Православието като начин на живот - 9

https://svetatroitsa-stz.com/intervu-doc-temelski/


Прочети статията, която качих по-горе.

Хора, имах "привилегията" онколога на мама да ме уведоми, че ѝ остават максимум 10 дни живот. Тя е вярваща, но не е на себе си в последно време. Ще ми се да вземе последно причастие, но не е важното на мен какво ми се ще, а на нея. Многократно през последните месеци разни лекари се изказваха пред нея, че е безнадеждно болна, но изглежда поради някакъв защитен механизъм, тя просто не им вярва. А в момента мозъкът ѝ е в такова състояние, че абсолютно не осъзнава, че умира. Чудя се дали да я питам иска ли свещеник у дома уж да ѝ прочете молитва за здраве? Или не е редно да лъжа за такова нещо? Или да ѝ го доведа директно, но пък да не я уплаша? Или да изчакам още няколко дни с надеждата, че ще почне да озъзнава какво се случва, но предвид предписаните хапчета, се опасявам, че ще е тотално упоена.
Мисля трескаво и единственото, което измислям е да се моля на Господ за решение и спасение.
Когато баща ми умираше по аналогичен начин, просто го предчувствах. Попитах татко иска ли да си поговори със свещеника (не съм споменавала последно причастие) и той кимна утвърдително. Обаче когато помолих отчето, той каза, че то не било сигурно дали ще стане точно сега, че това било един вид предизвикване на събитията и ми отказа. Два дни по-късно татко почина и така и не можах да си простя, че не потърсих друг свещеник. Не можах да простя (повярвайте ми опитвам се) и на този свещеник, при който се бяхме изповядвали цялото семейство около 10 години. Затова започнах да посещавам друг храм. Ужасена съм, че може да не се справя и сега. Може би първо да говоря с отчето ни, а после с мама? Разликата между двамата ми родители, е че татко беше много кротък и тих човек, а майка ми е много серт и опърничева и нямам никаква представа как ще реагира.

А защо не обърнете наобратно нагласата си?
Бог е любов. Дайте на майка си през времето, което й е писано да живее, цялото внимание и обич, всичко, което можете да направите - най-вече спокойствие, присъствие, музика, която е обичала, дръжте ръката й - допира остава винаги силно усещане, дори и при хора в последен стадий на Алцхаймер или др дегенеративни заболявания.

Оставете студените диагнози, тежките думи, предварителното задвижване на идеята за смъртта.
Когато това се случи (всички сме смъртни), ще направите целия ритуал по християнски. Но дотогава радвайте се на всеки миг с майка ви.

PS. Ех, да можех да изживея отново последните дни на моята майка до нея.. всичко щеше да бъде различно.
🙏❤️

Gorg0nzola съжалявам за случващото се ! Бог да дава сили и на теб и на майка ти !
Може би е добре да говориш със свещенник и той ще те напъти . И ти самата имаш нужда от утеха. Нищо не пречи да се посъветваш,дори само да поговори с нея е от полза .Поне така си мисля . Прегръдки .

Вземете си отпуска и за тези 10 дни идете където тя иска. Напълнете й душата! И определено нищо не й казвайте.

Gorg0nzola, първо много съжалявам за тези изпитания. Дано Бог ви даде сили да минете през тях.
Онкологът говорил ли е с нея или е казал само на вас? Едно време лошите новини се съобщаваха само на близките, което смятам, че е грешка.
Според мен трябва онкологът да говори с нея, да и каже истината и след това да заведете свещеник при нея. Вече според обстоятелствата той ще реши какво да направи. Дори една молитва да кажат заедно, това ще бъде от голяма помощ за душата и.

ВЯРА,НАДЕЖДА,ЛЮБОВ, да, да, писах тук първосигнално в резултат на стрес (въпреки очакванията), но реално това е най-разумно. Дано успея да го открия през седмицата и да поговоря за всичко с него. Той знае какво се случва, все пак сагата продължава от известно време.

Valerie R, благодаря и на теб! Нещата, които описваш са много хубави и романтични. Пожелавам на всеки да може да се раздели с живота и близките си по подобен начин. Уви не винаги има такава възможност Вярно е и, че докторите предполагат, а Господ разполага и аз никога не съм изключвала възможността за чудо, но все пак причастието се взема преди настъпването на смъртта, пък нека после да се окаже, че не е било последно.

Opossum, доста онколози се изредиха да я уведомят, тя не им повярва. Бясна и ядосана е на целия свят, включително на нас в момента. Смята че искаме да я убием и че онкологът палиативни грижи, който дойде днес, всъщност сме го извикали, за да ѝ сложи смъртоностна инжекция, за да се отървем по-бързо от нея. Затова не знам как ще реагира и на свещеника. Тя беше вярващ човек, но последния месец не е на себе си. Груба е и обижда всички, доколкото и позволяват малкото сили. Омразата се чете в очите ѝ. Но тя ме е научила да вярвам, майка ми е и не мога да я зарежа така - да си отиде мразеща и скарана с Господ. Все пак в моменти, в които се променя и ме пита: "Какво да правя?", а аз отговарям: "Моли се на Бог и се опитай да поспиш!", та се съгласява и казва: "Да, да, моля се"

Благодаря ви и извинявайте, че ви занимавам с тези неприятни неща!

Gorgonzola,
направи това, което подсказва сърцето ти. Няма правилно/погрешно.
Вероятно майка ти знае какво е химиотерапия, затова мисли, че я убиват.. Вкопчена е в живота така да се каже и се бори все още.
Аз лично много държа на свободата на един човек да решава за себе си - каквото ми поиска, това бих направила особено ако знам, че е накрая на пътя си.
Иначе хубавите неща не са чак толкова трудни за изпълнение - питай я какво иска. Любимата й музика може да й пуснеш винаги - дори ако е в болница или хоспис, с мобилен и слушалки.
Прегръдки

13. ЮНИ. 2024 ГОДИНА

ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ - СПАСОВДЕН

Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш,
зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух,
уверил ги чрез благословението,
че Ти си Син Божи, Избавител на света.

Момичета, първо искам да уточня, че съм агностичка и съм доста далеч от Православието, но все пак уважавам  вярата Ви (не мога да кажа същото за една други религия, практикувана основно в Близкия изток).

В почивните дни около Великден с мои близки приятели използвахме това време  за почивка далеч от града. По пътя към къщата, която резервирахме, се отбихме в един сравнително голям манастир, където те се бяха разбрали да се срещнат с духовния си наставник. Аз тогава за първи път чух, че има такова нещо в християнството (за това си невежество сама съм си виновна).
 Както и да е, вместо да кибича в и около манастира, седнах пред църквата и без да искам се запознах точно с техния наставник. Явно човекът разбра, че съм тотално боса по духовните въпроси и затова поговорихме по по-разбираема за мен тема, а именно за съвременната Църква - как се управлява и какво се случва всъщност в нея. Човекът изглеждаше искрен и ми сподели някои смущаващи неща. Изглеждаше сякаш наистина се чувства натъжен и дори донякъде омерзен! Затова не знам дали аз на свой ред да споделя с Вас какво чух и разбрах от него, макар че не са някакви лични неща, а по-глобални.
Моля  напишете (ако може без допълнителни въпроси към мен) Вие бихте ли споделили наученото, ако бяхте на мое място!

Защо не. Сподели, ако искаш.

Ако не те е помолил да бъдеш дискретна и да си останат тези неща между вас, сподели ги
Все пак човек не споделя с напълно непознат неща, които иска да бъдат запазени в тайна.
Но имай предвид, че и при тях има слухове и може това да са си негови интерпретации, а не факти.
Аз лично съм много скептична към новия ни Патриарх и че ще промени нещо в Църквата, но знам, че всичко е от Бог и за наше добро.

Добре, ще преразкажа накратко какво ми сподели той, но ще ме прощавате, ако някъде сбъркам чисто Православни термини!

Първо го попитах защо чуваме за Църквата и за някаква нейна позиция, не когато има издевателства срещу хора и цели народи или относно системната корупция в огромни размери, а за маловажни неща като гей парадите например.

Той ме погледна въпросително и отговори, че Църквата е част от тая система и се храни от всякакви облекчения, финансирания, донации. И докато това е така, няма да я чуем да заеме ясна позиция срещу силните на деня! Напротив, ще се възползва от мръсните пари - например ликове на някой следващ Цветан Василев ще красят някоя Божия обител, ако може щедри мафиоти ще бъдат провъзгласявани за архонти и т.н.

А относно гейовете и анти ЛГБТ+ наратива на Православната църква коментира, че било страшно лицемерно, защото има манастири в православните държави, за които има повече от основателни съмнения, че са свърталища на мъжеложци, но Църквата си затваря очите. Попита ме риторично дали си мисля, че не се е знаело за педерастията и оргиите в Троянския манастир. Според него сред монасите и монахините има процентно повече гейове, отколкото средно в обществото.

Аз съответно загубих ума и дума, но той ме окуражи, казвайки ми да го питам каквото искам, без значение дали ми се струва глупаво или ме е срам. И ми даде като пример, че по време на пости най-честият въпрос от миряните към него бил дали може да се прави секс и дали може да бъде получена благословия да се съвокупляват с половинките си. Като мнозинството от питащите били добре запознати с безбройните текстове от Библията и от светии, отричащи плътските ласки, особено по време на време пости. И че християнските източници в подкрепа на техните щения клонят към абсолютната нула.

Въпреки това те го молят и той на всички „разрешава” да правят секс - така било прието от Църквата, за да не ги отблъснат от Православието и да не отидат разочаровани в някоя секта примерно, където пасторите дават благословии.

Въцърковените християни, особено младите такива, били една шепа хора и дори те не са отдадени на вярата, както си мислят и както на него му се иска.

Споделих, че според мен народът ни е съставен от парадиращи християни, които обикновено са и върли националисти. Повечето не са чели евангелието, а християнските ценности са им чужди, но спазват един куп полухрустиянски обичаи и традиции, които за тях са естеството на Христовата вяра.

Отговори ми, че и на най-високо ниво в Църквата често вярата се практикува парадно за пред обществото, а не на дела, и не по убеждение!

Запита ме дали мисля например, че работата на висшестоящите църковни служители е със същото ниво на неотложност като тази на държавните служители в линейките, в полицейските и пожарникарските МПС-та. Отговорих му отрицателно, а той риторично ме попита защо тогава някои митрополити се придвижват със син буркан на луксозните си возила!

Попитах го, след като се случват всички тези неща, защо изглежда на никого не му пука и защо миряните не надигат глас срещу тези мерзости.

Сподели, че имало тук-там недоволство, но по-скоро в социалните мрежи, и то не от въцърковени хора. Според него имало сериозен отпор, когато биват критикувани определени Православни църкви + определени митрополити и патриарси. Обаче този отпор обикновено бил неестествен и неадекватен, и това можело лесно да се разбере от несъстоятелността на матросовците, когато ставало дума за чисто верски и библейски теми. И ако се прегледат тези профили, се оказва че защитават, при това доста по-професионално, и чужди политически, идеологически и икономически влияния, определени партии и т.н. Което го навежда на мисълта, че някой им плаща.

Oтносно фактът, че въцърковените или миряните не надигат глас, той коментира че те били по-лесно манипулируеми - на тях можело едва ли не да се каже, че небето е пепитено и в него летят феи, призвани от Бог да се борят с демоничните рептили.

Въцърковените вярват, че Божията благодат е въплатен в Божията Православна Църква и критикувайки Църквата, критикуват Бога, бунтуват се срещу Неговата воля и Неговите наместници на земята, превръщат се в богохулници и проявяват липса на смирение.

Затова не подлагат на съмнение и на критичен поглед темата дали на високи позиции в Божията църква има например атеисти или комунисти. Такива според него определено има, а някои от тях са станали такива именно след като са видели практиките и порядките в Божията църква и са се отвратили от вярата. Но не си признавали, понеже са си подредили живота, изкачили са се в йерархията, а извън Църквата нямало как да имат толкова добър живот. И така си живеят удобен и лицемерен живот. Някои дори се уреждали приятели и рода на работа в Църквата. А когато са в чужбина и си мислят, че никой не ги знае кои са, може и да не излизат от бордеи и казина. Е, оказвало се понякога, че много добре се знае кои са и било много просто да бъдат поставени под тежка зависимост с малко компромати.

Заключи, че нещата няма да се променят. Хората, които най-силно липсват в Църквата и едновременно с това са най-ненавиждани от същата тази Църква (в най-широкия и всеобхватен смисъл), са тези които търсят обективната истина, а не търсят изгода или огледало на собствените си вярвания и потвърждаване на убежденията си!

Гей парадите не са маловажно нещо. Не сте ли чели Библията 🤯

Аз не съм, но той предполагам я е чел.