Деца от всички страни, добре сте дошли- 12!

Да, супер глупаво е, защото те са няколко деца на 6 и само те носят маски. И това е след като регион Ломбардия отмени това правило, но просто нашия институт е много зле. Даже децата в първи клас ги карат да седят с маски дори навън и да играят физическо с маски, въпреки че казаха, че не е необходимо навън да се слагат и тн.

За английския това ми беше удобно, защото е близо до нас, иначе не ми се ходи надалеч, а и сега идват летни ваканции, ще видим за септември дали ще се сформира група. Проблемът е, че повечето желаещи са за начално ниво, а аз карах такова за б2, има и индивидуални уроци, но за мен са скъпи.

Щом имаш ниво Б2, значи този ексчейндж ще ти дойде много добре. Потърси дали няма някоя група наоколо.

А за децата - не можеш ли да подадеш оплакване някъде? Аз бих го направила.

Здравейте,

Писала съм спорадично тук, надявам се да съм по-редовна вече . В Люксембург сме ние от 5 години и половина, дъщеря ни е на 2г. 8м. Ходи на ясла тук, много ѝ харесва, но в момента и тримата сме с ковид, така че малко скучаем у дома. След две години пазене се заразихме, но поне минава много леко за сега.

За езиците и проговарянето бях много притеснена в края на миналата година, дори правих онлайн консултация с логопед, защото дъщеря ни разбираше всичко на български, но не искаше да говори. Няколко месеца по-късно проговори на френски и на български, доста неща и на английски казва, та се оказа, че бяха неоснователни притесненията ми.

Здрасти, аз те помня, нали и аз съм живяла в Люкесмбург и ми е на сърце. Ние говорихме за езици за мамите Бързо да оздравявате. Сподели какви мерки има сега при вас и как се действа при Ковид? Аз, както и преди споменах, мнооого отдавна не се тествам, нито пък децата. Единствено, ако се налага пътуване, но не и при симптоми. Живея си нормално и съм щастлива.

Ами реално не мисля, че има мерки. Задължително се носят маски само в градския транспорт и болниците. Ние се тествахме, защото имах двама положителни колеги миналата седмица в офиса. Специално в моята работа прекратиха работенето от къщи на всички и искат 100% връщане в офиса. След тези два положителни случая се тествахме всички колеги. Ако не беше такава ситуацията, нямаше да ми хрумне да се тествам, защото симптомите, са наподобяващи лека настинка (дано и така да си остане).

Якамоз,разбирам ти оплакването за маските,защото е голяма глупост и повече от абсурдно...
Ландлейк,привет и бързо и леко да минава ковида!
Последната седмица ми беше препълнена с ангажименти. Разписах се като доброволка за всички мероприятия в училището на децата. Горда мама на трима отличници тук. Големия спечели и допълнителни ( президентска и музикална),малката за постижения в изобразителното изкуство,а средния математик. Вече 4 дни сме по басейните и водните паркове,срещи с приятели. Още не съм намерила време да вкарам в ред къщата и да изхвърля и пренаредя ненужни бумажтини. Чакам дъждовен ден ,че иначе не ми се стои у дома.

Здравейте приятели!

Малката приключва ясла в края на Септември месец и съм с много смесени чувства. Говори 4 езика както знаете, но в бъдеще малтийският няма да и е нужен. Решихме да се прибираме в БГ около Март-Май месец 2023-та година, мъжът ми най-сетне реши да преодолее страха си от ново пътуване и съм на небето от щастие. Надявам се и той да се чувства така, след като се установим там. 
Чакаме отговори от работа дали ще позволят да си вземем буквално работата с нас в БГ. Поне моята компания има вече офис там (сестрински клон,  но такси и прочее има как да се оправи имам в предвид) и имам някакъв шанс, а на мъжът ми, може да отворят офис скоро и в БГ и той иска да се набута в мениджърска позиция, за да не влиза в излишно губене на време в търсене на нова работа. Поне да опитаме да си продължим по старо му в този аспект, защото имаме хубави позиции.

Обаче идва един проблем, който е донякъде обвързан с всичко. От Октомври детето трябва да почне градина тук в Малта, защото става на 3. Изключително съм разочарована от факта, че държавното училище не позволи да го видим от вътре (в смисъл без децата) и ни накараха да пуснем заявка ей така на сляпо, без нищо, без да обяснят каквото и да било по време на обаждането за информация, не пишеше нищо в сайта им по темата и пр. Снимките им са отвратителни, нямаме как да добием представа за чистота, за изобщо обстановката на мястото, къде стоят, ядат, играят. Отвън е закрито и не се вижда нищо, ние бяхме спряни пред входната врата и буквално всичко беше с краката нагоре. Не са ковид рестрикции, да уточня, директорката посмя да ми каже, че никой родител не бива пуснат поне да разгледа училището един път, което е абсурдно според мен. Нямат и отворени дни за посещение. Знам, че не са длъжни, но това е малко дете. Не съм сигурна дали изобщо искам да я пускам и май ще оттегля заявката. Още се двоумя по въпроса, но клоня към оттегляне, със сигурност. Мъжът ми е на същото мнение. Нямам идея как хората си пускат така на сляпо децата, абурдно ми се вижда. Само някаква родителска среща на зуум щяло да има, да сме купели униформите и така.. Както и да е.

Отделно сега при местенето имам тежката задача да търся нещо, каквото и да е с италиански език в БГ. Групи, някакви детски клубове, частни детегледачки, абе - наистина каквото и да е, за да може да запазим италианският на някакво ниво. Ядосана съм от начина по който бях нападната в БГ групи за експати, че едва ли не, не трябвало да карам детето си да знае бащиният си език, а да го уча на някакви други като немски, китайски и какво ли още не. И това дойде предимно от италианци, които абсолютно перфектно знаят, че загуби ли езика, това е равно на загуба на комуникация с половин семейство. Било "провинциално и загуба на потенциал", защото детето нямало да живее в БГ или ИТ, а щяло да емигрира нейде. Хора без деца се обадиха, да уточня.
Мъжът ми ще говори с детето на ИТ, но той е малко пасивен в този аспект и искаме да имат някакви насрочени занимания, където да трябва да ходят, поне докато можем да вземем избора в наши ръце. Ще търся решение, надявам се да успея. Ще търсим семейства с подобно положение като нас и така. Имаше и готини отговори, но просто не можех да споделя как някои хора отговарят с абсурдни предложения на конкретни въпроси, които нямат общо..

Аз имам един въпрос към вас, защото знам че тук има много родители с деца по 3 години или по-пораснали вече. На тази възраст изисквали ли сте от децата ви да казват "извинявай" и други подобни думи и да ги наказвате с тайм аут, ако не го направят веднага?
Също играят/играеха ли сами или предпочитаха да играят с деца на тяхната възраст или по-големи от тях (дали по-големи деца или учителки и възрастни като цяло)?

Казаха, че искат да вкарат детето ми в рамка, не се подчинявала на техните изисквания, не искала да се включва в групови занимания за по-дълго време и предпочитала да е с учителката или с книжка или сама да си играе с играчка близо до децата. За мен подхода им не е окей и детето ми търси успокоение и спокойствие в играта сама или с възрастен. Не мисля, че иска да се подчинява, ако не чувства, че трябва да каже извинявай, не мисля и че трябва да се подчинява. Тя е по-скоро дете с повече физически емоции - ако се извини > ще те гушне, ако те обича > ще те прегърни и целуне, ако иска да е с теб > ще стои с теб, ако не иска > ще отиде и ще каже не..

Знам, че е ясла и искат някакъв ред, но дори не разбраха моята гледна точка като родител и ме изкараха, че мисля детето си за "перфектно", каквото и да значи това. И на мен ми реве и ми се тръшка при откази, при нежелание или при умора или превъзбуждане. Нито я наказвам, нито я карам да ми се извинява, а и обяснявам кое, как и какво трябва да се направи или каже в подобна ситуация и как другият се чувства, ако тя каже или направи нещо. Давам време да разсъди (нали до колкото е възможно за едно малко дете) как трябва да прецени постъпката си и тя сама казва извинявай, гуш и прочее. Имам чувството, че възпитавам емоционална интелигентност и разсъдък, а те - робот, който е "people pleaser". Споделете някакви отзиви по въпроса. Не изключвам, че греша, но вече питах много хора и не изглежда така. Не е лошо да питам за повече мнения и опит.  

Много емоции, много нещо изписах. Отивам, че трябва да чистя къщата си. Чета отговорите, дори да не отговоря веднага.

Уау, Лия, много дълъг пост, не знам откъде да започна, че имам мнение по всичките ти въпроси

Първо, радвам се, че ще се местите. Къде точно в България ще се установите? Мисля че в София вече се намират доста полу-италианчета и може да има групичка към която да се включиш или пък ти да направиш такава. Там е разбира се и италианския лицей, в който италианчетата влизат с предимство, но това започва чак на 6 годинки, от предучилищна.

Относно въпросът ти, доста съм строга откъм дисциплина и ако детето ми има недопустимо поведение спрямо друго дете или възрастен, настоявам да се извини, или казвам, че се прибираме вкъщи. Точно тайм аут едва ли бих дала, но със сигурност ще има някакви последствия  - да не гледа ТВ, да си тръгнем веднага от мястото или подобни. На мен не ми се случва често, защото децата ми навън и в училище имат перфектно поведение, но вкъщи доста се опитват да разширят границите. Според мен, трябва да разбереш какво точно прави тя, за което учителите я наказват, за да можеш да говориш у дома за това нещо конкретно, а не за нещо абстрактно или по принцип. Иначе и двете ми деца са много социални и играят, както с връстници, така и с по-големи деца. С възрастни - не са толкова заинтересовани. НО тук искам да вметна, децата от 0 до 3, често се привързват към един възрастен, когато се чувстват неспокойни и несигурни в средата, в която се намират. Явно е, че и твоето дете изпитва някакъв дискомфорт и е редно всички заедно - ти и учителките, да разберете откъде идва и как да го преодолеете.Ако просто казваш, че в нея няма никакъв проблем и оправдаваш поведението й като нормално, само й вредиш. Защото девиантното поведение при децата е израз на някакъв проблем и този проблем трябва да се открие, за да може да се отстрани. Може проблемът да е в конкретното детско заведение, може да е в учител, може да е в някое дете, но също може и да е при вас, у дома. Опитай повече да се интересуваш - кажи им да ти дадат писмен доклад за поведението й, в кое време на деня, с кои деца или учители, какво точно поведение е демонстрирано - не като анализ, а чисто като написване на факти. Така ти би могла да добиеш по-добра представа какво се случва и да опиташ да дадеш допълнителна информация - може да е гладна, може да е уморена - всяка майка си познава най-добре детето и неговите тригери.

Относно езиците - виж, дръж си на двата езика (италиански и български), тя така или иначе в училище ще учи после английски. Какви са тия китайски глупости....

Сноуче, сигурна ли си, че в ит лицей италианчетата влизат с предимство? Преди време бях търсила и не попаднах на такава информация.

Относно извиняването, аз държа да се извиняват. Попринцип ако детето е много уморено или кисело изобщо не повдигам темата, защото в такъв момент знам, че няма да имам успех и само ще стигнем до разправии, но като цяло държа да се извиняват както един на друг, така и на другите деца и хора. Не ги наказвам, обаче, аз не подкрепям наказанията. Да, понякога поведението има последствие, например ако не се държат добре на площадката си тръгваме, ако не могат да се разберат за детско, им взимам дистанционното.
Моят син, който е на 3, си играе и сам в къщи, но в градината вече има много приятели, а той беше доста асоциален попринцип. С възрастни също няма проблем да говори, не се срамува.

Ние също записахме дъщеря ни на сляпо в градината в която е, просто така се стекоха обстоятелствата, че тогава почна пандемията и се наложи да я преместим в друга градина. Но за училището абсолютно избрахме такова което можахме да видим и отвътре. В нашия град също не ни позволиха да посетим и видим как е, но в съседните градове имаше дни на отворените врати. Аз не съм сигурна, че в бг позволяват на родителите да влизат в градините, поне преди години на можеше, сега може и да се е променило нещо. Говоря за държавните, не за частните естествено.

Якамоз, преди години знам, че беше така, защото е под егидата на италинаското посолство и частично финансирано от тях. Но може и да са се променили нещата. То така или иначе там има изпит за влизане, може би предимството идва, ако има две деца с еднакъв брой точки.

Радвам се за мнението Сноуче ! Благодаря много, за София го плануваме. Може и Пловдив или Варна, но София е с предимство пред всички.

Интересувах се, отидох на среща с една от мениджърките и бях общо взето със същите впечатления. Дават им тайм аут, в него случай са я държали отделена дълго време и са я карали да се извини. Тя беше видимо тъжна него ден и се тръшка повече от обикновено. Когато прекарва два дни вкъщи е супер спокойна, на училище се случва нещо и явно не са окей нещата. Гледах я на камерата докато бяхме там и се държеше както вкъщи. Играеше си с играчките, занимаваше се с кеф с книжки и други неща, ходеше при учителката и прегърна 1-2 деца, но не и беше кеф да играе заедно с тях, затова седна на земята до тях и ги поглеждаше. Не изглежда да има по-различно държание от вкъщи и не виждам къде е проблема. Много се говори с нея и мисля просто да не я пускам на градина, а да си я гледам до вкъщи. И без това няма да я свърши.. мога да си наема някоя бавачка да идва 1-2 пъти седмично да се занимава вкъщи с нея на български език. С мъжът ми сме някак на същото мнение този път, обикновено аз съм по-критична. Щом той има същите наблюдения..

Държа на езиците, покрай подобни коментари мъжът ми чак започна да ми дрънка глупости, но го вкарах в релси много бързо.

Иначе да,  Yakamoz аз процедирам също с говорене и казвам един път, ако нещо не ми харесва, просто споделям какво ще се случи, ако въпросното действие не приключи и сме си тръгвали няколко пъти от различни места. Като е имало случаи, в които съм съжалявала, защото заспиваше и явно е била превъзбудена от емоции или атмосфера. Надявам се в бъдеще да преценявам по-точно ситуациите и да възпитавам в правилният момент. Но за говоренето, това е винаги и тя знае как да казва и прави тези неща. Мисълта ми беше за натискане да се извини, вместо да и бъде обяснено защо е хубаво да го направи, да се обяснят чувствата на другия. Вече на няколко пъти чувам, от учителките, че била rude, naughty и ги казват тези неща пред нея и видимо тя не се чувства добре при тези думи. Не е срам, криеше се последният път зад краката ми.
Малката е много социална, но не с деца на нейната възраст. Предпочита по-големи от нея и приятелката, с която се чувства добре е на 9 години.

Аз не бих спряла детето от детска градина. Децата имат нужда от социализация и да бъдат сред връстниците си. Нормално е на тази вързраст все още да не играят активно едно с друго, не бих се притеснявала толкова. Попринцип след две и половина започват да си намират по някое и друго приятелче, да се наблюдават едно друго. По-скоро бих се опитала да намеря общ език с учителките, да видя какви точно са очакванията им. Колкото до обясненията, аз не мисля, че има нужда от много обяснения при малките деца. Просто кратко, точно и ясно трябва да им се казват нещата. Обяснявам повече на голямата ми дъщеря, но тя е на 6.

Лия аз доста неща съм позабравила от както моите бяха на тези години,но съм учила и наскоро пак си припомня възрастовата психология. Нормално е на възраст между 3 и 4г децата да не знаят много как да играят едно с друго. Често играят успоредно едно до друго. Личи си когато децата нямат по-големи братя и сестри. Споделянето също е трудно и се учи в социална среда,не в къщи и поради тази причина смятам,че децата трябва да са сред деца. Аз не съм наказвала децата ми и в училище не се е случвало. Помня един единствен случай на първородния как когато им бяха казали да подреждат,той продължим да си играе и накрая учителката не му беше дала печатче. И аз бях абсолютно съгласна с това. В крайна сметка в училище има правила и в къщи има правила. Това за мен не е калъп. Има разбира се някой правила които не ми харесват и съмжпротив,но те са далеч по-нагоре в училище. Няма градина в която да не съм влизала,дори и при ковид имахме записани часове и оупън хаус за да не се натрупват хора. Абсолютно съм съгласна ,че родителите трябва да видят къде си пращат детето. В Бг също родителите се допускат в градините. Снаха ми е детска учителка и знам от първа ръка.
Аз също бих запазила италианския и българския на тази възраст колкото мога  да натрупа хубав речник. За да има самочувствие детето и да се разбира с близки и връстници. Аз съвети от хора без деца не приемам.
Показвам измишльотина на моята 6 годишна дъщеря направена от нея с неща от кофата за рециклиране и разни природни находки от гората.

Лия, отдавна не беше писала и сега компенсира с дългия ти пост.
По-горе са ти отговорили доста изчерпателно вече.
Необходим е един разговор на 4 очи с възпитателките, за да се изясните кой какви очаквания и виждания има. Теб те смущава едно, тях друго.
В градината на децата ми имаше веднъж годишно подробен разговор с родителя, анализ на детето, цял отчет ми представяха и в писмена форма от няколко листа.
Не бих спирала детето от детска градина, та това е цяла година до евентуалното ви преместване.
Честито за местенето ви, пожелавам ви успех и реализирани очаквания! Това е голяма крачка, дано всичко е наред!

Ландлейк, привет и на теб, беше зачезнала и ти!

Якамоз, браво за включването ти като доброволец в такава организация, имаш голямо сърце!

Калалили, чудна горска картина в 3Д! Браво на детето!
При нас юни тази година е доста прохладен, не става за басейн, но това е в рамките на нормалното, такъв е климата тук. За учениците, които са още на училище, е оптимално обаче. И аз напоследък , необичайно за мен, предпочитам прохладното време, до 25 градуса.
Ако съм на море или на басейн, може и по-топличко.

Тези седмици бях доста в движение.
Малкият Бибитко имаше изпит по каране на колело, мина и замина успешно!
Имаха празник на класа на една ферма, близо до нас. За щастие улучихме чудесно време, получи се приятно парти, на много от децата не им се прибираше, моят Бибитко прояви дори желание да спи там на палатка.
Онзи ден ги водихме на огромен детски увеселителен парк, времето не им стигна да изпробват някои от атракциите. Децата останаха много доволни, личи са, че са по-големи и по-смели вече, изпробваха атракции, които преди 3-4 години нямаше да имат куража да ги ползват. Определено бихме повторили в скоро време.

Да, съжалявам за дългият пост. Просто съм толкова заета и като влзиам пиша по 100 изречения. Не е нарочно, сега пиша повече, защото сядам по-често на компютъра и не затварям прозореца с форума.

Тя приключва в края на септември яслата, защото е последна група и има още около 4 месеца, а ние мислим най-късно до Март-Май месец да сме се преместили окончателно (в момента калкулирам всичко до най-малката подробност, така че ще е някъде там). Така или иначе няма да може да завърши въпросната година, която свършва в края на юни месец. Градината тук е като БГ предучилищната, защото започват на 5 години задължителното им училище(primery, градината е на 3 и 4 години и това се води подготвителна). Тоест не е задължена да посещава, много деца си стоият и вкъщи, защото започват в 7 сутринта и приключват в 11ч преди обяд, а мен сегашната ясла ме устройва, защото аз работя предимно следобяд и тя е там, вместо вкъщи. Сякаш си мисля, че е по-добър вариант да си викам възпитателка вкъщи дните, когато ММ не е вкъщи да помага, а тя ще бъде на неделно онлайн училище също (ще видя дали мога да я водя в местното тук, но май искат да са първолаци) и да излизаме по-често с други български и италиански приятелчета навън.

Очакванията им са такива, каквито написах - искат просто да играе с другите деца повече и да прави това, което и казват, като по това, което ми остана като впечатление от разговора с мениджърката е, че ще продължават с тайм аут и същите възпитателни методи.
Нямах предложено решение от тях, това което аз предложих беше отхвърлено на секундата, а аз се почувствах като изпъдена от срещата, дори ММ коментира и се очуди, че ни каза чао ей така от нищото. Учителката-мениджър си държеше на своето и се оправдаваше с някакви неща, дори започна да се обяснява за други деца, накрая каза, че тя не била проблемно дете... Тази жена е при моето дете за максимум час на ден и общо взето не успях да разбера половината неща, които каза.. дали били проблем или не са. Останах двойно по-объркана. Нейната учителка лично ми дава кратък писмен репорт на всеки 3 месеца и като цяло няма голяма разлика с предходните писма, а вкъщи има коренна промяна на поведението откакто започнах с нов подход. Освен това махнахме ТВ (докато беше болна и бях само аз вкъщи се налагаше, защото не можех да работя и бавачките са изключително скъпи и се оправях напълно сама), пускам и да слуша приказки от телефона на една колонка, изпринтирала съм различни листи и заедно ги правим, рисуваме на един детски таблет(не истински), понякога правим упражнения от детските онлайн учебници на градините в БГ и постоянно четем книжки на БГ и италиански език, които тя обожава да слуша и да пита въпроси). С възпитанието я уча какво кога се казва, какво се прави, защо се прави така и говоря много. Сигурно имам пропуски, но гледам да посещавам уебинари и да слушам съвети на хора с опит. Ще премисля и вашите съвети и ще изговорим всичко пак с ММ по някое време, защото до Септември трябва да решим окончателно как ще процедираме. Отделно ще махаме пелени сега и трябва да си пусна седмица отпуска, за да го направя.

Мислехме да се приберем за почивка, но едно прибиране без хотели с билет за наобратно е 800 Евро (с кола и обикновен priority). Забелязахте ли колко скочиха цените на нискотарифните авиолинии? Преди с 250 Евро съм се прибирала за седмица и половина. И още 100-150 Евро за кола под наем, общо 300-400 Евро съм давала с обикновено priority. Ужас просто. Отказахме се и се чудим къде да си ползваме отпуската. Аз имам още 33 дни...

Толкова съм изморена, вече е над 30 градуса и нямам идея как ще оцелея това лято. Иска ми се да отида на балкан и такъв беше плана за това лято, но ето няма да стане с тези билети..  

Как е времето при вас? Ще ходите ли някъде на почивка?