Православието като начин на живот - 9

Здравей, Милмич, напълно те подкрепям. Мога само да добавя една моя случка отпреди няколко дена. Седя си на градинката на храм "Свети Седмочисленици" и чувам едно неприятно кънтене - оглеждам се и виждам момченце на около 8-9 години, което бясно рита футболна топка по една от стените на храма. Видях коя е майката на детето и реших, че тя като възрастен човек може и да ме разбере и да го помоли тя да спре. Понеже той е дете и не осъзнава какво прави. Казах й с най-приятелски и учтив тон (макар че сърцето ми се разтупка от вълнение), че това, което детенцето прави в момента е като поругаване на светиня и не е добре тя да му позволява за нейно и негово добро. Казах й, че съм чела истински истории за хора, наказани от Господ за подобно неблагоговение. И тя ме изгледа скептично и каза "Добре. Аз ще си поема наказанието от Господ. Не се тревожете." При което аз вече се подразних и казах, че не мисля, че ще й хареса и ще й е лесно да понесе такова нещо. След това влязох в храма и говорих с един от отците (младеж) и той каза, че това постоянно се случвало със сградата на храма, даже почти всеки ден се чупели прозорчетата и нямало оправия. Накрая се върнах на моята пейка и пътьом казах на самото момченце, че това, което прави не е хубаво и Господ ще се ядоса. То спря да рита и отиде да си играе с други дечица в един малък заграден детски кът. И си казах, че през цялото време е трябвало само да кажа две думи на самото дете. То е чиста душа и приема безкритично съветите.
За съжаление това не е единствения такъв случай в тази градинка. В друг ден пак минавах оттам и видях три-четири малки момиченца да подскачат върху гроба на някой свят човек. Има един заграден с каменни ниски стенички гроб. Те бяха прескочили стените и там си играеха. И този път се ядосах, но реших да не правя нищо. Не е моя отговорност дали някой се държи православно или не, а Господ поучава всички.

anela9, благодаря, че пишеш в темата!
Радвам се да чета твои публикации. Св. Седмочисленици е кварталната църква от детството ми! Много скъпи спомени имам от нея.
И от градинката около нея. И аз съм играла като дете там, имаше чешмичка, гълъби.. . пейки, цветя....
Бях за Цветница в София и разбира се, минах покрай Св. Седмочисленци. Деца играеха, да;  там от ляво, беше оживено, кипеше живот.
Напълни ми се сърцето!
Това е такава благодат, но го осъзнавам чак, когато съм далеч от православните църкви...
Не съм сигурна дали ритаха в стената топка, но ето, че сега се замислих! Май видях топка...
Дори и да са играли с топка, в стените на църквата не бива да се рита...
Според мен, добре си сторила, че си споделила мнението си, важното е начинът.
 
И дано свещениците също обясняват, така че да докоснат, а не да назидават или заплашват.
Мен православните текстове, в които има закани и заплахи много зле ми влияят.
Понякога звучат смразяващо страшно; тотално безнадеждно!

Мила Катерица,
Благодаря ти за топлината и сърдечността. Просто сърцето ми се къса, когато някой посяга на светините, на Църквата, на вярата... Слава Богу, Господ поругаван не бива, но не можем да оставим дяволът да вършее и да пасуваме тотално. С цялото съзнание, че човек е венецът на Божието творение, с цялата любов към ближните, с цялото съзнание, че човек е добър по естество, че бесовете влизат ту в един, ту в друг, никой не е застрахован, освен ако не е вцърковен, ходи често на изповед и причастие (най-силната защита, самия Господ Иисус Христос), на неделните служби... И ето на, като видя нещо подобно, просто все едно някой посяга на родителите ми. Не знам как да ви обясня какво се случва в душата ми. Но предполагам, че много от участниците тук в темата сме така настроени. Ревностно. Както казват светиите - ако няма ревност по Бога за каква вяра изобщо става въпрос. Ето, светите изповедници (православните свети отци, които се борят с ересите през вековете, оборвайки ги с непоклатими аргументи) от ревност по Бог и вярата са извършвали своя тежък духовен труд. Проблемът е, че аз често забравям, че срещу мен стои човек и стигам до крайни критики и осъждане, а не бива. Това ми е недостатък и то огромен. Ще работя над себе си. И без това Господ ни променя към по-добро по свой промисъл. Не бива да се плашиш от светите текстове. Ако те плашат части от Псалтира, да те успокоя - свети пророк и цар Давид има предвид Господ да погуби бесовете, когато казва да се обърнат в стид и срам и да умия нозете си в кръвта на враговете. Няма предвид хора. Това ми го обясни един духовник.
А имаше дискусия по-рано за светиите - някой каза защо да се молим на тях - те са само и просто хора. Така. "Само и просто хора" е директно непослушание към Бога - сам Бог казва, че човекът е "венецът на Божието творение", нали така? Отделно светиите са мини-образ на саможертвата на самия Господ Иисус Христос. Повечето са мъченици, които със страданията и смъртта си са доказали любовта си към Господ и към ближните, защото са загинали, избирайки единствената истинна Христова вяра. Изборът винаги е бил или Господ или бесовете (защото всички други "вери" са плод на хитростта на дявола). Това за мъчениците. А иначе всички светии са живели оскъдно, с въздържание, с аскеза, с непрестанна молитва за целия свят. Има една хубава православна мисъл, че светът все още съществува заради молитвите на светиите. Те са по-близо до Господ, защото стриктно спазват Заповедите, живеят максимално богоугодно и Господ чува най-добре молитвите на праведниците. Те и приживе са били прозорливи и чудотворци, немалка част от тях са възкресявали мъртви. И след смъртта си получават своя венец в Царството Небесно и всякакви определени от Господ дарби - да лекуват, да просвещават, да помагат във всякаква нужда, скръб и изпитания. Те, както и Пресвета Богородица, са наши застъпници пред Божия престол. От моя личен опит досега мога да ви кажа (на тези, които се съмняват в помощта на светиите), че например Свети Ефрем Нови Чудотворец ме е спасявал от 5 болести досега само. Свети Нектарий Егински също ми е помагал в много тежки моменти. Света Блажена Ксения Петербургска направи така, че една имотна сделка със съмнителни хора да премине по най-добрия начин, понеже по нейните молитви се сдобихме с известен адвокат, който предложи да ни представлява безплатно (тогава нямахме финансови възможности за това). Може би е важно да споделя, че тези трима светии призовавахме освен в молитви, а също и чрез четене на техните акатисти. Когато четем акатиста на някой светец (най-добре 40 дена), задължително получаваме неговата помощ. Разбира се, за да се създаде здрава връзка между нас и светиите е важно да сме запознати с житието и подвизите му. По този начин няма как да не възникне любов. Пренебрежението към светиите е не просто неблагодарност (която сама по себе си е тежък грях), но подсъзнателна гордост, която ако не се лекува все някога ще ескалира в презрение към самия Господ. Няма как да обичаш Господ, а да не зачиташ Неговата Майка и Неговите най-послушни деца светиите. Все едно някой да дойде и да ти каже - аз тебе много те обичам, ама не обичам майка ти и децата ти... Това е двоедушие, лицемерие и гордост. Когато някой казва, че те са просто хора, всъщност успокоява сам себе си, понеже самия той е грешен, че и те са като него. Ами не, когато си загърбил тотално егоизма, себелюбието и си се посветил на Бог и на ближните и живееш саможертвен живот, не можеш да бъдеш наречен "просто човек, грешен като всички нас". И да не забравяме фразата на свети цар Давид "скъпа е в очите на Господ смъртта на неговите светии". Не знам на какъв рай се надяват в тази връзка протестантите, рай, в който ще съжителстват цялата вечност само с Господ без Пресвета Богородица и светиите. Просто не знам.

Към anela9: Забранила си лични съобщения.

Всичко е наред.

Искам да благодаря на Мама Нана за милото и благородно отношение. Много е хубаво да видиш, че някой има чисто сърце и може да прощава.

"Един от основните „препъни-камъни“ за тези, които се запознават с християнството, е тайнството Евхаристия: вярата на апостолските християни, че под вид на хляб и вино те ядат Тялото и Кръвта на Иисус Христос. В днешно време най-честата реакция на това твърдение ще бъде "да, бе, глупост някаква..."

Но в далечното минало, когато хората са разбирали много неща буквално и, от една страна, не са се занимавали с "умножаване на смислите", а от друга, напълно са признавали реалността и на най-ужасните обреди и ритуали, християните са били "съвсем основателно" обвинявани едва ли не в канибализъм. И именно заради верността си към такова изповядване на Тайнството на Евхаристията са претърпявали ужасни мъки и преследвания, като повече от 2000 години не са направили никакъв компромис по този въпрос.

Каква е причината?

Всичко е едновременно и сложно, и просто. Причината е в Иисус Христос. В Неговата Личност. В Неговото обаяние. По отношение на Него човек може да заеме само две позиции - Той или е прав за всичко, което казва, или е луд и тогава не може да се вярва на нищо от всичко онова привлекателно, вдъхновяващо, утешително, което е казал и направил.

Самият Христос провокира такова мислене за Себе Си чрез примера на диалога с младия мъж, който се възхищавал от Него и дори бил готов да стане Негов ученик. Воден от това възхищение, той нарекъл Христос по начин, по който било невъзможно да бъде наречен човек в юдейска среда - благ. Епитет, който принадлежал само на Бога. Чувайки за Себе Си „благий“, Христос не казал "благодаря, много е приятно да го чуя", или (въпреки че, Той, бидейки възприеман като учител, трябвало да отговори точно така) – "как смееш да наричаш някой "благ", това е кощунство. Това е богохулство!" Не. Той задава насочващ въпрос – „Защо Ме наричаш благ, когато само един Бог е благ?“ Никакво манифестиране на Собствената Му божественост и никакъв гняв, утвърждаващ строгите монотеистични възгледи на юдеите. Само един въпрос, призоваващ: „Върви и помисли,  сам си прецени кой съм аз, как трябва да бъда възприеман и ако си отговориш на този въпрос, тогава ще решиш какво да е отношението ти към всичко, което съм казал, ще кажа, направил и ще направя!"

Подобно решение от нас изисква и Евхаристията!

След цяла поредица от блестящи проповеди, красиви притчи, необичайни тълкувания на Закона и извършени чудеса, заради които Христос заслужено събира голям брой последователи, Той изведнъж заговаря за ядене на плътта Му и пиене на кръвта Му. Вероятно много от Неговите ученици са се надявали, че сега Учителят им ще даде красиво символично тълкуване на тези Свои думи и на всички ще им стане ясно, че това не е някакво безумие и "този неловък момент" ще отмине...

Но Христос не прави това. Съдейки по реакцията на повечето от учениците (които се отвръщат от Него през този ден), Той говори за Своята Плът и Кръв по такъв начин, че на всички им става пределно ясно, че този Човек наистина призовава да се яде тялото Му и да се пие кръвта Му.

Получава се някакъв "бъг на системата", иска им се да кажат на Христос - добре, но защо? В края на краищата всичко беше толкова хубаво, ние Те уважавахме като такъв, който напълно се вписва в едно от познатите ни явления - като пророк, може би като философ, като чудотворец, като реформатор и тълкувател - ние сме виждали много такива, но действително ти изглеждаш най-талантливият и интересен измежду тях... и изведнъж -  такива "ужасни думи." Защо?

Но Христос не се притичва на помощ на учениците си и не ги успокоява. Той не прави компромис. Ако искаш да останеш Негов ученик, ще трябва да приемеш изцяло всичко – и нравственото учение в притчи и заповеди, и Божественото Му Синовство, и Кръста, и тези думи за Евхаристията.

В този ден голямо множество хора се отвърнало от Христос с разочарование. Останали дванадесет ученика, които Той попитал - "и вие ли искате да си тръгнете?". Именно в отговор на този въпрос Симон Петър изрича думите, които трябва да бъдат в ума и сърцето на всеки християнин – „къде да отидем, в Теб е самият живот“ (Ти имаш думи за вечен живот). Ако ето - това е въплътената Истина, и ние няма къде да отидем, без да загубим нещо от тази Истина, а ние не искаме да загубим, въпреки че все още не разбираме всичко както трябва, то ние напълно се доверяваме на това вдъхновение, което Ти си донесъл със Себе Си.

Понякога може да се види как в Църквата  възниква някаква „сакатост“, когато отделни свещеници и миряни по някакъв начин се фокусират върху „нравственото християнство“, върху християнството като сбор от нравствените учения на Христос, като все повече и повече говорят за притчите, за блаженствата, за това как трябва да живеем като християни, как да изграждаме взаимоотношенията си с обществото, в което живеем, с вярващите от другите религии, с невярващите, за милосърдието, но в същото време все по-малко се фокусират върху Тайната, с която Христос не направи компромис. Той не се зае да разкрива нейния механизъм, не започна да я тълкува, да я обяснява, а просто постави като условие – ако вярваш в Мен, вярвай и на всичко, което казвам. Това означава, че тази Тайна, както и цялата тайнствена същност на християнството, стои по-високо от социалното му проявление.

Християнинът не е просто „добър човек, който желае добро на всички и прави добро на всички, защото неговият Бог е добър“. Той е преди всичко такъв, който вярва и изповядва без колебание „безумието“ на истинското присъствие на Христос в Светите Дарове и който приема Христос в Светото Причастие с цялото благоговение, подобаващо на тази вяра. На всяко литургия казваме „велика е Тайната на нашата вяра“, а не „прекрасна е нравствената същност на нашата вяра“.

Без приоритета на Тайнството над всичко останало, Църквата се превръща само в една от социално-ориентираните институции, в хуманитарен клуб с униформени служители."
Архимандрит Никанор

Здравейте, братя и сестри! Наскоро се загледах в стенописите и иконостаса в църквата, която посещавам и ми направи впечатление, че на вратата пред олтара има дърворезба с изобразени змейове и някакви намръщени гримаси на лица. Породиха в мен неприятно усещане и се запитах защо точно там има такива изображения и какво символизират? Някой има ли представа?

Нов ли е? Коя е църквата? В България ли е?

Не, стара църква е. В гр. Благоевград се намира.

Бих попитала служителите в самата църква, на мен също са ми правили впечатление различни елементи по стенописите и по олтара и съм питала на място. Има много интересни детайли и уникални неща. Винаги научавам нещо ново.

Не знам точно как е в православието, но ако е по-нова изработка може просто да са копирани мотиви популярни от европейски църкви, където дракони и гротески се е считало че гонят нечистите сили. Драконът може и да мотив е от историята за св.Георги. Другото е според контекста на цялата рисунка, може да става дума за грешници, изобразяване на специфични библейски сцени и т.н. А и "смръщени гримаси" си е много субективно възприятие, може художникът да е имал предвид нещо съвсем друго, примерно просто да са сериозни лица.

Вратата пред олтара? Вероятно става дума за така наречените царски олтарни двери, които по време на светата Божествена литургия се отварят и затварят в определени моменти. Змейовете и намръщените лица са там, защото и те като демонични сили се покланят и подчиняват но Бога. Ето ви едни такива старинни царски двери с два змея в горната част:

Ако обърнете внимание и на епископския жезъл, там също два змея се покланят на кръста. Символичното пък тук е победата на кръста над лошото.

Победата на кръста…… покрай тези думи се сещам, че съм чела много за значението на кръста. За животворността му, за символиката му, за силата му.
Имах период, в който търсех информация за закодираните значения на елементите в иконите. Има икони, в които има изобразени животни, звезди, око, лъчи, предмети, зодиакални съзвездия и др. елементи.

Аааа те там за иконите имат цяла наука (ерминии), па кое къде са се тури, па на къде да гледа, па иконата на какъв фон да бъде и т.н.