Психиатрично обследване на дете

Чета на английски с разбиране, макар и не свободно. Не зная дали да я водим на второ мнение. Виждам, че в училище поведението й е проблемно. Често не изкарва всички часове преди обед. Говорим постоянно, обещава, уж разбира и като отиде на училище, все едно става друг човек. Сякаш почвам да вярвам, че има аутизъм. Ужасена съм, но в същото време сякаш ми олекна, че ето - имаме диагноза, ще има лечение и ще се спрат постоянните "ало, елате моля ви се да я вземете! Двете с госпожа Х я държим за ръцете, но тя е по-силна от нас и се отскубва, и бяга из стаята", "Днеска тя беше просто ужасна! Първите два часа беше добре, но после почна да ръмжи и отказа да рисува", "търпях я, търпях я, но тя проваля часовете, отказва да работи и само седи и си говори нещо. Децата я гледат и се разсейват, не мога да си проведа часовете. Елате да я вземете".
Уморих се! Нека е аутизъм, каквото ще да е, само да се спре това звънене постоянно всеки ден. Да е послушна в училище, да не я карат да страда, защото с отношението си й показват, че е нежелана и тя го усеща и страда! Иска ми се този ресурсен учител и личен асистент да са илача, с който детето ми ще се чувства добре в училище и ще бъде обичано от учители, съученици!
НО много моля да ми отговорите на въпросите, които зададох днес в тази тема! Те живо ме вълнуват, а не зная от къде другаде мога да намеря информация!

Вкъщи прави ли така?

Ако вкъщи е спокойна, смени училището.
Щом средата е толкова “враждебна”, ресурсен незнам дали ще помогне....

сори, но някой да държи детето ми за ръцете и да го принуждава да прави нещо е насилие! Много ясно, че детето се съпротивлява!

Ако ти имаш астма и някой постоянно пуши около теб, ще ти помогне ли някой да стои до теб и да те успокоява?

В момента ти абдикираш от отговорност, искаш някой друг да я поеме, за да не те притесняват...
Ако ти беше дете, би ли желала такова отношение към теб?

После ще погледна дали ще успея да отделя страниците от горепосочената книга. Там има диференциране кога е аутизъм и кога не при по-високо IQ.

Опитайте с ОРЕС по ваше желание. Ако детето е спокойно, може би това е начина. Разбирам притеснението на родителите и това, че детето не може да се впише в класа, но пък има още 30 деца, които са отишли да научат нещо в училище. Не може целият ден да се върти около едно дете....

Тя беше в ОРЕС един месец и всичко беше прекрасно! В къщи учи по-бързо, справя се много, много по-добре, спокойна е. Но не можело все да учи в къщи. Обмисляхме с мъжа ми да се поинтересуваме от изцяло домашно обучение, но тя трябва да има контакт с деца. Иначе в къщи си е нормално дете, но понякога изпада в странни настроения и нищо и никой не може да я спре. Това са едни отрицания "не", "не искам!", "няма да направя". Сякаш изпада в паника в тези моменти, уплашена е, потна, сякаш не зависи от нея. Но ако в къщи това се случва веднъж на месец, в училище е ежедневие.
Аз виждам, че се измъчва в училище. Предложихме да я преместим в друго училище или поне в друг клас. Директор, психоложка, класна - всички са против, защото на новото място проблемите щели да започнат от начало. Не искам да бягам от проблема. Искам с поставянето на диагнозата проблемът да се реши.

С тази диагноза нищо няма да се промени.
Само с терапия се променя нещо.
При вас ситуацията в училище не е оптимална.
Психолозите, ако не са се занимавали допълнително със спецификите на деца с по-високо IQ, дават неадекватни съвети.

Моят син в училище беше мега послушен, отличник.
Вкъщи - ад. Никой не ми вярваше.

Смених училището. В старото толкова се напасваше, че вкъщи просто избухваше цялото напрежение като от вулкан.

Ако детето се чувства по-добре в ОРЕС, не виждам защо да не може. От класа на детето има две деца, които учат постоянно така от началото на ковид, т.е. вече 2 години. В крайна сметка, ако е по-спокойна и се справя с материала, това може да ви е решението поне засега.
Контактът с деца явно не е ползотворен в този му вариант (в училище). Може да излизате в парка или някъде, където е  спокойна.
Поставянето на диагноза не решава магически проблема. Да, ще се работи в тази посока, но ще имате дълъг път...

Чакаме епикризата и тогава ще се срещнем с училищното настоятелство. Засега казват, че не може постоянно да е в ОРЕС. Мен ме устройва и ми харесва - тя си учи всичко. Даже почна да чете книжки с приказки. Оставя книжката, играе, скача тука, гледа детски, по някое време взема книжката пак. Направи си сама разделител за книги. Решава детски кръстословици, ох и как разхвърляяяяя! Но ми е по-добре да си е в къщи!

Ако определят на детето процент с чужда помощ, вие ще трябва да си намерите подходящ човек за това. Ако не определят чужда помощ, в училище не могат да ви задължат да има придружител и ще трябва сами да се оправят. Това определя ТЕЛК. Като вземете диагнозата, може да подадете документи за освидетелстване.
Според мен също второ мнение е нужно.
Още сега намерете подходящ психолог и започнете работа.

Госпожа Лютиче, много благодаря!
А как да го намеря този подходящ човек? Няма ли такива хора, които кандидатстват за такава работа някъде? Как така родителят да търси служител? Аз не съм работодател, няма аз да я давам заплатата. Или аз я давам? И ако не намеря личен асистент, какво ще стане? Аз нямам от къде да намеря.
За второ мнение къде ще ми препоръчате?

За съжаление това е голям проблем. Няма обучени хора. Обикновено един от родителите и най-често майката или ако има свободна баба са асистенти на детето. Това е положението. Всеки сам се оправя както може. Имам дете с тежък аутизъм и заради това не работя. Как се оправяме, ние си знаем. Но ни е много трудно.

Съжалявам за положението, в което се намирате, Госпожо Лютиче!
Аз не искам да напускам работа, защото четох какви са заплатите на личните асистенти. Баби и дядовци нямаме, братя и сестри също. Ами то в такъв случай, и да определят процент с чужда помощ, и в училище да не я искат без личен асистент... като не мога да намеря, какво ще стане?

От една страна в училището явно вече са посвикнали с нея. Нова среда е стресово за детето. Може да й хареса, а може и да не й хареса. Отделно няма гаранция, че в друг клас класен и деца ще са във възторг.
Предлагам Ви друг вариант - комбинирано обучение - част от часовете ще провежда с класа в училище, а друга част у дома с учител. Ако капацитетът й е два часа, ок. Нека е два часа присъствено + останалите 3 индивидуално.
За асистент може да потърсите студент или пенсионирана учителка. Не е задължително човекът да е с опит, макар че е плюс, а по-скоро детето да го приеме и той да има желание да се напасне с детенце. Има и друг вариант, но го прилагат, ако има повече от три деца в класа със СОП - назначава се помощник на учителя, който да има грижата да наглежда и да се занимава с тези деца. Тъй като детето е 4 часа в училище и това е вариант, ако Вие не можете. Дори понякога е по-добре да е друг човек, а не родителят. Атмосферата в класа, самото училище също може да натоварват нервната система на детето Ви. По-принцип детето би се чувствала по-спокойно в малка сграда с малко ученици и в малък клас. Попитайте дали могат да предложат тихо място, където детето да бъде водено, когато се претовари, за да си почине от шума.
В групата в детската градина на дъщеря ми имаше дете с аутизъм, а последната година дойде още едно. Децата бяха свикнали с детето, знаеха кога е неспокоен, кога да го успокоят и как и кога да го оставят сам да се успокои. Детето участваше с всички деца и на тържествата, участваше и в платени занимания в градината. Но определено е било работено в тази насока и от учителката, а и по-малките са сякаш по-адаптивни.

Този тип комбинирано обучение никак не ме устройва. Ходя и на работа, мъжът ми също. Да, можем да я гледаме като не ходи на училище изобщо. Но да я водим и вземаме след трети час, или пък да идва чужд човек в къщи да я учи - няма как да стане.
Не знам дали не сгреших като го направихме това обследване. Тя усеща, че нещо не е наред и виждам, че се тревожи. В същото време нещо в нея напира и щом отиде на училище, се променя. Изтормозена, уплашена, бяга из стаята и се крие. Когато най-накрая я хвана, се гушва в мен и трепери. Много ми е мъчно бе хора, не трябваше да я подлагам на всичко това! В друго училище, в друг град, с мъжа ми мислехме в някое малко градче, селце с училище. Но там пък работа няма. Как да я защитя, как да и́ помогна? Какъв е верният път?

Не си тормозете детето по цял ден в училище.
Съжалявам, но ще се наложи да намерите решение за доброто именно на детето.
Гаранция, че в малкото градче или село ще е прието добре и ще има специалисти няма.
Използвайте ресурсите на големия град. След като вземете епикризата, подайте за ТЕЛК. В зависимост от процента, който ще определят ще получавате сума, с която да покривате част от нуждите на детето. С ТЕЛКа и епикризата може да се обърнете към Отдел Закрила на Детето и да помолите да Ви насочат към специалисти. Идеалният вариант е, ако има дневен център, в който освен да гледат детето да има и терапия - психолог, логопед, ресурсен... Разпитайте.
Не съжалявайте, че сте отишли на консултация и обследване. Трудно е да се приеме, но когато човек е наясно с проблема, знае какво да очаква и може да пренастрои живота си.
Казвате, че може да си гледате детето, ако е ОРЕС, но не можете да го минете на комбинирано обучение. Ами тогава Ви остава вариант ИФО. При индивидуалната форма на обучение има вариант учителят да идва у вас. Обаче детето няма да е с класа и ще има само 1/3 от предвидените часове. Детето Ви е с нормален интелект, влиза в контакт, но нали не мислите, че за 1/3 от часовете ще покрие целия материал?

Мама Ру, в училище чакат епикризата, за да решим какво ще се прави. Предполагам, че ще ни предложат нещо. Само не знам, ако ни дадат ТЕЛК с малък процент какво да правим. Ох, сетих се - комбинираното обучение или индивидуалното. Но си мисля, че няма да я искат без личен асистент в училище. Между другото преди обследването ми беше споменато за комбинирано обучение, но то се провежда в училище, в отделна стая - така мисля, казаха. Но не съм съвсем сигурна.