Разногласия относно избора на място за живеене

Не си съвсем наясно какво искаш да кажеш.
Според теб авторката е ударила джакпота, щом като приятеля и има село/селски двор, значи има много пари!?
 
С толкова постоянен труд се оправя един двор че не съм ходила там от 10-12 декември.
Комшията ми има декар и половина място. Само около 20 дни в годината е в България, занимава се с класическа музика в Германия, в опера работи.
Като дойде хваща косачки, мотики, търмъци, резачки. Оправя си двора и дърветата, но това е само между другото, основно ходи по плажове и ресторанти.

Нито с много труд, нито с много пари се оправя двор, а  с желание. Двора може да е 300 квадрата, може и три декара, всичко е много относително.

Да съм в 20- те си години, да живея с мъж и да не споделяме общи цели и виждания - няма как да стане.
Вместо да рупат и да мислят и за имот в града и за вила на село, момчето е запънало и си иска до мама - сполай ти, бъди щастлив.

Имах предвид, че двора не се оправя само с желание Оправяш го сам, като бачкаш, или плашащ на друг. Трети ваирант не знам

Пръчката на Хари Потър.

Израсла съм в градска къща с двор и дворът е както си го направите живущите.
Моят личен опит сочи, че момък, който желае да купува имот в родното село близо до родителите, обичайно е далеч от образован ерудиран културтрегер, уморен от суетата на градската опера, търсещ спокойствие във виличка и двор с райграс. Особено пък ако и не чува какво му говори булята.

Добре, че баща ми и майка ми са ме научили и на две, и на двеста, та да не се затрия от ужас, че живея със свекърва, мъж - парвеню и към момента - с градски човек, който обича селото и живота там, въпреки неколкократно по-високите си доходи, сравнено с моите.

Покорна мома, а?
Бравос, харесвам патриархалното възпитание. В книгите.

Всеки прави компромиси, различни. Моят бивш съпруг също е със здрава стабилна селска рода и искаше да строим къща до техните. Обаче за мен това е напълно невъзможно като вариант. Не мога и 1 ден да живея, камо ли да лъжа, да строим  и т.н. Отказах на 150%. Благодарение на моя отпор сега си живея в града. Понеже сме разведени, представям си идилията, ако бях се навила - със свеки надничаме през плета и си говорим коя какво ще сготви днес и какво ще прекопае... Не.

Когато някой няма желание за къща с двор и труда който ще последва от това желание, не си купува.
А не тръгва да убеждава хората с такъв имот, и с желание да го поддържат, че са извън житейските норми и са се прецакали!

И в апартамент в центъра на София да живеете, пак трябва да се поддържа/чисти редовно, сами с "бачкане" или да платите на някой. С Пръчката на Хари Потър не става.
milenaka, до колкото се сещам фитнеса ти е много важен, и ти беше проблем като бяха затворени заради ковид. И за там първо трябва желание явно го имаш, след това да си платиш, после да се потрудиш и поизпотиш, и тук вълшебни пръчки не помагат.
Всеки се труди върху това което му е кеф, и не убеждава хората че техния труд е безсмислен.

А като се замисля, че двора в селото на авторката може да е само малка градинка с цветя, и всичко изписано против селото и дворовете може да е излишно.....

Еййй, не спряхте това момче да го "храните", че иска на село при мама.
Моята майка пък веднъж, не бяхме се чували няколко дни поради много ангажименти, ама и сестра ми била заета и не й звъняла и звънкам аз първа и тя започва - на комшийката дъщерята по 2 часа до обед и 2 часа следобед говори с нея, а вие не се сещате да звъннете за 2 минути, аз дъщери нямам. Като й звънне, тази си копае, или си слага компоти, пече си чушки, онази й разправя, разправя, тази я поучава, по цяллл ден. Казвам й - браво мамо, че имаш оправни дъщери, та не им се налага да ги поучаваш по цял ден. Та с това леко смешно отклонение исках да кажа, че го има и обратния вариант. Какъв проблем е, че ще иде и ще говори с майка си, или че ще мине и ще напазарува, ако няма кой да отиде и трябва да се носи на ръка от селския магазин, а кой мъж би издържал примерно жена му да докладва на майка си по 2-3-4 часа на ден какво се  случило? Или това не е вмешателство, щото е от разстояние и е по телефона? Хайде моля ви се, понякога издребнявате излишно. Да, може да си мислите, че съм крайна, ние не сме живели близо до родителите ни и сме били самостоятелни с изключение на празници, но по едно време понеже започнаха да ни напрягат, решихме да не пътуваме и на празниците и ходехме на почивка. Искам да ви кажа, че спряха да ни чакат за Великден и Гергьовден или пък Коледа и като не идем да ни вдигат гири, че на всички хора децата отишли, само техните не. Разбраха, че семейство е всяка отделна единица от фамилията и като такова всяко семейство си има планове. Сега ходим, но по наше желание, ако решим да резервираме някъде, като се обади мама да ни покани и й кажа, че имаме резервация, ще каже добре и толкоз. Не виждам нищо драматично, че ще е в селото на родителите си, по-скоро виждам проблем, че не е диалогичен и че взема сам решенията.

Всъщност това са второстепенни подробности, всички. Най-важното е, че момата не иска да живее там. По какви причини, тя си знае, но не ще. Прекалено важно решение е и прекалено голям компромис за да го направи сега, още повече, че ще налива и пари в ипотека доста годинки наравно с него, ако се съгласи. Така че тук я съветваме да не го прави, всеки със собствените си аргументи, някои с градина и копане, някои с пътуване, някои с липсата на лично пространство, но в същината си идеята е една - недей се навива. И е хубаво тя да чуе и прочете понеже не малко потребителки говорят от личен опит. Младежът като си е селянин и иска да си остане селянин, прав му път нататък (казвам го без грам обида, вече уточних, че за мен има разлика между селянин и селяндур). Но да не я кара нея да живее там, че и да изплаща дом, където не желае, особено щом решението е взето еднолично и не желае да го обсъжда с нея. Хитрец. Най-вероятно знае, че на нейните аргументи няма да може да надделее и е възприел тактиката "казах, край". Пропуска, че човек, който иска да тропне по масата (образно казано) и да се направи на голям мъж, трябва ПОНЕ да може да купи сам жилището и тогава ще обявява решения без обсъждане и ще тропа по масата (пак образно), а не да чака на дял от парите от момиче, на което даже и брак не се е прежалил да предложи и засега тя му е никаква. Да не говорим, че на мен ми се мяркат не особено почтени мисли на заден план относно това изплащане на общ дом точно там ама айде, няма да ги пиша, че съвсем ще навлезем в сферата на фантазиите.

Що фантазии? Хубаво е да се вземат предвид максимално много гледни точки. Да не се окаже, че фантазията ще я използвам да ми плати част от къщата е реалност.

От какъв точно личен опит говорят потребителките?

Момчето може да няма възможност да изплаща жилище в града.
Защото не всеки може да си го позволи.
Или пък предпочита вместо да плаща наеми и да изплаща някоя двустайна кутийка в града ,да вложи пари в една примерно 100кв.къща на село.

Младите просто не са един за друг ,защото не гледат в една посока..

Вложение ще е, ако е къща в града.
100м² не са много, на средната 90арска фамилна къща един етаж е толкова.

Колкото до позволяването, затова са двама. Ако не могат да си позволят кутийка в града, ще са безкрайно изненадани колко ще им глътне къща на село. Дори да я вземат готова построена и да е нужен 'само' ремонт.