Мъжете и бракът

Не знам, аз след 25 нямах прилив на кандидати, напротив. Изключително трудно намерих партньор, чак се чудя как е още с мен. Нито съм му на научните степени, нито на интелектуалното ниво.
Родителите му също не съм сигурна дали ме харесват.
Като си знам късмета, ако нещо се случи че се разделим наистина може да си остана сама.

Ариел, може пък просто ти след 25 да си станала по-взискателна и да отблъскаш несъзнателно тези, които смяташ за неподходящи.

Ариел, трябва да го оправиш това самочувствие, иначе няма да ти е добре, ако ще и принц да те хареса

Arielle, ужасно отчаяно звучиш. Заобичай се поне малко.....
След като е с теб, значи има за какво. С подобна настройка наистина ще го прогониш.

Не, напротив - никога не съм била взискателна. Работила съм, плащала съм всичко сама щото льольото нямал достатъчно финанси, ама един ден... ехеее... и аз вярвам и докато тоя ден дойде на мен ми е показана вратата и някаква младичка ми е заела мястото.
Знам, че не съм и супер красавица - казвано ми е пак многократно и то от мъже.
По дискотеки и излизания задяваха приятелките ми, мене не - бях една от последните във випуска с гадже и то защото оня си търсеше забавление за през ваканцията, после като замина да учи ми би шута.
Виждам как другите мъже заглеждат другите жени - мен никой никога не ме е гледал така.
Когато съм пробвала да флиртувам винаги съм била порязвана, виж ако е някоя друга не е проблем.

И ние първо живяхме някакво време и после се оженихме. Беше трудно наемането на жилище, защото тогава собствениците гледаха малко подозрително. Беше екзотика, а и ние бяхме доста млади.

Точно това показва.

Andariel, екзотика която избухна мощно заедно с революцията 😀
Аз абаче не съм живяла с мъжа ми преди да се оженим.

За мен показва, че се опитваш да даваш всичко материално, защото си мислиш, че друго не можеш да предложиш. И резултатът е на лице. Привличаш използвачи, които не те уважават. Чак пък толкова грозна да си, та всички да бягат от теб, се съмнявам. Виждала съм грозни жени, невзрачни жени, дебели жени, които си имат гаджето и щастливи връзки. Със спорт и поддръжка, много рядко има наистина нелицеприятни хора. По-скоро си мисля, че така са се стекли нещата, че отрано си била смачкана, и от там следствието е станало причина.

Ариел се появи и се завъртя отново старата грамофонна плоча.Не ви ли омръзна едно и също.Върнете няколко страници назад ако не помните.

Мисля, че това с мъжа да те обича повече се дава като съвет, защото по принцип жените сме по-склонни да се раздаваме и да влагаме в една връзка.Ако той те обича условно казано повече и той ще е склонен да влага също толкова, защото мъжете малко или много са склонни да кръшкат от ангажимента отношения, а в по-добрия случай може и да не се сещат.

Никога не е късно човек да се освести и да захвърли целия му насаден багаж за да заживее в мир със себе си, със или без мъж.

Arielle ако ти си мислиш, че си грозна, то ти си права. Ако си мислиш, че си стара, то ти си права. Ако си мислиш, че нищо не става от теб, то пак си права. Не се надявай обаче да привлечеш в живота си нещо положително с тази настройка. Проблемът не е в мъжете, в баба ти, в стринка ти, в комшията, а в теб самата. Ужасно отчаяно и отблъскващо звучиш.
Къде ги виждаш и тия перфектни хора не знам. Ти в Инстаграм ли живееш? На улицата е пълно с най-обикновени хора, които са далеч от Мистър и Мис Свят, всеки със своите недостатъци, със своята история и живот. Няма перфектни хора, няма перфектни взаимоотношения, няма перфектни връзки. Хората с които се сравняваш, също се сравняват с някой друг. Хората на които завиждаш тайничко, също завиждат на някой друг. Тези по които въздишаш захласната в социалните мрежи не знаеш дали не симулират "перфектен живот" опитвайки се да запълнят празнотата в себе си. Да не говорим колко такива "перфектни животи" са завършвали в криминалните хроники.
Излез от този измислен свят. Започни да се цениш. Дръж се достойно, наблягай на качествата и на добрите си страни. С най-приятелски чувства ти го казвам. Иначе след 10 години ще дъвчеш пак едно и също и пак ще си до никъде.

Проблемът ти е в кратуната, твоята. Сама пишеш, че си намерила партньор с научни степени и интелектуално ниво. Ти имаш партньор. Ти си имаш партньор. Ти имаш мъж до себе си. Какво тогава мислиш какво щяло да стане ако се разделите? Преди този партньор си имала друг, което значи, че пак ще намериш.

Не те гледали в дискотека. Ами и мене не ме гледаха и забиваха, а по-пълничките и некрасиви имаха повече внимание. Може да изглеждаш студена и недостъпна. Аз ходех без грим, леко намусена и с гордо вдигната глава. Мъжете в дискотеките не искат да си гърмят патроните нахалос.

Някой те оставил, защото му свършила ваканцията. Имам поне 5 такива флирта, но не ги и броя. Как ги помниш?

Вече ти го писах - има жени, които не успяват да стигнат до живот заедно. Ти не си от тях. Щом стигаш до живот заедно, значи няма проблем. Просто казваш от началото какво очакваш и ако не се случи до година, две, някакъв ясен срок, късаш. Това, обаче е трудно ако живееш заедно с мъжа, защото значи местене.

Писа, че си работела и плащала сметки. Аз си имах бюджет. Много мъже ми предлагаха да живеем заедно и да плащам половината наем. Не приемах. Плащах си сама моят наем, ток, газ, телефон, данъци, такси и нямах дертове. Намеренията на мъжа се изясняват като сложиш картите на масата и кажеш какво точно очакваш. Аз, примерно, не исках да плащам наем, общи екскурзии, сметка (даже моята) в заведение. Нямах против да купувам всичката храна за дома, даже за мъжа и кучето, да готвя, да не излизаме по заведения ако пуска музика и танцуваме в къщи, да пера, чистя и подреждам аз. Трябва да си знаеш твоите и колко си готова да направиш. На тебе ти е ясно, че не искаш да се охарчваш, но се охарчваш и после с години ореваваш орталъка. Също съм давала, подарявала, но винаги от сърце и без очаквания и затова не ме е яд.

Нали не живеете с родителите му? Западните хора са толерантни и възпитани и не оспорват избора на децата си, дори и да не го харесват. Защо  по дяволите, трябва да го мислиш и да си тровиш нервите?

На подсъзнателно ниво ти май искаш да си сама, но не можеш да го признаеш.

Писа за живота заедно - моят живот почна между чука и наковалнята. В семейството ми не беше прието да се водят гаджета и да се живее с гаджета, а в Лондон без живот заедно брак нямаше, а след живот заедно пак нямаше 🌞. Живеенето с гаджета не беше законно в България до 1990г, а после се наложи като норма много бързо. Французин ме заряза заради грозница, защото като ходим по хотели, трябвало да плаща 2 стаи, че няма как да ни регистрират заедно. Ми, прав му път! Не съм чак антика, де 😁, ако и да звуча.

Още нещо исках да ти пиша, ама склерозата 🥳, та по-късно.

На мен  никога не са ми предлагали брак мъже, които са живели с мен. Тоест аз не съм живяла с мъж, който да ми е предлагал брак впоследствие. Моите кандидати се лъжат, преди да са ме видели като домакиня да речем.

Колко пъти са ти предлагали брак 💍😅