Преди да родя сина си имам един аборт в трети месец. На петия месец след аборта забременях и сега си имам момченце на 6 години. Лекарите са прави - един аборт все още не е индикация за наличието на проблем. Казват, че когато абортът е в така ранен месец, вероятно това не е случайно. Че природата си знае работата . Вероятно от това не стават по-поносими нещата. Но е факт.
Относно бъдещето - не се отчайвай. Казват, че две бомби в една дупка не падат. така че - смело напред. Изчакай три месеца, възстанови се, дай си време да осмислиш случилото се. Защото още е твърде рано, раната е така прясна, знам какъв хаос е в мислите и емоциите ти. Просто дай си мъничко време - да се поуталожат нещата - и после -
. Вярвам в това!Ако има нещо, за което искаш да говориш или да питаш - пиши!
Ве4е нямам сълзи,душата ми изсъхна,не мога да намеря покой.След като ми спукаха водата ми сложиха система ,за да родя бебка.Няма по-кошмарно усещане от това.От тогава съм станала социопат,не желая да виждам никого,да говоря с никого-изобщо никой да не ме занимава.Претоварвам се физи4ески,с надеждата да забравя психи4еската болка,но уви.А на милото казвам, 4е не излизам от фитнеса за да си възвърна фигурата,за да съм готова да дебелея наново за следващото бебе.Как да му кажа 4е още не съм го преживяла?Ще умре от притеснение за мен.Ох,олекна ми,като 4е ли малко.Прегръщам ви моми4ета-нека имаме вяра! 
, но е много важно да намерите спокойствие и да живеете в мир със самите себе си.
