Здравейте
От едно случайно запознаство в интернет се стигна до голямата ми любов. Мъж 27 жена 20г
Започнахме с разговори и чат като не се и надявах на нищо тя беше в Германия и без никакво желание да се връща в бг.
Започнахме да се чуваме всеки божи ден по месинджър и малко по малко хлътнахме взаимно, нямах търпение да я видя на живо. Изчакахме 3 месеца и прекарахме близо месец заедно с първа среща на море.
Преди товс време постоянно се опознавахме и говорихме един за друг.
Много я заобичах.. А като я видях край казах си товс е момичето.. Всичко мина прекрасно на море след това остана в нас за седмица и трябвашв да се прибира към Германия с техните. Молеше ме да дойда да дойда с нея... Да видя къде живее как е там..
Аз никога не съм бил фен на чужбината и в бг си ми е добре имам работа висше съм завършил и живея г.д. Добре.
Както и да е реших се тръгнах с нея с колата 1500км цял ден път. Като минавахме през София тя ми намекна зс първи път че тук е добре и може да опитаме за напред.
По време на пътуването сподели с майка си са намеренията и тя буквално полудя. Нищо не каза де.. Но след това си пролича.
Пристигнахме в Германия първите дни опознанство имаше рожден ден всичко беше перфектно излизахме на ляво на дясно.. Тя за тези 3години които е била там веднъж не беше сядала на заведение на центъра... След първата седмица техните започнаха да мърморят да и досаждат и като сядахме на маса постоянно се заяждаха с мен.
Казах им че за мен живота в чужбина не е окей и не ми допада всичко е хубаво чисто подредено но не е моето. Език, студени хора навсякъде ограничения за всичко. Свободата си ми харесваше повече.
След тези спорове тя зае моя страна и каза че не се чувства добре там няма нито приятели нито роднини затворена в стаята и ходи на нещо като училище (не като в бг)
Единственото нещо което иска е да е щастлива.. От там се започнаха скандали и те не спираха да ме тероризират изкарах 20дни само заради нея иначе да си бях тръгнал на деня.
Момичето е мн добро но е нещастно има тясна връзка с майка си и каквото и каже тя това и прави.. Има лек психичен проблем и приема всичко вътрешно и се затваря в себе си. Дори получи криза и припадна пред тях докато се караше с техните. Успокоявах я.. И преди мен го е правила и е стигала до психолог последното което и е казал да се хване за любовта че само тя ще я спаси Нейни думи.
Въпреки всичко исках да опитам работа в германия за някой месец въпреки че имам бизнес в бг. Техните ми казхва че е лесно и не искат език и ще намерят нещо. и окей пробвах търсихме направих си адресна регистрагия дори. На няколко места ходих и навсякъде търсиха език а аз им казах че просто с езика няма как.. След това ме обвиниха че просто не ми се работи и си търся оправдания.. А в бг работата ми си я върша дори онлайн и пак изкарвам колкото един германец. Не искаха да го приемат.. Ден след ден се стигаше до пререкания. Говореха ми за кредити как без кредити нищо не се постига нито кола нито жилище а аз бях твърдо против и направо им лазех по нервите. Техните и казваха зимай си багажа и се махай с него но с нищо няма да ти помогнем. Целта им беше да ни разделят.. Обесняваха и как няма да се справим как ще се ограничава в бг как няма да има всичко което си пожелае.. Всекидневен тормоз.. Тя учеше нещо което дори не и дава диплома за средно образование единственото което щеше да завърши след 2 г е да стане продавачка.
Тя ме молеше да я изчакам година и нещо и след това ще дойде в бг.. Казах и го и да те чакам това е много време те ще ти дуднат всеки божи ден и всичко ще приключи. Така и стана.
Скарахме се преди да си тръгна 5 дни. И на предпоследния ден дори не ми говореше и като усети че може да ме изгуби ревеше и се извиняваше.. Както и да сбогувахме се и си казахме че ще се борим.. Тръгнах си и продължихме разговорите..
Само да вметна че преди мен тя е имала връзка с др момче пак от бг пак е дошъл към тях за около месец.. Уж любов и по разкази на брат и на нея пак са е имало скандали с техните и постоянно напрежение. Дори брат и каза: защо ги слушате те си знаят тяхното преди теб беше същото с едната разлика че ти не им мълчиш им казваш нещата право в очите така и беше.
Техните ги вълнуваха само парите не ги интересуваше как се чувства детето и... Бяха съгласни да е нещастна но да не се връща в бг и да не е с мен.
Върнах се в бг и планувахме кога ще дойде тя при мен за 2 3 седмици.. Знаех си че техните няма да я оставят на мира и ще и говорят непрестанно и тя ми сподели че като се е прибрала от изпращането ми думите на техните са били.. Прави каквото щеш но няма да дадем нашата благословия..
Майка и беше много злобна и властна жена баща и горкия готвеше и подържаше апартамента.. И през това време и внушаваше как не е длъжна да чисти готви и едва ли не така ще е слугиня. Хах..
Дойде време и запазих билети аз ги купих всичко окей но въведоха бг в червена зона и трябваше да е под карантина а всички сме против ваксинити и всичко пропадна.. Техните и се караха че си дала парите на вятъра за тея билети и пак ме обвиняваха мен.. Аз и казах аз ти поемам всичко не се притеснявай.. След това последваха опити тя да напусне училище и да дойде насам но само опити.. Тя просто не можеше без мама и тати.. Колкото и да ме обеждаваше че е готова тя самата не можеше да се отдели от тях.
Продължихме да подържаме връзка и нямах търпение отново да я видя.. Да отида аз при нея за коледа изключено техните са ужас а и няма къде да се ходи без сертификат в тая умряла държава.
Тя реши да дойде взех и билет и въпреки че техните не я пускаха и казваха че прави грешка тя дойде щастлива при мен.. Прекарахме коледа нова година прекрасно.. Всичко беше перф.. Говорех си с техните ама си личеше лицемерието.. Трябваше да си тръгва на 12 януари и резервирах билет.. Почнаха онея да се обаждат мн е скъп билета защо не го взехте по рано.. Все тая парите майната им.
На 4ти леко се разболяхме и почнахме кашлица едно друго нормален вирус всяка година от как се помня боледувам януари. Техните като почнаха да и звънят през 10мин.. Момичето беше добре грижех се за нея като за бебе.. Чайчета хапчета храна дори и правих топли бани разтривах я с "ракия" масажи.. Обаче техните не спираха какво ще правиш ако е ковид какво ще правиш и тя се депресира и започна да си внушава.. Успокоявах я бях до нея всяка секунда.. Казах и да бъде силна и да не мисли за глупости.. Млад човек си.. Хапвай пий някое хапче за настинката и ще мине... Така и стана след 3 4 дни всичко мина течящ нос и гърло всичко мина.. Обаче техните вече бяха разпалили огъня.. Тя се оправи аз също бях болен с нея но покрай това тя да е добре дори забравих за мен.. А аз бях дори по зле.
Нашите също я успокояваха казваха и дс не се притеснява.. Нито веднъж не и казаха една дума напряко. А по телефона онея не спираха да и се карат видя ли отиде там да се разболееш и след два дни и излезе положител тест.. Край е това беше края.. Тогава техните я подлудиха.. Тя започна да вика и да иска да се маха искала вкъщи не и се чакало 14 дни.. Реално тя нито беше вече болна нито нищо успокоявах я колкото можех.. Но терора от техните направи така че да ни раздели.. Обвиняваха я постоянно вместо да я успокояват.. Жива и здрава е. Какво толкова се е случило.. Вместо да останеше още 2 седмици с мен да се радваме един нс друг ние се карахме и тя постоянно получаваше съвети от майка си.. Дори тая злобна змия и каза пред мен да ме остави че не съм я обичал и че ще намери нещо по добро от мен.. Искал съм я за робиня.. Режел съм и крилата.. Щял съм да я ограничавам и тя това и запомни..
А майка и и баща имат по един неуспешен брак. Майка и е била малтрерирана от първия си мъж и сега всичко това го предава на дъщеря си..
Аз единственото нещо което исках е да я обичамм.. Обаче тя не можеше да се отдели от майка си да направи избора.. Избра нея и да се затвори в себе си...
10 дни се само си говорехме я е имало 5 целувки а бяхме един до друг.. Тя изтиваше пред мен.. Умирах от болка.. Като труп бях.. След седмица я изпратих.. На няколко пъти поплакахме защото вътрешно знаехме че вече това е последният път.. Умирам от болка.. Но няма кой да ме разбере..
От както се прибра на 3 пъти се скарахме и тя се чуди как да ме остави но вътрешно тя знае пе не може.. Обиждаше ме че нея разбирам.. Какъв ли не ме направи.. Да аз бях виновен че я искам само за да я обичам въпреки хилядите претенции..
Мечтаехме зя семейство за бебче.. Всичко отиде подяволите.. Каза ми че съм слаб мъж и че ако съм бил мъж съм щял да бъда до нея докато завърши и после да сме градили бъдещето си.. Аз година и нещо в мъки как ще издържа там.. Казах и обрстно мястото на жената е до мъжа.. Тя не го приемаше но няма и как да я обееждаван техните вече са я вербували и тя никога няма да ги остави заради мен.
За периода в който бяхме във връзка тя не спираше да сияе.. Усмивката и очите и грееха.. От една голяма любов вече всичко отихна..
Последните 20дни се скараме ревем по телефона... Пред последния път удряше възглавницата и казваше не могс бе не могс да те забравя не мога..
Изкарахме 5 дни и ми каза някаква простотия че вече нищо не е както преди как не вижда смисъл и казах окей.. От любов в приятелство няма как да стане и да спрем да и дам свободата която иска.
Последно ми каза да спра да я търся.. И преди ми го казваше но аз инат се бутах и бутах.. Не я оставях... За първи път от 10месеца не сме се чули или видяли вече втори ден.. Умирам вътрешно направо.. Но ако и пиша отново ще тая някаква надежда и пак до след няколко дни докато не се скарааме..
Знам че не е мъжкарско така да се прави но я оставих ако иска нещо ще ме потърси ако ли не значи не е било писано.. Колко ли пъти вече винаги пренабрегвах себе си и всички обиди в името на любовта.. Дадох и свободата която искаше ако острани изглежда че не я търся защото не я обичам е точно обратното.. Ако потърся просто дълбая с ножа..
Последно като ми писа в понеделник беше искаш ли да ти направим една игра.. Не ти пиша с друга цел.. И след това си казахме лека нощ.
Толкова много месеца без да спрем да се чуваме знам че тя сега на инат не ме търси знам и думите на майка и видя ли ако те обичаше щеше да те потърси.. Но вече ми писна.. Любов любов но това вече ми влияе на психиката.
Прекалено съм добър и в опита и да я направя щастлива и да отърва от всички кризи и неприятни неща се наранявам сам себе си. Тя ми каза и е свикнала ще се затвори в себе си и на никой нищо няма да казва..
Не знам как постъпват всички мърши пияници наркомани зарязват ги не им пука за момичетата а те тичат след тях.. Аз давам всичко от душата си и сърцето си и оставам неразбран..
Благодаря ако някой го е прочел.. Ако някой даде съвет ще съм благодарен..
Да я потърся има ли смисъл..?
От едно случайно запознаство в интернет се стигна до голямата ми любов. Мъж 27 жена 20г
Започнахме с разговори и чат като не се и надявах на нищо тя беше в Германия и без никакво желание да се връща в бг.
Започнахме да се чуваме всеки божи ден по месинджър и малко по малко хлътнахме взаимно, нямах търпение да я видя на живо. Изчакахме 3 месеца и прекарахме близо месец заедно с първа среща на море.
Преди товс време постоянно се опознавахме и говорихме един за друг.
Много я заобичах.. А като я видях край казах си товс е момичето.. Всичко мина прекрасно на море след това остана в нас за седмица и трябвашв да се прибира към Германия с техните. Молеше ме да дойда да дойда с нея... Да видя къде живее как е там..
Аз никога не съм бил фен на чужбината и в бг си ми е добре имам работа висше съм завършил и живея г.д. Добре.
Както и да е реших се тръгнах с нея с колата 1500км цял ден път. Като минавахме през София тя ми намекна зс първи път че тук е добре и може да опитаме за напред.
По време на пътуването сподели с майка си са намеренията и тя буквално полудя. Нищо не каза де.. Но след това си пролича.
Пристигнахме в Германия първите дни опознанство имаше рожден ден всичко беше перфектно излизахме на ляво на дясно.. Тя за тези 3години които е била там веднъж не беше сядала на заведение на центъра... След първата седмица техните започнаха да мърморят да и досаждат и като сядахме на маса постоянно се заяждаха с мен.
Казах им че за мен живота в чужбина не е окей и не ми допада всичко е хубаво чисто подредено но не е моето. Език, студени хора навсякъде ограничения за всичко. Свободата си ми харесваше повече.
След тези спорове тя зае моя страна и каза че не се чувства добре там няма нито приятели нито роднини затворена в стаята и ходи на нещо като училище (не като в бг)
Единственото нещо което иска е да е щастлива.. От там се започнаха скандали и те не спираха да ме тероризират изкарах 20дни само заради нея иначе да си бях тръгнал на деня.
Момичето е мн добро но е нещастно има тясна връзка с майка си и каквото и каже тя това и прави.. Има лек психичен проблем и приема всичко вътрешно и се затваря в себе си. Дори получи криза и припадна пред тях докато се караше с техните. Успокоявах я.. И преди мен го е правила и е стигала до психолог последното което и е казал да се хване за любовта че само тя ще я спаси Нейни думи.
Въпреки всичко исках да опитам работа в германия за някой месец въпреки че имам бизнес в бг. Техните ми казхва че е лесно и не искат език и ще намерят нещо. и окей пробвах търсихме направих си адресна регистрагия дори. На няколко места ходих и навсякъде търсиха език а аз им казах че просто с езика няма как.. След това ме обвиниха че просто не ми се работи и си търся оправдания.. А в бг работата ми си я върша дори онлайн и пак изкарвам колкото един германец. Не искаха да го приемат.. Ден след ден се стигаше до пререкания. Говореха ми за кредити как без кредити нищо не се постига нито кола нито жилище а аз бях твърдо против и направо им лазех по нервите. Техните и казваха зимай си багажа и се махай с него но с нищо няма да ти помогнем. Целта им беше да ни разделят.. Обесняваха и как няма да се справим как ще се ограничава в бг как няма да има всичко което си пожелае.. Всекидневен тормоз.. Тя учеше нещо което дори не и дава диплома за средно образование единственото което щеше да завърши след 2 г е да стане продавачка.
Тя ме молеше да я изчакам година и нещо и след това ще дойде в бг.. Казах и го и да те чакам това е много време те ще ти дуднат всеки божи ден и всичко ще приключи. Така и стана.
Скарахме се преди да си тръгна 5 дни. И на предпоследния ден дори не ми говореше и като усети че може да ме изгуби ревеше и се извиняваше.. Както и да сбогувахме се и си казахме че ще се борим.. Тръгнах си и продължихме разговорите..
Само да вметна че преди мен тя е имала връзка с др момче пак от бг пак е дошъл към тях за около месец.. Уж любов и по разкази на брат и на нея пак са е имало скандали с техните и постоянно напрежение. Дори брат и каза: защо ги слушате те си знаят тяхното преди теб беше същото с едната разлика че ти не им мълчиш им казваш нещата право в очите така и беше.
Техните ги вълнуваха само парите не ги интересуваше как се чувства детето и... Бяха съгласни да е нещастна но да не се връща в бг и да не е с мен.
Върнах се в бг и планувахме кога ще дойде тя при мен за 2 3 седмици.. Знаех си че техните няма да я оставят на мира и ще и говорят непрестанно и тя ми сподели че като се е прибрала от изпращането ми думите на техните са били.. Прави каквото щеш но няма да дадем нашата благословия..
Майка и беше много злобна и властна жена баща и горкия готвеше и подържаше апартамента.. И през това време и внушаваше как не е длъжна да чисти готви и едва ли не така ще е слугиня. Хах..
Дойде време и запазих билети аз ги купих всичко окей но въведоха бг в червена зона и трябваше да е под карантина а всички сме против ваксинити и всичко пропадна.. Техните и се караха че си дала парите на вятъра за тея билети и пак ме обвиняваха мен.. Аз и казах аз ти поемам всичко не се притеснявай.. След това последваха опити тя да напусне училище и да дойде насам но само опити.. Тя просто не можеше без мама и тати.. Колкото и да ме обеждаваше че е готова тя самата не можеше да се отдели от тях.
Продължихме да подържаме връзка и нямах търпение отново да я видя.. Да отида аз при нея за коледа изключено техните са ужас а и няма къде да се ходи без сертификат в тая умряла държава.
Тя реши да дойде взех и билет и въпреки че техните не я пускаха и казваха че прави грешка тя дойде щастлива при мен.. Прекарахме коледа нова година прекрасно.. Всичко беше перф.. Говорех си с техните ама си личеше лицемерието.. Трябваше да си тръгва на 12 януари и резервирах билет.. Почнаха онея да се обаждат мн е скъп билета защо не го взехте по рано.. Все тая парите майната им.
На 4ти леко се разболяхме и почнахме кашлица едно друго нормален вирус всяка година от как се помня боледувам януари. Техните като почнаха да и звънят през 10мин.. Момичето беше добре грижех се за нея като за бебе.. Чайчета хапчета храна дори и правих топли бани разтривах я с "ракия" масажи.. Обаче техните не спираха какво ще правиш ако е ковид какво ще правиш и тя се депресира и започна да си внушава.. Успокоявах я бях до нея всяка секунда.. Казах и да бъде силна и да не мисли за глупости.. Млад човек си.. Хапвай пий някое хапче за настинката и ще мине... Така и стана след 3 4 дни всичко мина течящ нос и гърло всичко мина.. Обаче техните вече бяха разпалили огъня.. Тя се оправи аз също бях болен с нея но покрай това тя да е добре дори забравих за мен.. А аз бях дори по зле.
Нашите също я успокояваха казваха и дс не се притеснява.. Нито веднъж не и казаха една дума напряко. А по телефона онея не спираха да и се карат видя ли отиде там да се разболееш и след два дни и излезе положител тест.. Край е това беше края.. Тогава техните я подлудиха.. Тя започна да вика и да иска да се маха искала вкъщи не и се чакало 14 дни.. Реално тя нито беше вече болна нито нищо успокоявах я колкото можех.. Но терора от техните направи така че да ни раздели.. Обвиняваха я постоянно вместо да я успокояват.. Жива и здрава е. Какво толкова се е случило.. Вместо да останеше още 2 седмици с мен да се радваме един нс друг ние се карахме и тя постоянно получаваше съвети от майка си.. Дори тая злобна змия и каза пред мен да ме остави че не съм я обичал и че ще намери нещо по добро от мен.. Искал съм я за робиня.. Режел съм и крилата.. Щял съм да я ограничавам и тя това и запомни..
А майка и и баща имат по един неуспешен брак. Майка и е била малтрерирана от първия си мъж и сега всичко това го предава на дъщеря си..
Аз единственото нещо което исках е да я обичамм.. Обаче тя не можеше да се отдели от майка си да направи избора.. Избра нея и да се затвори в себе си...
10 дни се само си говорехме я е имало 5 целувки а бяхме един до друг.. Тя изтиваше пред мен.. Умирах от болка.. Като труп бях.. След седмица я изпратих.. На няколко пъти поплакахме защото вътрешно знаехме че вече това е последният път.. Умирам от болка.. Но няма кой да ме разбере..
От както се прибра на 3 пъти се скарахме и тя се чуди как да ме остави но вътрешно тя знае пе не може.. Обиждаше ме че нея разбирам.. Какъв ли не ме направи.. Да аз бях виновен че я искам само за да я обичам въпреки хилядите претенции..
Мечтаехме зя семейство за бебче.. Всичко отиде подяволите.. Каза ми че съм слаб мъж и че ако съм бил мъж съм щял да бъда до нея докато завърши и после да сме градили бъдещето си.. Аз година и нещо в мъки как ще издържа там.. Казах и обрстно мястото на жената е до мъжа.. Тя не го приемаше но няма и как да я обееждаван техните вече са я вербували и тя никога няма да ги остави заради мен.
За периода в който бяхме във връзка тя не спираше да сияе.. Усмивката и очите и грееха.. От една голяма любов вече всичко отихна..
Последните 20дни се скараме ревем по телефона... Пред последния път удряше възглавницата и казваше не могс бе не могс да те забравя не мога..
Изкарахме 5 дни и ми каза някаква простотия че вече нищо не е както преди как не вижда смисъл и казах окей.. От любов в приятелство няма как да стане и да спрем да и дам свободата която иска.
Последно ми каза да спра да я търся.. И преди ми го казваше но аз инат се бутах и бутах.. Не я оставях... За първи път от 10месеца не сме се чули или видяли вече втори ден.. Умирам вътрешно направо.. Но ако и пиша отново ще тая някаква надежда и пак до след няколко дни докато не се скарааме..
Знам че не е мъжкарско така да се прави но я оставих ако иска нещо ще ме потърси ако ли не значи не е било писано.. Колко ли пъти вече винаги пренабрегвах себе си и всички обиди в името на любовта.. Дадох и свободата която искаше ако острани изглежда че не я търся защото не я обичам е точно обратното.. Ако потърся просто дълбая с ножа..
Последно като ми писа в понеделник беше искаш ли да ти направим една игра.. Не ти пиша с друга цел.. И след това си казахме лека нощ.
Толкова много месеца без да спрем да се чуваме знам че тя сега на инат не ме търси знам и думите на майка и видя ли ако те обичаше щеше да те потърси.. Но вече ми писна.. Любов любов но това вече ми влияе на психиката.
Прекалено съм добър и в опита и да я направя щастлива и да отърва от всички кризи и неприятни неща се наранявам сам себе си. Тя ми каза и е свикнала ще се затвори в себе си и на никой нищо няма да казва..
Не знам как постъпват всички мърши пияници наркомани зарязват ги не им пука за момичетата а те тичат след тях.. Аз давам всичко от душата си и сърцето си и оставам неразбран..
Благодаря ако някой го е прочел.. Ако някой даде съвет ще съм благодарен..
Да я потърся има ли смисъл..?
