Бърнаут

Кечър, би ли споделила най-общо какво работиш? Като отговорности какво имаш, кое е най-тежко, неприятно...

Откога ви чета, но последната история направо 99% все едно аз съм писала... Кечър, май съм в много подобна ситуация, донякъде други обстоятелства и неща се извъртяха при мен, но в крайна сметка усещам същия товар безперспективност и порочен кръг. Осъзнах това, което пишат другите потребителки, че начинът е смяна, но...  Скована съм от страх и неувереност, лутах се болничен напускане или търпение, и нищо, направо се пържа от месеци и си стопих здравето. Резултат на моменти има затишие в емоциите ми, но като цяло става по-зле и съм изцедена. Мисля, че е до типаж човек, поставим ли се така отначало сякаш няма мърдане поне в същата фирма... Ще се включа пак

Няма мърдане, така е. Първо криза, пари няма, безработица, амбиции , тоягата с моркова ... после децата тийнейджъри, много разходи и разправии. После ипотека... После болести. После инерция. После мързел. И така си стоиш в мизерия и негативизъм и се пържиш и се оплакваш. И се обезценяваш и затъпяваш. Така 16+ години.

Това са някои от опаснотите. В един момент самият ти се обезценяваш. Колкото и да вършиш работа и бърнаутваш, ти си идиотът в ситуацията нищо че всички теб питат и на теб разчитат. И колкото по- дълго седиш в такава среда, толкова повече се смачкваш, колкото и да пишеш по форумите, че си ехеее. А другите ти колеги не могат и не знаят, но реално те са по- умни житейски.

Really, ще ти пиша, защото не искам публично да се обяснявам, но общо взето хората постоянно напускат, аз замествам и двете длъжности, постоянно някой нещо не може и се прехвъля към мен, финансовата директорка си донесе процеси и понеже хората с мениджърски позиции (те са повече) не успяват да ги движат, се дадоха на нас и така правя неща, които са много над моята позиция, хората с по- висока позиция постоянно ме питат неща за тяхната работа, които не могат и не знаят,  само че реално съм роб на всички. И под мен, и над мен. Развитие няма. И най- вече отношението, с което се изисква всичко това, е под въпрос в много ситуации.
Комплексно е. Искат да ми увеличат заплатата "малко". Днес ми го сервираха. Да ме задържат 2-3 месеца, докато изсмучат, че сега сме пак на кота нула.
"Директорката" вика, че то много сложно на горните нива и да се любувам, че съм оперативна, да не бързам да правя крачка към мениджър.
То е така, ама аз нея ще я чакам да си купи още една Тесла, че да може хубавичко да ме изцедят. И сега ще се очаква като ми хвърлят 200лв, да скачам през обръчи, щото ето, получи си повишението.

Има една приказка - it's not that people do not know your value, it's that they hope you don't.

А ти как ще постъпиш в тази ситуация, Кечър?
Ако приемеш тези 200 лв и останеш, значи сама си поставяш оценка.

Реагирах много равно, за мен нямат значение. И сигурно се усети и в самия разговор.
Което ми говори за други мои механизми, така че приемам част от твърдението ти от онзи ден
Има реваншизъм в мен, сигурно е нормален, защото аз много мразя да не ми се дава нещо, което ми се полага тъй като извънредният ми труд се равнява на 2 заплати, така че това е замазване на очите. Не ме цитирайте, моля. Права си, че явно искам да се съобразят с мен и да ме валидират - изместен център. Ще работя над това.

Кетч, когато взех решението да напусна вече пет пари не давах кой ще ми върши моята работа, има ли заместник.
Започнах да получавам схващания от стрес и напрежение на крака и лицето.
Размина ми се.
Тогава взех решението, че здравето ми е по-важно и аз не съм сключила брак с тая фирма. И не дължа нищо.
Макар че ме изкараха нелоялна, но и на това бързо отвърнах както аз си знам.
Знаем се с теб от темата за ИР и си наясно стреса до какво води, нали?
Утре може нещо много по-сериозно да ти се случи от тоя бърнаут както се нарича. И да не мислиш, че на шефовете ще им дреме. Ще има кой да свърши работата ти. Няма паметник да ти правят.
Грижи се за себе си, гледай себе си.Реши какво искаш да правиш.
Излез отпуск, излез болнични, както си решиш. Иди някъде на въздух, на почивка, планина, помисли.
На сегашната работа пак се заместваме с колегите. Има болнични, лято е, има и отпуски.
Понякога оставаме 1-2 часа, понякога си тръгваме по-рано, но като цяло не висим по 15 часа.
Имаме си управители с акъл.
Досега е трябвало да намерят хора, а не да те използват години. Това ти си го позволила.

Преди да напусна, моите мениджъри си накупиха имоти по чужбина и яхти (ама малки ), а на мен ми обясняваха как целият екип трябвало да е благодарен, че в "тези тежки времена" има работа и не трябвало да се вторачваме много в заплащането

Miss_Kaprisee, сподели, ако смяташ, че ще ти олекне или можем да помогнем със съвет. То другите по- скоро, аз не съм цъфнала.

Какво ли не са ми чували ушите, вече нищо не може да ме учуди. Лоялността изобщо не искам да коментирам. Като уволняват онкоболни хора, не трябва да го приемаш лично, щото в работа, но дръзнеш ли малко по- така да си гледаш интереса и недай си Боже да не отработиш предизвестие, си з@дник и боклук.

 
Ами да, нека те смятат за задник и боклук. Пука ли ти?
Ако да - лошо.
Гледай си здравето, че те за тебе няма да помислят.
И да пукнеш от преработване  и некролог няма да лепнат на входа.
След толкова време оплаквания и нерви все пак потърси ли друга работа, поразпита ли познати, пробения ва ли по обяви? Все нещо щеше да излезе.
Аз при подобни обстоятелства  реших да си почина 1 - 2 години. Заявление за напускане, отработване на предизвестието и сбогом.
Сега имам предложение за работа, чудя му се, мисля.

Ох,  как ненавиждам отношението към болните хора... Онкоболните ги освобождават с лицемерното "много сме загрижени и защото сега трябва да се пазиш и оправиш, това е най-важното" срещу 4-6 заплати, а всъщност е "трябва да го махнем тоя със защитата от уволнение, че само ще ползва болнични, а не искаме да откриваме още 1 щат, че не стои добре в бюджета".

Catcher, минах през подобна центрофуга твърде млада, дадох 13 безценни години от младостта си, както и немалка доза от здравето си на подобно място. И gaslighting-a и вечната поза на жертви в поведението на мениджмънт и собственици- всичко това ми е познато до болка.
Измъкнах се, защото майка ми се разболя от рак внезапно и трябваше да напусна от всичките си 3 позиции (вършех ги едновременно). Шок и ужас! но тези хора никога повече не се сетиха за мен.

Единственото, което мога да кажа е- режеш остро, бързо, махаш се възможно най-скоро, консултирай се с адвокат.
Аз бях стигнала то зверски паник атаки, и наистина НИЩО и НИКОЙ не си струва. Дори в Мета да работиш, или Илън Мъск да ти е на speed dial. Както се шегуваме с приятели- ако ще е бърн аут, поне себе си да правя милионер

Погледни се в огледалото, обещай си, че ще играеш в своето поле и им тегли една сочна и звучна майна на онези.
Те няма да имат значение и след 5 минути, повярвай ми. Със себе си обаче ще живееш до края на живота си.
Кураж!

На предишната ми работа където бърнаутнах е имало колежка, която е работила 5 дни по 12-13 часа.
И така една година.
На нейната длъжност много не се задържаха.
Много време им трябваше да стоплят, че нещо не е в ред. И ако трябва втори човек или да разделят.
На луда са я правили. Момичето е мълчало и си е работило, ядяло е на бюрото и е работило. Почивка за цигара рядко, ел. цигара на бюрото, че не може да си свърши на време и да се прибере при дете и мъж.
Не че е успявала.
И не и се е плащало за извънредния труд там. А говорим за международна фирма, но на тази длъжност договора е направен от 42 до 56, но с едно и също възнаграждение.
И моя беше такъв, а на интервю ми казаха, че е 8 часова смяна.
И като подписвах се ококорих, питам как така максимум 56 часа. НР та се притесни, излезе да пита, върна се и доста несигурно ми отговори, че нямало проблем, просто бил такъв договора, осем часа е работния ден.
Е, после разбрах, че не е баш така и си връзват гащите с договора. Хем на интервюто лъжат, че е 8 часа и викат, че рядко се тръгва по-късно. Оказва се, че всички в този отдел седят много извън нормалното време.
Та жената в един момент е станала и си е тръгнала. После са видели зор на тази длъжност, но пак промяна нямаше.
Трябваше да възстанем всички и да метнем 5-6 молби за да изгоним лудата си шефка и да се промени това работно време.
Е, дойде друга, която уж спазваеш това, ама пък си нямаше на идея каква работа кой върши и преценяваше по клюки. Нищо че от ИТ отдела се пращаха справки за това кой какво работи.
За да се промени нещо е нужно обединяване. Не става с това единици да се махнат.
Ние си вдигнахме хубав скандал, после метнахме молбите за да спрем издевателство от страна на прекия началник.
И чак тогава горе се стреснаха и разбраха, че не може  повече така. Те си знаеха ситуацията в този отдел, но щом е имало луди да бачкат и мълчат, не им е било драма.

Като си помисля че в държавната администрация има хора които взимат една шапка пари за работа за която не се изисква особена мисловна дейност

Сигурно ще ме намразиш за това мнение, но си дай време, за да премислиш и собствените си грешки, а не само тези на мениджърите. Научи се да поставяш граници. Хубаво е да поемаш допълнителни задачи, за да покажеш, че можеш и за да учиш нови неща. Но ако до един момент това не бъде оформено в официална позиция, вече започва да работи срещу теб. Защото на едно интервю за нова работа ти си на същото ниво като колегата, който те е питал за всичко. Освен ако работата ти не е такава, че да можеш да покажеш някакви лични проекти (а от написаното е ясно, че твоята не е), всичко, което изброяваш като допълнителни задачи и отговорности, които са извън официалната ти позиция, може да се приеме, но по-скоро не. Защото всеки на интервю се опитва да изкара, че има богат опит с неща, за които най-вероятно само е чувал.

Съвсем нормално е да имаш амбиции за кариерно израстване, но трябва да подбереш и компанията. Сега си ядосана, че не са те повишили, но и да бяха, пак щеше да работиш със същите хора, в същата фирма с огромно текучество и лош мениджмънт. И пак нямаше да ти е добре. Затова отиваш някъде и първо оглеждаш обстановката и решаваш дали си струва. Действаш само ако отговора е "да". Ако не, гледаш на научиш само неща, които биха ти били от полза на следващо място, за да навлезеш по-бързо и да имаш повече комфорт.

И си дай повече време да си починеш и да си прочистиш главата. В момента вече развиваш свръхочаквания към новата ти работа, която трябва да е идеална и перфектна. Но тя най-вероятно няма да е, защото на всяко място си има плюсове и минуси, а ти ще реагираш пресилено на дреболии.