Бърнаут

О, постоянно ги мисля, съгласявам се.
Аз знам как трябва да са нещата горе- долу, но не съм добра в поставянето на граници.
Много пъти се е случвало да ме включват в "проектчета" само за да помогна на някого, важни за него, без това да ми носи нови знания и ползвайки неща, които отдавна съм превъртяла. И постоянно ти се набива как е "за тийма".
Наскоро даже шефа вика за един случай от предната седмица "звучеше все едно не искаш да помогнеш" с някакъв гробовен тон и като го питах - а на мен кой ще ми помага, кой ми помогна за нещо - мииии не знам. Ставаше дума за достъпи. Аз да не съм IT support или супервайзър, че да им чейсвам достъпите и да ги обучавам как се вдига тикет и кво да пишат вътре.
Искаха да ме правят супервайзър/QA на тяхната работа, ама без никаква промяна на нищо, естествено. И по цял ден ще им проверявам и оправям грешките освен моята работа. Мдаа, мерси Отказах, естествено, вече не върви замазването на очите. Така че смея да кажа, че се уча бавно, но славно от грешките си, но просто трябва това да го приложа в здравословна обстановка.

От днес един от колегите ми на по-ниските го повишават да е заместник на напусналия. Явно са се усетили, че ми е до гуша и бързат да изсмучат каквото могат.
Да, смятам, че е най- добре да си почина.

Елора, ужас. И с дете пак се е хвърляла за някакви чужди хора да работи.
Наскоро се запознах с едно момиче, което няма никакви амбиции за кариера, май и образование няма. Сменя работи, колкото да се издържа, но добре платени г/д. Та последната ѝ била продавачка в някакъв бутик и нещо собственикът си прибрирал повече от уговореното или по- дкоро тя получавала по- малко, не знам точно какъв е бил случаят, но от днес за утре напусна и коментарът ѝ беше - как така ще работя повече, а ще взимам по- малко и за някой друг.
Та понякога хората на уж по- обикновени позиции, защото днес като цяло е модерно да си офисен планктон, разсъждават много по- трезво, а хора по корпорациите се хвърлят да се доказват и да бачкат за нечий друг профит.

Аз доколкото разбрах и вкъщи е имала проблеми с мъж и дете заради това, че отивала в 7,30 и се прибирала към 9 вечерта. И това от понеделник до петък.
Аз тази колежка не я сварих като бях там, преди това е било.
А като бях там имаше друга, която живееше извън София, много далеч. Час и нещо с кола. И тя деца и мъж имаше.
И оставаше редовно. Един ден шефката и вика, като седи до 18 да и купи ли четка за зъби и паста да си има.
Кипна и тогава на колежката. И почна да си тръгва навреме. Най-много половин час оставаше. Оназ като и каже, че нещо не е свършено и казваше, да намери втори човек. На тази длъжност си бяха двама, ама онази не търсеше стабилно. Като и излезе нарочно болнични, ела да видиш как бързо намери човек.

Това е много удобна заблуда, която работи в полза на работодателите. Истината е, че няма нищо хубаво или ценно, ако не можеш да си изиграеш картите в своя полза. Имам колеги, които са толкова хитри и комбинативни - признала съм ги. Винаги успяват да използват лостовете на компанията в своя полза. Но това е много нерви и игра на котка и мишка, а на мен никога не ми се е занимавало.
Въпреки, че съм на мениджърска позиция в голяма компания, намирам работата си за абсолютно безмислена, ако погледнеш голямата картина. Затова мотото ми през последните години е да търся баланса между резултат за фирмата, но и полза за мен. Поемане на допълнителни отговорности с неясен период и финансово изражение - мне, благодаря.

На мен ми е интересно какви са тия длъжности и позиции? Представям си го като счетоводство някакво по време на гонене на срокове.. или и аз не знам какво е това, което не търпи отлагане до другия ден.

Не мисля, че е модерно, а че се вярва, че е "по-лесно". Всъщност, е гърч за една демагогия, прокламирана от тези "големи компании", в които се генерира изкуствена непрекъсната "заетост", с която да се оправдава цялата политика на бонуси и бла-бла кариерни възможности. В действителност, става дума за механизъм, който удобно служи на малцината избрани, в които като качества често няма нищо "избрано".
Оттам и илюзията, че като си в корпоративната месомелачка си, си непременно "по-" от хората, които не играят на тази въртележка, и съответно, мнението ти трябва повече да тежи.


Няма нищо такова. Най-често крайните срокове са само пожелателни, за да си чеше егото някой промотиран комплексар. Не се спасяват нито човешки животи, нито се правят някакви важни за човешкото развитие открития, проучвания или да се вземат особено важни решения. По-скоро е възможно бонусът на някой  отгоре да зависи от това, колко натиска всички отдолу или той/тя си е навил, че това би му дало определени "кариерни" шансове.

На толкова фиктивни дедлайни съм се нагледала, които са на живот и смърт и после се местят по месец и половина според на кой колко му е удобно в йерархията. Да не коментирам почнати и канселирани проекти. Тръгва се с голямата преса, че е много важно и много спешно и по някое време вече се оказва, че не е нито едно от двете и проектът заминава в 10 глуха.

Мислех, че само аз съм теглила късата клечка с такива... Веднъж цял месец юрках екипа да работи по замразен проект, без да знам, че е такъв. Гонихме някакъв измислен срок, предадохме 2 дни преди него, но мениджмънтът каза, че сме се забавили и сме изгубили проекта и си останахме с умората и без бонуси. След година разбрах, че проектът е бил канселиран заради проблеми с бюджета, но ръководството се е надявало все пак да успее да вземе пари от изработеното и за това искали да го приключим.

Ами специфики на работа. Не те знам какво работиш, давам примери.
Ако не обработя документите за износ на пет тона стока, мислиш ли, че шофьора ще може да тръгне?
Защото се е случвало. Шофьора от 9 е трябвало да тръгне, аз съм от 14 на работа. И само аз съм тази, която знае как точно този износ може да бъдат обработени документите.
Или ако не заведа получената стока, дали по веригата ще могат да работят?
Или утре като има 500 заявки и не се фактурират, ще могат ли шофьорите да отидат до клиентите без документи.
На ти стоката, документите след два дни.
Има си специфики.
Или пък в производство. Ако един не направи нещо, дали няма да се отрази на всички работещи във веригата.
Примерно се занимавах с предпечатни програми. Етикети, брошури. И ако не оформя и не напечатам навреме 10 000 етикета на един продукт, утре 50 човека ще си бъркат в нослето и ще ме посрещнат с усмивка може би.

Точно така е, както го пишете.
Аз бях работила в друг тип компания, където наистина се искаха резултати и приносът ти се цени, защото реално имаш такъв върху крайния клиент.
Но сега се нагледах и наслушах на празнословието, на протакването, на десетките срещи за запълване на времето без грам прогрес. Според мен тези неща също за опредлеен тип хора сериозно допринасят за бърнаута, който вече е често срещано явление.
Това сега не знам дали е от кофти ръководството при нас или също е маниер на големите корпорации, но по мейли, срещи накачени директори, от мениджър нагоре, всякакви "висоти" и мълчат като з@дници с извинение, чакат за важни решения всичко да пада на оперативните служители и грам отговорност не се поема.
Ръководителите, които го правят и се застъпват за екипа си, бърнаутват и те в един момент.
Една позната така бореше вятърни мелници и сега ще минава от ТЛ на оперативна позиция.
Има и такива, споменати от Smoke, успяват да се поставят в добра позиция. Хем индиректно скипват задължения, хем седнат и мед им капе от устата като говорят за "ценностите на компанията" и как напълно са в синрон с тях, лендзят се, в същото време не помагат реално. Това са хората, които си взимат time off, без да пускат отпуска и ги гледам на Спа или Слънчака в работно време.

Кечър, в други компании първоначално може да ти изглежда подредено и че всичко е топ. Но това е докато си нов и не си се ориентирал добре в средата. Сигурно има изключения, разбира се, но в по-големите корпоративни структури е доста тегаво. Особено последните години с оглед и на икономическите условия и фактори. Моите близки също са в такъв тип компании и хем от различни профили, ми като си говорим, same shit different day е положението.
Супер синиър хората при нас също много рядко взимат решения и обикновено става след мноооого време прехвърляне на горещия картоф между различни шефове на отдели. Никой не иска да застане зад нещо конкретно, когато в играта са големите пари и евентуални последици. Цялото това бавене е облечено в едни мамбо-джамбо корпоративни комюникета, от които те заболява главата докато ги четеш или недай си боже да работиш върху сътворяването на тези безмислици. Натискът върху оперативните нива е доста голям и им се създава постоянно усещането, че едва ли не големите проблеми на компнията зависят от тях. Което е пълен смях, естествено. Някъде едни хора взимат огромни заплати, за да се занимават с тези проблеми и на редовия човек не би трябвало да му се вменява това напрежение.

Здравейте, отдавна следя темата, въпреки че не съм писала. Някой ден ще се престраша да разкажа и моята история. Минаха 3-4 години оттогава, всъщност разбрах през какво съм преминала чак в последствие, около 6 месеца след като напуснах работа, когато една от многобройните лекари, на които се наложи да ходя, заради нетърпимо главоболие, безсъние и тн., невролог, ни каза съвсем така между другото: еми... бърнаут. И тогава ми светна лампата. Но сега бих искала да споделя една друга гледна точка, която чух преди малко и много ми хареса: че бърнаутът всъщност е Полезен! Примерът беше, че все едно караме с 200 в лента, в която ограничението е 80. Трябва да сме благодарни на бърнаута, той се появява, за да ни каже да минем в бавната лента, защото ако не се появи, изходът в тази лента може да е много лош. В една книга пък бях прочела, че бърнаута се появява, когато душата страда и се пита: аз затова ли съм дошла на тази земя. Банално е да се каже, че никоя сума или позиция не си струва здравето, уж всички го знаем, но аз все още се боря да намеря правия път Просто реших да споделя неща, които на мен ми помогнаха и помагат да осъзная през какво преминах и да живея малко по-разумно.

"Ценим ви по начин, който не може да се изрази в пари!"

Влязох уж да чета, докато пия кафе, но ми стана интересно и реших да се включа. Не съм имала досега бърнаут, веднъж съм била на ръба заради специфичен подход на работа конкретно от моя тогавашен шеф - собственик и на фирмата. Бях в структурата директно под него и ми побутваше проекти един след друг по всяко време на денонощието, паралелно на коопреацията с други колеги, с които също работех. Накрая отговарях за три сфери, а ми плащаха една. Директно преговорихме договора, сложиха ми бонус и отпуснаха бюджет за изграждане на тийм. Работех след това на непълен работен ден и изградих екип, който да доработва.

Тоест тогава скочих на спирачката и ми се отрази чудесно. Според мен е единственият начин да се предотврати "изгаряне". Създаване на свободно време, добиване на нови знания, а защо не и нови хобита.. И сега действам така - газ, газ, газ - и после ми дават допълнителните часове като свободно време, за да ми почине мозъкът. Така преговарях преди подписването на договора. От онзи момент нататък се научих да изисквам и аз.

Здравейте отново. Искам да се допълня и да потърся мнения, каня се отдавна. Малко ще е дълго...

Голяма стабилна фирма към чужда корпорация. Имам 2 нива мениджъри над мен. Личен минус, че съм емоционална, плаха неуверена и не умея да се заявявам и отстоявам + не се справям под напрежение. Проблемите започнаха да се трупат с:

1/ Ковид - Внезапен хоумофис, а аз нямах условия и нормална площ, доста дълго продължи. Много скочиха режийните оттам спад в покупателна способност, а и живеех сама и си говорех със стените. Явно промените ме стресираха вповече, имах предпоставки  и май отключих съвсем силна тревожност. Оттам спад в ефективността, изпадах в паника при всеки по-малък проблем забивах и отлагах, трудно следях задачите и вземах решения – още повече стрес.

2/ Внезапна смяна на мениджър 2 /2ро ниво/ - Имах много свестен такъв и беше шок. Новият без релевантен опит, конфликтен, кофти мениджърски умения, но явно удобен, тотален антипод.  Още не беше в час, но вземаше решения без оглед проблемите и капацитета ни. Атмосферата беше ужасна. Бях в малък екип в отдела, моят пряк р-л /мениджър 1/ играеше буфер и обираше част от напрежението. Отделно се разбирахме, имах надграждане в задачи и опит и ми беше интересно. Само затова някак беше поносимо.

1/ и 2/ се застъпиха и стана мармалад. Мозъкът ми сякаш беше прегрял, сънят и режимът ми се оплескаха много. Трупах и недоволство, че заплащането ми вече не е адекватно на работата, а чувствах безсилие.  Сякаш се стъписвах от мениджър 2, защото го виждах като някакъв цербер, от който завися, а между нас има пропаст. Комуникацията бе на санитарен минимум, някаква ситуация наля масло в огъня така и не разбрах точно кое, но по 1 време тотално се счупи и досега е зле.

3/ мениджър 1 тръгна да напуска и стана паника /при мен и не само/. Още беше тук като тотално  преструктурираха отдела, друг човек от отдела стана нов мениджър 1. С мениджър 2 стопиха леда и стана голямо разбирателтво. По-късно другия човек от екипани се махна, не щеше да чуе да работи в новия формат. В най-заетия период накрая нямаше организация, трупаха се мейли не смогвах да ги отразя, нито дума при мен какво се случва, все едно нямах шеф. Тогава мисля, че бърнаутнах жестоко. Ходех като зомби след като си заминаха, бяхме си опора да бутаме нещата и дефакто останах сама.

След това –  знаех, че ще изискат неща, които знам и мога, но не го показаха  явно, а ме подхлъзнаха, понеже не мога да отказвам или реагирам.  Скоро говорих с мениджър 1 за повишение поне парично. Костваше ми огромни усилия и репетиции. Уж усетих подкрепа, но после се извърна и 2мата застанаха с/у мен в 1 хор как не може сега да стане.  Изкараха контрааргументи, кои са ми минусите и издънките /за мен едностранно без оглед обстоятелствата/, че трябва тепърва да се доказвам. Това ме срина, осъзнавайки, че нямам гръб и диалог, почувствах се предадена. Имаше още случки които ескалираха положението, минаха над 6 месеца оттогава. Имаше и затишие. НО 2-ри път не опитах, не си вярвах. Ставам и тръгвам адски трудно всеки ден към офиса. Мъчи ме такава нетърпимост  към 2мата,  начина им на работа и мениджърски подход и всичко, че треперя и понякога плача от напрежение от тези мисли. Може би не е рационално, но съм натрупала адски много.

Отскоро се появи и конкретен здравословен проблем, който не е безобиден и по пътя на изключване се оказва от стрес. Това сякаш ми заби шамар. Примирих се с недооценяването и неумението да се и "продам" и изгубих желание да се боря. Трябват ми месеци почивка, защото физически и психически съм парцал, няколко пъти си казвах, че съм на предела и още нещо се случваше.  Дори мисълта да напусна, представяйки си как ме разубеждават,  или как ще опитат да ме изцедят до последно и как ще ми се отрази това, ме ужасява - от страх от всякакви диалози и конфронтации, които не мога да понеса.  А го мисля повече отвсякога... ?

Miss_Kaprisse аз няма да мога д ати помогна, защото не съм спец, а си е нужно да поговориш с някой който разбира добре и е в състояние да ти помогне, но мога да споделя мои впречатления при прочитането. Може и да ти свърши някаква работа.
1 според мен ти описваш в образи и картини как се чувстваш и как си се представяш и обстановката си , но вътрешно. Поглед от дистанция и от страни  имаш ли ? Как би се описала и обстановката си при поглед от далече и високо? Например ако си орел и гледаш отгоре . Какво ще видиш?
2. Имаш ли възможности да изключиш и да включиш на друга вълна ?
3.   имаш толкова категорични предварите;ни представи. Нещата никога не се случват по таблица и график .
4. Хората ... както ги описваш ...
5. негатицизма при промени

Прекарах бърнаут, още се боря с последиците.

Miss_Kaprisse, корпоративният свят е суров и не само той, въобще бизнеса, често и живота. Трябва да умеем да се приспособяваме, да устояваме. Трябва да се грижим преди всичко за себе си и да имаме смелостта да сменим посоката, ако трябва и драстично.
Мога да кажа, смени си работата, давай смело... Добре и какво, друга фирма, друг екип, нови ситуации...и докато се усетиш пак си в същия филм.
Знаеш ли, никога не съм работила за друг. Няма мениджър 1, няма мениджър 2.  Винаги съм имала собствен бизнес и не, не е по-лесно.
Аз съм противоположно на това, което си написала за себе си и ако за теб са минуси, би трябвало за мен да са силни страни и плюсове. Но смятам, че именно тези ми силни страни, както и отговорностите, които нося, постоянната надпревара с времето и лавирането между "капаните" в бизнеса, желанието да съм не просто добра, а много добра в това, което правя, в един момент ми дойдоха в повече. Най-вероятно и Ковид помогна и  някои лични драми/ нещата от живота/.
С една дума, всеки понякога се срива... Какво направих аз, просто спрях... Минах през всякакви идеи за промяна на живота ми/ отварям скоба, че нямам вече преки отговорности към деца, отдавна са големи и самостоятелни/ . От къщичка в някой Балкан и да не ме занимават с нищо, Кемпер и да не ме занимават с нищо, до Глемпинг.. Но не само на приказки, а си направих обстойни проучвания на идеите. Безкрайно съм благодарна на семейството ми и  най-вече на мъжа ми, които ме оставиха да си " мечтая" и никога не казаха: Луда ли си, какви са тези глупости.
Сама си стигнах до извода и най-вече го почувствах, че каквато и промяна да направя, нищо няма да променя, без да променя себе си. И какво, като отида в приказната къщичка в Балкана? Какво ще правя... и колко време ще издържа.
И така пак се завърнах в любимият ми бизнес. Почнах да казвам: Не, това не мога да го гарантирам, това е извън моя ресор и не зависи от мен. Научих се да не се чувствам виновна за грешки и бъгове в Администрации, Институции, Банки и т.н. ... За бога, как съм се притеснявала и какъв стрес съм изживявала, заради чужди грешки. И така, карам я по-спокойно, увеличих екипа и съм повече ментор, от колкото оперативно в бизнеса.
Признавам си понякога "Къщичката в гората" пак се завръща, все още следя обявите за такива... но ми е по-леко.