме е съм реагирал в момента, после много му говорих. Втория път близо до Троянския манастир, държа го, то се дърпа и стрелка към колите, пак го държа, пак се отскубва, на третия път му извъртях шамар през лицето. Знам, че е грешка, но беше акт на безсилие и ужас. То ме погледна, потекоха му сълзичките и направо ми раздра сърцето. Обаче, не се чувствам виновна за ситуацията, макар една приятелка тогава да ме направи на нищо.
Но съм убедена, че такъв тип шамар няма да остави трайна негативна последица.
И аз самата съм изненадана от себе си-кротка, тиха, никой не ме е бил, но ето, тогава ударих детето.
Сега има отскоро(около година) един много неприятен навик, пука си пръстите. Никакви убеждения и забележки не помагат и някога доста вдигам тона. Ако някой знае как да се справя, без да викам, да сподели. Обяснения, разговори не помагат. Дори му казах, че след година, две, каквато и работа да си търси, на интервюто като изпука един път пръсти и е дотам. Не помогна. Доста деца го правят, неприятен навик е.
Нито разговори, нито държане за ръка помогнаха. Не е за вярване, че дете понормено на ръст и кг не мога да удържа, но така си беше. Първия път пресече ако някой знае сп Акациите, Варна. Тогава се смразих от ужас, но без да мисля, пресякох след него, хванах го на затревената площ и пак през колите пресякохме е съм реагирал в момента, после много му говорих. Втория път близо до Троянския манастир, държа го, то се дърпа и стрелка към колите, пак го държа, пак се отскубва, на третия път му извъртях шамар през лицето. Знам, че е грешка, но беше акт на безсилие и ужас. То ме погледна, потекоха му сълзичките и направо ми раздра сърцето. Обаче, не се чувствам виновна за ситуацията, макар една приятелка тогава да ме направи на нищо.
Но съм убедена, че такъв тип шамар няма да остави трайна негативна последица.
И аз самата съм изненадана от себе си-кротка, тиха, никой не ме е бил, но ето, тогава ударих детето.
Сега има отскоро(около година) един много неприятен навик, пука си пръстите. Никакви убеждения и забележки не помагат и някога доста вдигам тона. Ако някой знае как да се справя, без да викам, да сподели. Обяснения, разговори не помагат. Дори му казах, че след година, две, каквато и работа да си търси, на интервюто като изпука един път пръсти и е дотам. Не помогна. Доста деца го правят, неприятен навик е.
А да, към нелепите примери пропуснах и този, как 2-годишното системно налага 8 месечното си братче, и се хили като му направиш забележка. Обясняваш му колко е лошо това, че братчето му не го заслужава и след малко пак се хили и отива да го налага. Знам тук всичките сте специалисти как трябва да се гледат малки деца, ама при нас не е имало пълен комплект от баби, лели и стринки, така че сме се оправяли както може. Пък и с такива като моите не съм много сигурен колко уравновесени бихте останали.
Много хубаво го каза - боят е израз на това, че родителят не е могъл да запази самообладание. Изключвам кукундрели, за които е възпитателен метод и държат подръчни средства за целта като пръчки и чехли. Всеки може да си изпусне нервите и това е причината да наложи детето си, защото се е уплашил ужасно, че ще се нарани, или се е ядосал, или просто не е свръхчовек винаги да запази спокойствие. Затова и децата като пораснат почват да разбират и прощават, стига да е било по такива причини, а не садистичен акт на борба за надмощие, кавито примери имаше.
Майка ми крещеше като шантава, зашото беше на 20+ и нервите и не издържаха, имаше си и други проблеми, болести на родител, трудна и отговорна работа и всякакви други уважителни причини. Но хубаво ли е това - не е.
Ти самият не даваш вид боят, дето си го изял да е имал особена полза, напротив, карал те е да се държиш поне толкова, ако не и още по-зле.
Много добри премери са дадени. Обясняваш на детето какво ще стане ако бръкне в контакта и след това то отива и бърка, защото не разбира какво толкова. Какво правим, обезопасяваме? Ами ако излезеш навън с него, в друго, чуждо,помещение и то отиде да бръкне? Няма какво да се лъжем, не може нонстоп очите да са върху детето, все някога има случаи, в които се налага да отместиш поглед. Тук не говорим за жесток бой, та да не може да мръдне с дни, а за едно пошляпване и строг тон.
Както писах съм против налагането на бой заради оценка и разни други ежедневни неща. Лично през живота си срещнах доста хора, които бяха бити заради оценки, бих казала, че има доста кофти последици.
Както писах съм против налагането на бой заради оценка и разни други ежедневни неща. Лично през живота си срещнах доста хора, които бяха бити заради оценки, бих казала, че има доста кофти последици.
да, обезопасяваме. При малки деца вкъщи безопасната среда е не само задължителна, но и спестява много нерви и травми. И без това само да отместиш поглед и белята става, защо да усложняваш обстановката с необезопасена среда? Не шляпваш, а отместваш детето и казваш "не". И слагаш тапа на контакта, ако все още не си го направил. В един момент всеки родител разбира доколко може да възприеме детето.
Или не го водиш на чуждо място, или постоянно го следиш на чуждото място. И така докато му узрее главата да не бърка в контакта.
Или не го водиш на чуждо място, или постоянно го следиш на чуждото място. И така докато му узрее главата да не бърка в контакта.
Моето двегодишно изяде един шамар, не се гордея с постъпката си, но не ми издържаха нервите. Започна да бие шамари и да се смее. Обяснявах, хващах ръцете и показвах, че не се удря мама, а се гали, правих се, че плача, показвах на играчките. Един ден просто не издържах и както започна да удря и аз си ударих един лек шамар. От тогава спря да го прави. Понякога повишавам тон, защото иначе не ме чува. Опитвам се да се въздържам максимално, казвам си, че е малко дете и е нормално.
Аз съм изяла няколко шамара като малка, напълно заслужени. Майка ми е повишавала тон, но никога не са ме обиждали. За мен обидата от думи е много по- лоша от един шамар.
Аз също си пукам пръстите и доста хора около мен също. Със сигурност е неприятен навик, но не мисля, че е толкова фатален.
Аз съм изяла няколко шамара като малка, напълно заслужени. Майка ми е повишавала тон, но никога не са ме обиждали. За мен обидата от думи е много по- лоша от един шамар.
Аз също си пукам пръстите и доста хора около мен също. Със сигурност е неприятен навик, но не мисля, че е толкова фатален.