Разногласия относно избора на място за живеене

Въобще не би ми хрумнало. Нито сега, нито преди. Най-много да я попитам кога се връща ако ми трябва за нещо по-късно.
Най-харесвам на сегашния си живот абсолютната блокова анонимност. Само се поздравяваме учтиво.

Катерина, няма как да не говори с майка си, щом са си близки, и е разбираемо да се чувстваш излишна в тези моменти. Това би се получило и, ако говори с най-добрия си приятел от училище. Просто се отдръпваш, нека си поговорят. Това е неизбежно, независимо за кой човек става дума. Ако ти говориш със сестра ти, трябва ли непременно мъжът ти да присъства и участва?

Не е там въпросът.
Въпросът е, че близките му са го убедили да се засели при тях, вместо в града. Сега въпросът е ти на какво си готова, за да си с този мъж.

Аз лично, ако ме поставя така пред свършен факт... ако ми се стори, че му е все едно с коя, само да е при техните... ако моето мнение е важно само за мен...
...бих си взела и решение само за мен.

Щом не ти казва причина да си промени решението, то ти пък не му казвай защо не си съгласна да живееш в селото му.
Явно е, че това не ти харесва - не го приемай. Има компромиси, които не си заслужават цената.

Защо си е променил решението?
Вероятно е споделил с мама  и тя го е убедила да остане на село.

Абе какво се вторачваме толкоз в това село, то е ясно, че с този човек не е добра идея да се заробваш за 20 години с общо жилище, ако ще да е на пъпа на София. От днес за утре кардинална смяна на мнението и то без никакъв разговор, без обяснение и без грам допускане на компромисен вариант, сори ама аз не бих опъвала каиша с този човек.

И аз.
Той взима решенията, цар Слънце. Брей, да му се не види и царят!

То е и до възпитание понякога...
Щом си отишъл някъде на гости, та дори и в бащиния дом, когато излизаш някъде е редно да предупредиш домакините: „Излизаме на разходка/на кино/на кафе/на гости, ще се върнем за обяд/вечеря или ще закъснеем, не ни чакайте за обяд/вечеря“. Така няма да се налага да те разпитват къде отиваш и кога ще се върнеш, за да знаят хората дали да дремят гладни да ви чакат да се приберете, или ще ядете навън например.
Ама обикновено за тези неща човек се сеща, чак когато започне да посреща в дома си вече порасналите си деца и му дойде до главата.

На мен ми е интересно преди отиването в Пловдив имаше ли обсъждане къде ще се живее или просто каза "Идваш при мен"?

Явно момчето няма бюджет за жилище в града и  иска да в наблизо. Може и някоя семейна нива и къща да има и това да предопределя решението му.
Лошото е че решението е еднолично.

За себе си знам, че село покрай града не е опция, въпреки че има и уредени села с училища, клиника и детски градини.

 
Не в моят предпочитан стил на живот- нито ми се занимава със зеленчукопроизводство, нито с кокошки, плетене и правене на зимнина.
искам си блиостта до културни мероприятия и удобствата наблизо.

Ако и авторката е такъв тип жена, решението е явно- не е нейния човек този.

Грам нямам предвид посещение на гости и тн. Говоря за вмешателство, което много пъти и във форума се е споменавало. Като гледам авторката това я чака. Има хора, които и от град, и от село не уважават личното пространство и толкова. Не знам кое му е сложното за разбиране.

Той не просто иска да е край града, в някое село, за да е по-бюджетно. Ако той каже да си направят финансов план, да видят какво могат да си позволят - е едно. Ако предложи да обсъдят дали да не е в неговото село, пак бива. Но обсъждане няма.

Е, аз точно посещението на гости коментирах, защото точно от това се оплака авторката. Когато ходели на гости при родителите му и излезели, майка му го питала къде отиват.
То пък голямото престъпление. И де да ѝ беше само това проблемът...
Но имаме поредния случай, когато вината за лошия избор на мъж и подценяването на червените светлини във връзката се прехвърля върху майка му.
Като че ли майка му е виновна, че Катерина се е вкопчила в мъж, който не е за нея и няма да я направи щастлива.

Аз не съм прочела в тази тема информация от авторката, че някой ще я кара да се занимава със зеленчукопроизводство, компоти, да копае лозе, да гледа кокошки или прасета.....и в това да е проблема.
Тя съвсем друго изтъкна за проблем, спомена само за местене в село.
Според мен основния въпрос е "Обичаш ли го този човек", представяш ли си да изкараш следващите 1, 2, 5, 10..... години с него или пък цял живот.
Ако нямаш пари за собствено жилище не е голям проблем, много хора не са имали на 20+ години. Ако съм разбрала правилно имаш най-важното младостта си. Помисли, ако сега не си, как занапред да си финансово независима със или без този мъж.

Всичко това, че човек като живее в къща с двор в града, близо до града или по далеко, ама задължително трябвало да се занимава със селска работа идва от повечето съфорумки тук, нямащо връзка с питането. Които явно имат представа за къщи с двор, вили, села основно от филми, книги, снимки, нещо чуто от тук от там без личен допир, или с временен такъв от ваканции в детството на село и са се заформили някакви легенди в мислите им.

Какво да прави човек в двора си решава единствено той. Ако иска и има възможност може да си направи двора по ландшафтен проект/дизайн, да плаща на хора които да го поддържат,..... ако иска може да няма нищо в двора,  поляна изискваща косачка само,..... ако иска може да сади домати, гледа прасета и да си монтира казан за ракия.
Няма нищо задължително, всичко е по желание!
И едното не изключва другото. Може едновременно лозе и домати  да гледа и да ходи по концерти, театри, спортни събития и на екскурзия в чужбина.

По желание не се оправя сам селския двор Само с много пари Или с личен постоянен труд

Имахме подобен казус с бившия ми приятел и това беше една от основните причини да се разделим - аз съм живяла на село и съм си селски човек, десет години в София на апартамент ми се видя ужас. А той беше градско чедо, беше купил общ апартамент с брат му и аз живеех при тях. В началото беше ок да търсим къща за нас в покрайнините на София, но в един момент почна да води тайни разговори с родителите си, купи си тихомълком гараж, почна да се сърди и да сменя темата като повдигна въпроса,  в един момент го натиснах да проведем един откровен разговор и точните думи бяха "аз на къща ще съм по-нещастен отколкото ти на апартамент, тук искам да останем" и оттам нататък си събрах нещата и пътищата ни се разделиха. Та това според моя опит си е една доста важна тема и е хубаво да има яснота по въпроса още в началото, а ако мъжът ти прекалено много се влияе от техните, включително за това къде вие двамата да живеете, и ако не е склонен на никакъв компромис, моят съвет е да бягаш надалеч.