Тези неща остават в подсъзнанието.
Не Ви съдя, не ме разбирайте погрешно.
Не Ви съдя, не ме разбирайте погрешно.
- Публикувана: 16 дек. 2021, 17:44 ч.
- Последно мнение: 6 ян. 2022, 13:49 ч.
Как ви наказваха/биеха родителите ви и как наказвате вашите деца за същите провинения сега
Израстнала съм с баща насилник! Бой, обиди даже без повод...Господин Свещен Гняв! В нито една институция не може да се оправи, но прибере ли се вкъщи става страшно. Особено обичаше да прави представления когато има публика! Сега си гние сам в дупката, в която превърна апартамента! До колкото знам и брат ми не му звъни.
Ако въпросът е към мен - не, не пиеше! Неговият наркотик беше нашия страх.
Сложно нещо е насилието, биеха ме, защото ме обичаха, прави бяха, заслужавах си го - стереотипни реакции.
Аз не съм бито и мъчено дете. Тези, които бяха около мен, пораснаха гневни, несигурни възрастни, агресивни и самите те със семейни проблеми. Бащата на децата ми никога не би позволил да ги бия - по-скоро ще се раздели с мен.
Аз не съм бито и мъчено дете. Тези, които бяха около мен, пораснаха гневни, несигурни възрастни, агресивни и самите те със семейни проблеми. Бащата на децата ми никога не би позволил да ги бия - по-скоро ще се раздели с мен.
Аз съм наистина изненадана не колко много хора бият/са бити, а колко го намират за нормално.
Няма ситуация, в която да оправдавам боя над детето. Боят е единствено и само израз на безсилието на родителя и неспособността му да си овладее нервите. Няма такова нещо като избор между бой и психическо насилие, и двете са еднакво отвратителни.
И ако детето се държи по неприемлив начин, се търси причината, а не се опитваш да го смачкаш с насилие. И изобщо какво послание изпращаш на детето като го набиеш?!
В съзнателния си живот имам спомен за един шамар от баща ми и един от майка ми. И двамата си изпуснаха нервите и ситуацията не изискваше нищо друго, освен да поговорят с мен спокойно. Не го приемам, но не им се сърдя, хора са, понякога не можеш да се овладееш. Виж, можеха да се извинят.
Наказания никога не са ми прилагали.
Не бия и не наказвам децата си. Когато са били малки, ми се е случвало един-два пъти да си изтърва нервите и да ги плясна по дупетата, винаги съм се извинявала след това и съм им обяснявала, че вината за тази реакция е моя, а не тяхна. Не ги и наказвам. Говоря, общувам с тях и най-вече уважавам личността им от малки. Голяма тъпотия е да се смята, че мъжът не може да бие жената, защото са оформени личности, а майката детето може, щото то е още незряло. То също е личност, която трябва да се уважава.
Няма ситуация, в която да оправдавам боя над детето. Боят е единствено и само израз на безсилието на родителя и неспособността му да си овладее нервите. Няма такова нещо като избор между бой и психическо насилие, и двете са еднакво отвратителни.
И ако детето се държи по неприемлив начин, се търси причината, а не се опитваш да го смачкаш с насилие. И изобщо какво послание изпращаш на детето като го набиеш?!
В съзнателния си живот имам спомен за един шамар от баща ми и един от майка ми. И двамата си изпуснаха нервите и ситуацията не изискваше нищо друго, освен да поговорят с мен спокойно. Не го приемам, но не им се сърдя, хора са, понякога не можеш да се овладееш. Виж, можеха да се извинят.
Наказания никога не са ми прилагали.
Не бия и не наказвам децата си. Когато са били малки, ми се е случвало един-два пъти да си изтърва нервите и да ги плясна по дупетата, винаги съм се извинявала след това и съм им обяснявала, че вината за тази реакция е моя, а не тяхна. Не ги и наказвам. Говоря, общувам с тях и най-вече уважавам личността им от малки. Голяма тъпотия е да се смята, че мъжът не може да бие жената, защото са оформени личности, а майката детето може, щото то е още незряло. То също е личност, която трябва да се уважава.
А вие какво предлагате? Ако едното е на 4, а другото на 5 и се бият, и от време на време по-голямото разбива носа на по-малкото?
Бих искала да чуя реални предложения, които са работили за вас, а не да ми говорите от позицията на много сме идеални ние дето сме имали само по едно дете нали... или 2 с голяма разлика.
Бих искала да чуя реални предложения, които са работили за вас, а не да ми говорите от позицията на много сме идеални ние дето сме имали само по едно дете нали... или 2 с голяма разлика.
Социалните ще ви омиротворят законно.
Агресивното дете е провокирано. Може би е на второ място. Не търпи конкуренция или отмъщава. Възможно е в ДГ да е обект на насилие. Поведението му се коригира с психолог. Няма нищо срамно. Но и там ще търсят основанието в родителските отношения.
Насиленото дете ще насочи същите удари и маниери към друго, дори непознато.
Агресивното дете е провокирано. Може би е на второ място. Не търпи конкуренция или отмъщава. Възможно е в ДГ да е обект на насилие. Поведението му се коригира с психолог. Няма нищо срамно. Но и там ще търсят основанието в родителските отношения.
Насиленото дете ще насочи същите удари и маниери към друго, дори непознато.
А вие какво предлагате? Ако едното е на 4, а другото на 5 и се бият, и от време на време по-голямото разбива носа на по-малкото?
Бих искала да чуя реални предложения, които са работили за вас, а не да ми говорите от позицията на много сме идеални ние дето сме имали само по едно дете нали... или 2 с голяма разлика.
Бих искала да чуя реални предложения, които са работили за вас, а не да ми говорите от позицията на много сме идеални ние дето сме имали само по едно дете нали... или 2 с голяма разлика.
Разликата при вашите е точно като при моите - 1 година. Още от момента, в който се роди и второто дете гледахме да ги пазим и да не допускаме физически схватки. Не защото някой е бил агресивен, а защото малките деца по-лесно използват физическите действия, вместо думите. Винаги сме им говорили, че са най-близките си приятели и се обичат и могат да се разберат без удари и дърпане. Така да се каже идеологическа работа провеждахме на тема що са братя и сестри и какво е допустимо и какво не е - че се обичат, да си помагат и да се разбират, че когато пораснат големи заедно ще ходят на училище и ние като остареем те ще са най-близките си хора. Компромиси не сме правили. Никога. Предупреждавахме, че ако не могат да се разберат, тогава няма да играят заедно и всеки ще се занимава сам. Имам спомени за един-два пъти, и то бед удареният да отвърне с удар. За разбиване на нос дори не мога да си го представя как би се случило. Няма от време - навреме. Никак. Затова като има или назрее конфликт веднага намеса и регулиране на ситуацията от страна на възрастния. Както им зададеш отношенията още от малки, така ще я карат.
Вивиана, поведението не се коригира с психолог. Поведението се коригира вкъщи от родителите. Ако някой е за психолог, то това са родителите, щом допускат бой с юмруци и разбити носове. В градината си е за градината, но вкъщи е за вкъщи.
Аз мисля, че и психолог за децата и литература за родителите помага, но и двамата родители трбва да са една вълна, а не в едната къща да се затварят очите за лошо поведение, а в другата да се опитваш да ги учиш да се обичат. То не се получава, ако единия ролеви модел не подкрепя другия.
Да биеш дете, задето бие братчето си е бомба със закъснител. Деца на 4 и 5 са достатъчно големи, за да може да се говори с тях по този въпрос. Аз бих мърморила нон- стоп, че са браря, че са си най-близки, че трябва да се защитават и пазят, а не да се бият, че акп има проблем, трябва да дойдат при мен, за да го разрешим.
Вярно, че моите са с голяма разлика, но ако някога стана свидетел на схватка, последното, което ще направя е да бия. Откакто се е родила малката постоянно говорим на баткото как трябва да я пази и т.н.Понякога се е случвало неволно в игра да я удари и се чувства ужасно гузно от това.
Вярно, че моите са с голяма разлика, но ако някога стана свидетел на схватка, последното, което ще направя е да бия. Откакто се е родила малката постоянно говорим на баткото как трябва да я пази и т.н.Понякога се е случвало неволно в игра да я удари и се чувства ужасно гузно от това.