Проблемно дете в класа

Здравейте момичета,

Аз съм от другата страна.Майка на проблемно дете вече първи клас.
Така историята на моя син е следната(и не , не е пързалка) :
Синът ми още в яслата на около 2г и 6 м имаше видим затруднения да говори , докато неговите връстници вече говореха и им се разбираше. Там светна лампата ходихме на психиатър.
Становището което даде психиатъра на 3г тогава  бе че детето е в норма , има затруднения в речта и да се работи със ресурсен учител логопед и психолог в детската градина . Дотук добре представих становището и в детската градина и започнаха работа . Както знаете първа и втора група не отчитат голяма работа с тези деца и напредък нямаше почти никакъв. В първа група от това че той не можеше да говори с нормални думи а само с негови си измислени никой не го разбираше. Съответно в дг имаше проблем с общуването с учителките и те не могат да разберат какво иска детето ми . Изолираха го постоянно защото той иска едно и казва хубалуба нещо си а те не го разбират и от там започна агресията му.
Казва нещо и съответно никои не го разбира и започва да се ядосва ,да хвърля , да удря . Започнахме логопед и ресурсен на частно имаше някакво подобрение, започна да говори някой думи след това цели изречения да рисува да играе с играчки . Детето искаше да се социализира, но когато излезем на вън да играе с други деца те винаги го гонеха с думите махай се ти си малък , махай се ти си бебе не можеш да говориш, махай се не ти искаме при нас .
Съответно обикаляхме в търсене на нови приятели всекидневно но откат. Никой не го иска ( да ,той е доста палав и много импулсивен и агресивен когато го провокират с отказ). Когато беше 4 група в дг започна вече по сериозна подготовка с ресурсното обучение.имаше напредък харесваше му да ходи там и да играят игри , имал е моменти в който помага на по малки деца с игрите и се е гордял с това , но в следващия момент пак става малкото тасманийско дяволче . Лятото ходихме при ресурсен учител за подготовка за първи клас . Харесваше му там индивидуално и имаше напредък . Сега е в първи клас нови деца нова среда и неговите проблеми . Отново е агресивен удря деца, обижда ги , дисциплината е зле . Когато изпадне с криза става неконтролируемо. Хвърля блъска удря ,чупи.
Ходили сме при няколко психиатъра , психолога и становищата на високи е че е нормално дете с проблеми с речта и от там не може да изгради социални контакти и да спазва социалните норми . Много добре знае че когато направи нещо лошо има наказания и той се разстройва . Той не осъзнава действията си не осъзнава че наранява хората , разбира го като думи ,но не осъзнава последствията. В един момент е добре в училище на другия ден пак лошо поведения сбил се с някой обидил друг и като го питам защо го удари или защо го обиди той ми отговаря незнам , просто той ме дразни. С какво те дразни и започва да каза някой му ритнал раницата той казала да не я рита че ще я изцапа но този другия пак го направил и така моя го ударил . И все ден едно и също нещо .
Сега родителите на децата искат родителска среща с мен Добре казах ще направим и от там на татък какво ? Какво ме очаква ?
Как да постъпя с моето проблемно дете , не съм го оставила и не съм неглижирала проблема му вече около 5 години но той не се отказва от това да бъде лош.
Всички видове наказания лишения лятото заради това му поведение ходи само и единствено 3 дни на плаж . Почти не излизахме да играе с децата на площадката защото те го дразнят и той избухва и сме отново в омагьосан кръг . И лекарства и разговори с психолози  и доста неща съм направила но изнерви ли се става неконтролируем. Ходила съм да го взимам от занималня защото е станало напечено и госпожата ми звънна за 3 минути бях там  взех го той излезе много разстроен каза че децата му се подигравки и той много се ядосал .
Не не го оправдавам правя много неща само и само за да няма тази разяждаща всички агресия но на моменти тя избива и става лошо за всички.
Какво бихме ме посъветвали да направи ?
Какво да очаквам от разярените родители ?
Какво мога още да направя за синът си за да не стане още по зле ..да го преместя в друго училище , да го обучавам сам във вкъщи без агресията на околната среда да стане още по голям аутсайдер и да не се социализира, а да стане единак ? По добре ли ще е ако го отстраня от училище (въпреки ще му харесва и има някое и друго приятелче вече) . Това е моята страна една майка със проблемно дете без диагноза и пред срив защото е трудно да се справиш сам със демоните в теб .
Благодаря на всеки  които прочете поста ми и ще се радвам за някакъв отговор(може и на лично) различен от има начини опитай да го намериш . Е опитвах но явно не ги намирам и се провалям като родител на такива дете .
Трудно е , много е трудно
Благодаря

Аз не съм специалист, но не съм убедена, че има връзка между късно проговаряне и агресия. Моето дете също е от къснопроговарящите, в първа група не помня колко точно говореше, но още ползваше бебешки думи. Не се е налагало ресурсен или логопед (всъщност от логопеда имаше нужда заради звука Р, но не го водихме ) Много палав, но никога агресивен, напротив, той страдаше от агресия. Мисълта ми е, да търсите на друго място връзка с проблема, не в говора.

Сменете психолог и психиатър, съветва те се с личния педиатър. Да не е липса на някакви елементи тази агресия.
Не го на казвайте да не излиза, а напротив, нека да прекарва повече време в движение.
За мислете се за режима-сън, храна, учене, почивка.
Запишете го на плуване, "водата гони дяволи", образно казано, но наистина изхвърля негативни емоции.
Запишете го в ново училище, ако има с по-малко деца в клас.
Нямате ли някоя приятелка с дете да излизат заедно, а вие да контролирате. Не е хубаво дете да се изолира.

Преди родителската среща говорете с класен ръководител и училищен психолог, какво се очаква вие да направите

Мрънкало, не се проваляш като родител. Проблемът ти за съжаление хич не е рядко срещан. От една страна детето ти има нужда да се социализира и го иска, а от друга заради късното проговаряне не успява, чувства се изолирано и понеже няма социалната и емоционална зрялост за да отработи емоцията си, тя се преобразува в агресия.

За съжаление не виждам и начин да получиш подкрепа от родителите на другите деца. Разбираш, че всеки от тях иска най-доброто за детето си, а това е точно обратното на това да понасят агресивни изблици от твоето дете. Дори и да са заслужени заради подигравките и провокациите.

В твоята ситуация изместването на детето в друга градина/училище е най-доброто решение - смяна на средата и започване на чисто, далеч от сегашните провокатори. Приеми, че детето ти вече е набелязано за тормоз, не удължавай агонията.

Мрънкало, мъжко присъствие  има ли в картинката? Могат да са много полезни в подобни ситуации мъжете. Моят съпруг и баща на детето винаги е бил на първа линия при проблеми.
И аз съм за промяна, преместете го.

По принцип има мъжко присъствие .
Но баща му работи извън България  и като цяло не присъства в повечето време тук. Иначе мога да кажа че имат общи интереси баща и син прекарват някаква част от времето си заедно . Но като цяло аз съм основния фактор във семейството и всичко е на мойте плещи . Мъжът ми не бяга от отговорност но физически не може да присъства в пагубните моменти. Което също оказва голямо влияние за емоционалното развитие на детето ми , но напуснах работа за да мога да гледам възрастната ни баба на легло и да се справя с проблемите на синът ми , все някой трябва да поеме и финансовата отговорност и жертвата е голяма .
Фактори за състоянието му има , но разрешаването на проблема изисква доста жертви..
Благодаря на всички които пишете продължавам да чета и се надявам още да се пише, за да мога да продължа да търся решение с какво да помогна на детето ми

В първи клас е много трудно и за деца без проблеми, а да дете със затруднения в говора и агресия сигурно е ужасно за адаптация.
Детето обследвано ли е, има ли съмнения за СОП или друго? Така , както го описваш, необходима е консултация със специалисти. И не отлагай. Той не е "лош", а по-скоро неразбран, но трябва да се намери корена на проблема.

Другите родители искат спокойна обстановка за децата си, трябва и тях да разбереш. Ако някой тормози моето дете, има агресия и учебният процес не протича нормално, също ще съм против.

Предполагам всички родители те разбират, че полагаш грижи за детето, но едва ли ще търпят дълго подобна среда за децата си.

Какви са последствията след "лошото" му поведение в училище? Какви мерки предприемаш?

До тук е обследване 4 пъти при психиатър и психолог всички отхвърлиха СОП като поведение . Единият даже ме попита госпожо вие искате детето ви да е със СОП ли ? Казах че не искам но поне искам някаква диагноза за да намерим подходящо лечение ,има доста фактори от аутистичния спектър но те го отхвърлят като нещо нормално за емоционално неразположение при агресията му а не като основен фактор за проблема. основно "специалистите" при които сме ходили  наблягат на това че проблемът му е от това ще не може да говори и не може да създава нормални взаимоотношения с децата на неговата възраст.
Толкова иска да го приемат и да има приятели че когато чуе отказ и изпада в ярост . Обяснявам че трябва да се държи добре да е приветлив и да не удря да не обижда . Една случка лятото виждаме едно момченце със сестричката си играят и моя син ме попита дали може да отиде при тях и аз му казва да бъди любезен попитай ги дали може да играеш с тях. Той отива и казва здравейте може ли да играя с вас усмихнат щастлив и момченцето малко по голямо от него директор му казва не махай се не искаме да играем с теб и той стисна юмруци и започна да ръмжи извиках го при мен и го попитах какво се случи и той се ядоса като ми каза аз бях добър и исках да играя с тях а те ме изгониха . Тежко му се отразява отхвърлянето и  му е трудно ,в случая не успя да разбере защо не го искат като е добър .
Иначе когато не е бил послушен в училище и е правил пакости няма телевизия няма телефон всички любими неща се спират и играе с Лего или пластелин понякога рисува . Но всичко е до време обещава аз няма да ги удрям няма да ги обиждам повече моли ме да не съм му сърдита . Няколко дни е по нисък от тревата и после пак избухва .
Наясно съм била съм и от другата страна в класът на дъщеря ми има такова дете само че там бащата беше основния проблем пие и бие . Спряха го тогава първи клас от занималня и от втори клас отново се завърна . Не се е кротнало детето пак си е дразнител и се бие с другите момчета , но мисля че вече не е чак толкова агресивен поне по думи на дъщеря ми . Но те са вече 3ти клас малко по големи .

И аз съм на мнение, че друг вариант освен преместване няма.
Този другарски съд - класа срещу един родител хич не ми е на сърце.
Детето страда - най-страдащите са най-агресивни. Болката поражда агресия.

Не съм наясно защо детето е нон стоп наказано. Ако аз страдам и изпитвам болка, някъде трява да излея гнева които се натрупва, и ако някой ме наказва за това ми желание....не знам как би ме мотивирало да не страдам....

Има деца, които имат нужда от хора до тях...за това колко е голяма нуждата на един човек мярка няма.

Според мен най-важното е майката да работи с психолог.

Норе благодаря да и на мен ми се иска да отида на психолог , само ми трябва време и добър специалист (Варна).
Той не е винаги наказан един два пъти седмично може би когато нещата ескалират , през другото време когато е послушен и не създава сериозни проблеми в училище всичко е на ред отново е най щастливото дете. Отдушникът му съм аз и сестра му когато е крив и си го изкарва на нея . Но когато е добре даже се е случвало и да играят заедно иначе се карат и не се разбират особенно. И тя може би не му позволява да направят връзка защото вижда че децата не го искат и тя се дистанцира от брат си толкова много съм говорила да изградят връзката между брат и сестра ,но тя е по подвластна на приятелките си които не го харесват . Много е трудно две малки деца с различни интереси и приятели . Имат и общо приятели с които играят чудесно един два пъти в седмицата след училище но и хората са ангажирани със своите задачи .
Той е добро дете , госпожата го хвали че е много добър по математика , справя се отлично дори със сложните задачи докато на другите деца им обяснявала доста докато успеят . Когато попитам за дисциплината и съм на тръни . Но като цяло има 3-4 деца в класът му с които явно не се разбират и стават проблемите . Другите деца също не са от кротките и познават моя син от децата градина и знаят че той много лесно се пали и умишлено го дразнят за да се забавляват  . Лично госпожата ми го е казвала че не винаги той е първо  виновният .

Запишете го на бойно изкуство, там треньорите са страхотни. Намерете с какво да го хвалите и да му създадете самочувствие, че с нещо се справя. Надъхвайте го с позитивизъм и му говорете много, кое е неприемливо и как да се овладява. Изчаквате спокойно още 2-3 години и ще се оправи. В училище НЕ заставяйте срещу детето си, а го защитете с пълна сила. Вечер си говорете по много, като с голям човек. Никой психолог не може да му помогне повече от разбирането на майка му.

Благодаря ти. Правим опити в тази насока ще задълбая повече .вярвам че е период и се надявам да отшуми . Гледам винаги да заставам зад него и да види че може да разчита на мен във проблемите си .
Милия и той не иска да е така ,казвал ми е мамо хайде да отидем в болницата и да ми сложат една инжекция и вече да не съм такъв и да удрям децата .