Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 32

Консервативността е много характерна за нашите деца. Това е следствие от неразбирането в по-голяма степен според мен и е съчетано със сензитивност. На мен ми казаха че стериотипите трябва да се разбиват и ние това правихме. Разбира се, не се почна от някакви глобални изкъртвания, а от съвсем прости неща. Примерно ще ходим до градината по различен път всеки ден, ще ядем различно нещо от това което си свикнал, ще изчезне любима дреха от гардероба и все такива неща. Няма как да мине без провокации. Дозирани провокации. Иначе Става нещо като да отглеждаш дете в памук. Помислете че дори на нас възрастните има неща които не ни е комфортно да преживяване - да сменяме работа, да ни спират автобуса, да ни сменят някакви условия. Но ние какво правим- намираме как да се справим с тревожността. Ето това е целта и на разбиването на Консервативността. Моят син беше ужас. Промениш ли нещо почва едно бъчене на челото един поглед на изгубен, почва да се върти в кръг да говори на глас някакви ехолалични сценки от филми, смуче си яката. Разбивахме стериотипи постоянно, той си правеше такива в летеж, от два лъти нещо да стане  и стериотипа вече е сформиран и не иска да стане по друга начин, тръшкане и тантуми имаше по едно време. Но полека лека стана с много работа. Искам да кажа че като се в повдигне общото състояние на детето - малко реч да дойде, разбирането да се подобри, светът да престане на бъде сстрашен и непознат и нещата полека тръгват в нужното русло. И сега е леко консервативен но вече се справя със собствени стратегии. примерно : ох мамо от понеделник пак тръгваме пак на училище... Ама пък ще мога да си купувам пица от лавката...

За диетите, аз лично не вярвам в биохимични подход и прочие алтернативни методи.

Здравейте на всички! Редовните проблеми на дете от спектъра :момче на 3 и 2 месеца ,не говори,не сочи с пръст,води за ръка ако иска нещо,с памперс,не ходи на градина,не се храни само,стиминг с поклащане и разперване на ръце и гримаси (отворена уста),подскачане на два крака при вълнение,сензорни проблеми с храненето(отказ от твърда храна,до степен ,че му даваме пюрета риба и месо,пасирани със сок).Дайте идеи за храненето....

Здравейте,
Искам да попитам и аз нещо във връзка с храненето.
Не мога да направя разлика между злоядо дете и дете със сензорни проблеми, свързани с храненето.
Моето дете е на 2г10м и по моя вина яде много пасирана храна. Аз в стремежа си да го храня здравословно /аз съм болна на тази тема/ му правих супер много смутителя, вместо да го храня с манджи.
В момента той манджа и супа много трудно яде, за това пък яде всичко на смути /ябълка, круша, авокадо, сушено продове, банани, спанак, броколи, лук, чесън, картофи, яйца… абе абсолютно каквото се сетите/. От твърдата храна яде банан, ябълка, сушени плодове, краставица, маслини, картофи на еър фраер, всякакви макарони със и без сирене, кашкавал, сирене, салами, телешко месо от консерва, белтъци на яйца, кисело мляко, хляб, сандвичи, палачинки, кексове, торти и всичко от магазина.
Крем супи също яде, каквото и да съм сложила вътре. Но нормална супа и манджа отказва. Казва “не искам супа” , “не искам манджа” и т.н.
Иначе по този начин, който описах яде много балансирано и здравословно, но не е както трябва. За жалост се усетих какво става едва, като започна ясла и сега ми е много трудно да го накарам да се храни нормално…

Като не иска не иска.... Аз драма виждам само, ако се досажда. Аз и до днес адски изпадам в ужас като свеки я чуя " яжте, нищо не ядете". Буквално ме избива на тиха агресия ... Вкъщи не следя кой какво яде, дори малкия....яде каквото реши и си поиска. Изключително тесногръдо ми е това...с яденето и даже акъла не ми го побира нито като бях дете, нито като родител.

Реге от дете до дете има разлика. Обичайно разбиването на стереотипи би било разрушаващо за повечето деца и не няма да ги направи самостоятелни, защото реално такива случаи са 1 на 1000 като вашия за жалост, наистина за жалост обаче е така. Тоест нещата са доста по-различни за 999 деца от 1000.... Та такива практики наистина не вярвам да са ползотворни за обичайните заподозрени.

Аз съм много болна на тази тема! Според майка ми аз имам нужда от психолог.

Ами посете такъв може пък да ви промени мирогледа.

То май става задължително вече, че почвам зле да влияя на детето.
Иначе той доста добре си хапва и с апетит, каквото обича, а това, което аз го карам да яде, го яде с като аз го храня… ох, вече не знам кое е правилно и кое не…
Основно аз гледам детето, баща му го вижда само след работа, и няма кой да ми каже къде греша…

Аз се намесвам малко изневиделица, но това ме смути "хляб, сандвичи, палачинки, кексове, торти и всичко от магазина." Как се връзва със здравословното?

По темата - аз съм израстнала на солети, пържени яйца и пържени картофи. Открих любовта към месото години след това Синът ми беше захранен по другия начин - смутита, пюрета, манджи, меса, без бяло брашно и захар, без краве мляко...каквото се сетиш. Дните ми минаваха в готвене и научих плодове и зеленчуци, които не съм и подозирала, че съществуват, но пък ядеше всичко и бях много горда със себе си. И така, докато в един прекрасен ден логопедите ми звъннаха и се накараха - оказа се, че трябва да се дъвче храната, за да движи езика и да ускори правилното проговаряне. В резултат започна да тъпче боклуци покрай всичко друго, но пълно щастие няма. Започна да проявява и избирателност, което е много дразнещо, но го отдавам на израстването. Вариантът на Катрала обаче абсурд да работи при него - трябва да яде, иначе е неспасяемо положението Не си ти, когато си гладен, е за моето дете. Затова, макар с или без диагноза, съм винаги в услуга на това да се даде, каквото детето обича и малко по малко да се предлага друго. Моят сега прояде грозде заради друго детенце в класа му...с атипично развитие, докато моето (уж в норма) се гнусеше и бърчеше вежди. Така че надежда винаги има.

Искам да кажа, че тези неща, цитирани най-горе би ги ял сам и постоянно, но аз не искам само такива неща да яде и за това го карам /кажи-речи със зор/ да яде другите, които той сам не би ги пожелал, Та за това и се налага да го храня аз с тах, не да ги яде сам. За това се чудя правилно ли е да го карам да яде нещо, което не иска, в името на това да се храни ддравослвно или е по-добре да го оставя да яде каквото иска и да кара примерно на макарони, картофи  и т.н.

да почти същото както при моя брат но той казва няколко думи

А за другото?  защото времето бързо лети а сега му е времето да се прави най-много.. храненето е най-малкия проблем който виждам тук.

"другото" ,Ре-ге,съм го видял,исках да не бъда 1999-ят,който пита синът ми аутист ли е и какво да направя...ти си най полезния човек тук и се надявах да пишеш.Приемам съвети!

Ето и моите съвети относно храненето. Скоро четох много полезна и пълна с чудесни напътствия книга за деца аутисти. Тук в темата съм пускала линк. Относно храненето, докторът, който е автор, има една "шега", в отговор на родителите, които го търсят за съвет. "Знаете ли какво ядат децата аутисти в Индия? Не пържени картофи, кроасани, и т.н., а индийска храна." Искам да кажа, че храненето е както родителите са го направили. Затова и те могат да го променят. Не е страшно детето да остане гладно за един ден. Много е важно за успеха да имате план и да сте подготвени. Също е изключително важно да не се предавате в трудна ситуация. По-добре още от началото на мрънкането на детето да му дадете, каквото иска, отколкото след като се е разстроило, да отстъпвате. А най-добре да не отстъпвате. Помислете каква храна му е любима. Две неща, например. Намачкайте я с вилица, вместо пасирана. Седнете да ядете заедно семейството. Всички яжте от това. Предложете го сутринта преди да му дадете обичайното ядене. Ако не иска, опитайте пак на обяд и на вечеря. Следващата сутрин му дайте само намачканата храна, нищо пасирано, никакви сокове. За пиене само вода. Приберете кутиите от сок, за да не ги вижда и да се дразни. Ако не яде, нека остане гладен. По-късно му предложете пак същото. На обяд пак. И на вечеря. Няма да стане нищо фатално, ако не яде. Може да има истерии, плач, викове. Падгответе се психически. Много е важно да не отстъпвате. Ако единият родител и по-слаб и няма психиката да издържи, по-добре да не е вкъщи този ден. Ако зависеше от съпруга ми, сигурно синът ни още нямаше да ходи на детска градина, защото много плачеше в началото, когато го оставях, а той не иска детето да "страда".
Ако се получи с намачканата храна, постепенно намачквайте на по-едро. Но в никакъв случай не се връщайте към пасирана храна. Може да се получи лесно, а може и да е кошмар. Все пак сте подхранвали този начин на хранене повече от две години. Но от вас зависи да успеете. Детето е малко и не знае кое е добро за него. Вие сте възрастният, който носи отговорност. Опитайте и да му давате сироп за апетит. Така ще е по-гладен. Надявам се, да съм била полезна. Успех!

Ама то всяко дете обича джънк, Макдоналдс, пилешки хапки, чипсове и тн и тн.... Ако има някой да не обича такива неща е изключение и не е до аутизъм или нещо друго, ами просто са така децата. Вие помните ли като сте били деца изобщо? Не вкусвах зеле, боб, мразех манджи ....непонасях противните кремчета тип нишесте още от детската градина и грис и други гадости дето сервираха и ни бутаха насила с лъжиците. Помня едно дете как повърна докато го тъпчеха и после го накараха да си изяде това в чиния въпреки случилото се....  Още го помня.....смятайте!

Разбира се, трябва да има някакъв баланс. Смисъл веднъж седмично детето да си знае примерно, че ще идете на Макдоналдс или примерно ще има десерт тирамису, ако хапне примерно преди това някакво месо и зеленчук,  белтъчини.... ,Но с идеята, че пак трябва да му се оставя избор. Да ще хапнеш месо, но ако не обича телешко, а пилешко ще се съобразите, ако пък хич не обича месо ще се съобразите с вегетарианските му предпочитания и ще правите постни неща. Ще се съобразите от начина по който обича да е сготвено също така.
Аз манджи също не обичам ....ям рядко, гадни са ми. Предпочитам една пилешка пържола на скара и салата и съм сигурна, че по-здравословно ще съм се нахранила от някой обработил до неузнаваемост храната в нещо под форма на турлю гьовеч. Мъжа ми принципно обича такива храни и .....ъъъъъ все хвърляме като си направи, защото гадостите никой не му ги яде.🤣

От зеленчуците пак по избор ....ако не яде краставица не яде, ако яде домата добре....нея давате. Важно е да си има от всеки вид по някои неща дето яде. Моя е така и аз се съобразявам.....за него сирене, домата и маслина.... За брат му краставиците и доматите., Той пък маслини не обича и не предпочита сирене ми кашкавал. Абсолютно всеки от нас си е със собствен вкус, лошо в това няма. Големия ми обожава скара, грил...месо малкия не е по месото, яде, но пред него ще предпочете една ябълка и парче диня. На вкус и цвет таварищ ниет....

Аз нямам проблем за 2000 път да обсъждам едни и същи неща, защото до сега сме обсъждали други деца, а не вашето дете, а за вас то е важното, а  не какво сме обсъждали за други деца . Както казах, за мен всички деца са различни независимо че могат да демонстрират подобни поведенчески симптоми. Надявам се да ви станало ясно че дали е аутист детето ви или не няма значение за момента...ние не се съсредоточаваме върху това какво точно му има на детето защото състоянието му може да бъде много променливо следващите няколко години. Ние  се съсредоточаваме върху схемата- дефицити-> терапия. Аз предпочитам да наричам такива деца - деца със спектрално поведение или деца от спектъра. Ако почна да ви разпитвам дали ще имате желанието и смелостта да разкажете какво се случва. Много родители се притесняват да се експоузват. Детето има ли някакви други проблеми, които да водят до вторично спектрално поведение или всичко е било ок до момент когато се е получил необясним регрес? Роден е в края на годината ли? когато е без памперс разбира ли че е напикан? изпълнявате ли всичките му желания само докато мигне с очи? как са нещата с устройствата? двуезичие ? Хранителния режим за сега не искам да обсъждам .Това е сензорен проблем и той подлежи на коригиране паралелно на всичко друго. Дори предполагам че ако можем да "подкараме машината" тази придирчивост ще намалее и накрая даже ще отпадне.