АВГУСТ 🤱🏼2022 🌸 (ТЕМА 6)☀

Аз съм доста често с такива болки. Единия АГ казва контракции контракции,другия че не са контракции,че може да било от разширяване на таза и прочие. Незнам на кой да вярвам 🤷♀

Ако е много силна иди някъде да те видят.
Аз от вчера имам леки болки. АГ каза, че трябва винаги да имам нош-па в мен и при нужда да взема веднага.

Момичета свикнете с мисълта, че през цялата бременност нещо, някъде ще ви боли. Ако болката е за кратко, преминава бързо обикновенно е безобидна и се дължи на разтягане и отпускането на мускулите и сухожилията. Ако ви притеснява винаги може да питате, но не се надявайте, че нищо няма да ви боли. Винаги може да пиете но-шпа за болките в областта на корема. Ако болката е продължителна и след почивка не ви отпуска е хубаво да се консултирате с лекар. За предпочитане почивката да е в легнало положение на лявата страна, обаче като не може легнало и седнало върши работа.

Аз мога да кажа че при първата бремнсот съм нямала такив болки! Разбирам да не съм била бременна да не знам какво е,така че нормално е да имам притеснения. Била съм бремнена и знам кога и какви са неразположенията.Болки има към края когато коремът тежи и прочие🤷♀

Благодаря, наясна съм с елементарната физика на човека, а и в предвид, че не ми е първа бременност, може би имам понятия от болки. Позволих си запитване понеже не става въпрос за боцкане, потупване, промушкване или за тежест в корема, а за прорязваща постоянна болка. В момента съм сама с детето, не мога да хукна накъдето ми видят очите, затова реших да запитам дали на някой се е случвало, а не да ми се обясни, че през цялата бременност има нещо Спокойна вечер!

Ново притеснение 😕
Една дружка роди след спешно секцио в частна болница преди два дни.Сега чак се обади да разкаже.Питах я за разреза и ми прати снимка.Ем на два дни, ем вече зарастнал и много фин.Обаче ми прати снимки на нейна приятелка, раждала декември в държавна болница - разреза пълен леш! 😒 Даже още я боляла операцията и не зарастнала добре.Вярно е, че моята приятелка има по-малко корем и други меса, но разликата с другото момиче е потресаваща.
Заслужава ли си да се иде в частна болница само заради шиенето? Иска ми се да приема, че нейния случай е частен и не е задължително в държавната да шият така гадно..🤨
Съжалявам, че изобщо повдигнах въпроса пред нея и видях тези снимки.
Вашия опит какво казва? 😇

Тъкмо бях написала и го изтрих, за да не ви занимавам.
Няма да го крия д-р Димитров шефа на АГ София 2019 - така ми го представиха, дали е вярно незнам просто, защото не ми приличаше на шеф, както и да е.
Обеща ми шев, който няма да личи след 2 седмици, перфектен незнам си кво.
Първо е крив, второ всичките ми Болки в момента мисля, че се дължат на него.
От едната страна кожата ми стои като захапана отвътре. Не искам да показвам.
Корема ми расте отгоре и всяка следваща седмица става по зле. Опъва ми страшно много. Днес не съм ходила на работа пак заради това, не мога да стоя права повече от 2 - 3 часа. Докторите ми се смеят, като питам.
След оплакване от болезнена овулация, ми казаха, че е заради това пак. Имала съм сраствания. Надявам се наистина, проблема с болките и опъването да е само от операцията. И все повече (колкото и странно да звучи) ме е страх, и сякаш искам да родя секцио, за да оправят нещата (евентуално)...

Елънче, аз нямам опит, но според мен всичко си зависи от лекаря, но има и друго според мен, в държавните болници по-рядко правят секцио и затова така не са се усъвършенствали, докато в частните всяко второ раждане е секцио, къде планово, къде спешно, и те толкова опит имат вече че ги правят като пластични хирурзи. Аз нямам позната която да е раждала секцио в държавна болница, но всички останали секцио които са били в частна им изглежда много добре шева, даже нямат и белег вече, поне на тези на които съм го виждала. А и може би се стараят повече в частните болници, не знам. И мен ме е страх от сраствания, но явно е много важно как ще те зашият. Според мен опита си казва тежката дума тук.

Ако съм обидила някого с обяснението си за болките, се извинявам, не съм искала.
Имам 2 секцио и белега почти не си личи, раждах е държавна болница, без избор на екип. Заговорихме се с една майка на площадката точно на тази тема. Дъщеря и е с моя син по него време на 5г и половина някъде, защото моята беше на около 1г, че и малко по малко. Нейния белег беше дебел и стърчащ може би колкото кутрето ми. Беше раждала в Майчин дом Варна и докторката, която си беше избрала оставила стажантката да я шие. Като цяло беше потресена от болницата. Чак не повярва като видя моя белег, че е след второ секцио и е на по малко от година. С нищо не съм го мазала и със сигурност не съм слабичка. На сестра ми след второто секцио белега е по-малък отколкото след първото. Не зависи от болницата, а от лекаря какъв ще е белега.

Искам само да се коригирам, за доцента, защото се оказа че е доц. Д-р Румен Димитров, сега проверих. Не само външен белег ми остави, отношението беше повече от отвратително след като взе парите за операцията.
Не пожела да направи операцията, лапароскопски, но ушите ми чуха такива неща, че белега 3 години не го мислих, но думите ми още си стоят и ще си останат.
Просто се сетих, извинявам се че ви занимавам с него, този човек до края на живота няма как да го забравя. Първия който ми каза "ти никога няма да имаш деца" и единствен,и не само това... Но по добре да не го мисля

Меджик, съжалявам, че те върнах към този ужас  🤗💜 Някои неща наистина остават незабравими, колкото и да не ни се иска. 😖
Поне физическа болка да не изпитва човек... 😔
Остава ни надеждата, че едните няма да преживеем такова нещо, а другите да не го преживеят отново..

Оо няма никакъв проблем, изумих се намерих и други теми за него във форума, не можах да повярвам.
Няма значение, да точно това целя като казвам и не крия името и вече съвсем не съжалявам, като видях колко жени има пострадали от него. Да няма други просто

Да допълня за болките и бременностите. Първата бременност почти нищо не ме болеше, само от време на време от разтягането на матката. Вече в напреднала бременност ме болеше ханша и кръста. През втората ме болеше още от самото начало кръста и ниско долу отпред под корема, и болките в ханша започнаха рано. Тези от разтягането изобщо не ги броя. Тази ниско долу най ме тормозеше, защото задържах ли се малко повече седнала и започваше да ми притиска и да ме боли, буквално трябваше да легна за да ме отпусне и да пия но шпа и това още в началните месеци, в горните като бебето се качи по-нагоре сякаш ме болеше по малко и не ми създаваше толкова ядове. Още в началото започна и една болка в ханша отдясно и крака, че имах чувството, че ако застана само на него крак ще се счупи и губех равновесие. Болеше ме, но не са били нетърпими или много силни болки, с почивка ми минаваше. Сега третия път нищо не ме боли, абсолютно нищо. Вчера за първи път ме заболя този път лявата става, но за кратко. Днес като кихах имах пробождане в дясно в корема, от разтягането на матката не знам и 3 пъти дали ме е боляло. Нямам две еднакви бременности, всяка е различна и за себе си. Само и трите пъти не ми се е гадело и не съм повръщала и не качвах много килограми. Когато колежките ми казваха, да не очаквам втората ми бременост да е като първата им се смеех и не им вярвах, че може да е различна. Доста бързо разбрах, че са били прави. Вчера даже си говорих с едната, че имала чувството, че тази засега я карам най леко, права е, но това е само засега, не се знае какво ще стане нататък. Работата ми е свързана с ходене на кораби, първия път нямах проблеми, втория път не можех да стъпя на кораб веднага почваше да ми се вие свят, сега пак нямам проблеми. Сега мога и да се движа бързо и не се уморявам, а предните пъти се задъхвах доста бързо и нещо някъде започваше да ми се опъва.

 Medelin13 отлично знам какво е да си сама с малко дете да те боли нещо, да не знаеш какво е и да не можеш да отидеш никъде. Преживях го няколко пъти през втората си бременост, също и с жлъчна криза. ММ е на дежурства и през няколко вечери е нощна.

По никое време се включвам и аз да се оплача. Събудих се от жестока, непоносима болка. Прасецът на десният ми крак беше твърд като камък. Три пъти ме отпусна и пак се втвърдява. Не знам явно ме е чул мъжът ми понеже то направо се разплаках от болка и дойде ( той беше в хола) и добре, че си има понятие от тези неща и ми каза в каква поза да бъде кракът ми и взе да го разтрива - прасеца. Е, не че не болеше пак, но спазъмът спря. Час и нещо мина и още боли мястото. Забелязах, че и леки контракции имам почти цялата седмица. Другият четвъртък съм на преглед - 18г.с. и ще трябва да му кажа явно да ми предпише магнезий. Дано до тогава не се влоши положението.
Иначе другите болки леки не ги броя изобщо. Ту кръст, ту матката, но мисля е нормално това. И, да, при всеки е различно.

Относно белега от секциото - моя вече е на близо 3г, но може би още на 3тия месец изглеждаше по същия начин както сега. Изключително доволна съм. Малък (около 5 пръста), тънък колкото косъм и изобщо не съм имала проблеми или болки засега около него. Според мен си зависи първо от лекаря, но и второ от кожата на жената.
Раждах в частна болница с избор на екип - пак ще съм със същия екип този път живот и здраве и не го заменям за нищо.