За всички, които искат бебе, но трябва да чакат след спонтанен аборт

Съжалявам, че още една майка е минала през ужаса на загубата. Наясно съм, че в този момент каквото и да кажа, няма да ти стане по-леко и няма да боли по-малко.
Преди да родя сина си имам един аборт в трети месец. На петия месец след аборта забременях и сега си имам момченце на 6 години. Лекарите са прави - един аборт все още не е индикация за наличието на проблем. Казват, че когато абортът е в така ранен месец, вероятно това не е случайно. Че природата си знае работата . Вероятно от това не стават по-поносими нещата. Но е факт.
 Относно бъдещето - не се отчайвай. Казват, че две бомби в една дупка не падат. така че - смело напред. Изчакай три месеца, възстанови се, дай си време да осмислиш случилото се. Защото още е твърде рано, раната е така прясна, знам какъв хаос е в мислите и емоциите ти. Просто дай си мъничко време - да се поуталожат нещата - и после -  . Вярвам в това!
 Ако има нещо, за което искаш да говориш или да питаш - пиши!

Мили4ки и аз загубих моята бебка.Стана преди пове4е от месец,но 4ак сега мога да пиша сравнително спокойно за това.В 14г.с. се появи еднократно кафеникаво зацапване,след което седмица нямаше нищо,но една ве4ер щом отидох до тоалетната видях,4е кървя.Последваха 3 седмици в болница с вси4ки "екстри"-инжекции,системи,лекарства и най-депресиращото-ставаш свидетел на какви ли не неща в отделение"патологи4на бременност"И на 5.04 цял ден по4ти не кървях,ве4ерта усещах бебка,заспах и в 03h.през нощта се събудих от адски контракции,които не спряха до сутринта.В 06.15h.сред току що зараждащата се пролет и цъфнали дървета(виждах ги през прозореца)лекарката ми спука околоплодния мехур-кръв и съсиреци,във вторият ден от петия месец станах мама на ангел4е Ве4е нямам сълзи,душата ми изсъхна,не мога да намеря покой.След като ми спукаха водата ми сложиха система ,за да родя бебка.Няма по-кошмарно усещане от това.От тогава съм станала социопат,не желая да виждам никого,да говоря с никого-изобщо никой да не ме занимава.Претоварвам се физи4ески,с надеждата да забравя психи4еската болка,но уви.А на милото казвам, 4е не излизам от фитнеса за да си възвърна фигурата,за да съм готова да дебелея наново за следващото бебе.Как да му кажа 4е още не съм го преживяла?Ще умре от притеснение за мен.Ох,олекна ми,като 4е ли малко.Прегръщам ви моми4ета-нека имаме вяра!

Мили момичета, изпращам ви хиляди топли прегръдки
Днес се навършват три месеца, откакто аз станах мама на мъничко ангелче. Все така продължавам да мисля, че това е най- доброто, което можеше да ми се случи. Защото ако бях износила бебето, то нямаше да може да живее...или щеше да е с непоправими увреждания, което щеше да е шок за цялото семейство. И за малката душица...
Знам, че трябва да съм силна, да сдържам сълзите си, защото дъщеря ми и мъжът ми имат нужда от усмихната и здрава майка и жена... Болката няма да утихне никога, просто ще свикнем да живеем с нея. Всичко друго се преживява, но когато си отиде детенцето ти, си отива и част от теб... Винаги в очите ще има и мъничко тъга...
Това е изпитание за волята и вярата ни, не бива да изпадаме в самосъжаление, колкото и да ни боли. В нещастието си аз познах щастието да имам до себе си семейство, приятели и колеги, които ме обичат, които бяха с мен и показаха, че аз означавам много за тях.
Намирайте развлечения за себе си - старо, но изпитано- купете си нещо ново,  обадете се на приятелка за кафе, гледайте някой стар любим филм, пускайте си хубава музика. Аз това правя, плюс работата. Постарайте се ежедневието ви да бъде по- динамично, за да не се задълбавате много в тежки мисли. Не се затваряйте в себе си, споделяйте, говорете за това, което се е случило- много е тежко в началото, но това изключително много помага- поне на мен. Освен това ходих на няколко консултации при психоложката в нашата фирма - чувствах се облекчена. Е, ясно е, че не винаги можеш да бъдеш пич  , но е много важно да намерите спокойствие и да живеете в мир със самите себе си.
Горе главата! 

Janett, последните две години изгубих две дечица. Момиченце, родено в седми месец и момченце в пети. Описаните от теб чувства са ми безкрайно познати. Когато загубих първото бебе, мислех, че светът свършва. Дни наред отказвах да повярвам, че бебето е починало. Ако в онзи момент някой ми беше казал, че ще дойде ден, в който ще се науча да живея с мисълта за загубата, нямаше да повярвам. Аз също се затворих - срещах се само с онези приятели, които идваха вкъщи. Обвинявах целия свят затова, че продължава да е същият, въпреки че моето бебе го нямаше. Тогава попаднах в този форум. Тук ме разбраха.
От всичко казано важното е едно - човек не винаги може сам да носи товара на такава болка. Ако не можеш да споделиш с близките си, ако не можеш да им кажеш всичко по някаква причина - кажи го на нас.  Повярвай - момичетата тук познават всичко онова, което ти изпитваш. И са се научили да се справят с него в някаква степен.
 Вероятно сега изпитваш невероятната липса на бебка. Мислиш само за това... Искаш да си я върнеш. Точно нея, не друго бебе. Но ще дойде ден и ще се почувстваш готова за друго бебе. И когато то стане факт, някак си животът ти ще придобие нов смисъл. Просто трябва да дочакаш този ден.

Janet, Светлето е много права.За съжаление всичко онова,което описваш ни е до болка познато.Някои неща си споделяме ние тук,само ние.Ако имаш нужда пиши ни,с каквото можем и доколкото можем- ще помогнем.Тежко е ,гадно е ,но живота е такъв.А и каквото и да направим не можем да върнем времето назад,по-добре е е да се гледа напред.Никога няма да забравим,но и да се гледа напред трябва!
Поздрави и пожелания за много,много хубави мигове

Благодаря ви за милите думи,моми4ета!Аз в4ера бях на лекар,тъй като 40-те дни,който бяха краен срок да ми дойде цикъла минаха,но не ми е дошло още.Та лекарката ме прегледа,каза 4е вси4ко вътре е наред-матката ми си е възвърнала нормалните размери,яй4ниците са добре и ми изписа лекарства, от които да ми дойде до няколко дни(макар 4е,според нея намало нужда от тях,така както гледала матката до 10-15дни щяло да ми дойде естествено,но за мое успокоение,все пак ми изписа лекарства)И добрата новина беше,4е по нейно мнение можем да запо4ваме с опитите още след този, предстоящ цикъл,но аз не съм сигурна дали съм готова психи4ески да забременея още сега.След аборта исках ако може още на следващия ден да забременея,но сега като 4е ли ми се ще да мине още малко време.Може дори егоисти4но да зву4и,но искам поне малко да походя на море,тъй като съм от Бургас,а съм омъжена в Хасково и морето адски много ми липсва.Но забременея ли сега,ще трябва най-вероятно да полежавам,да не мога да пътувам и да се излагам на слънце.А мисля 4е имам нужда,а и заслужавам месец-два да си полежавам на плажа и да си по4ивам.А пък си е друго 4овек да си отиде в родния град,при мама и при хубавите спомени.......

Мила Janett   съжалявам за случилото се, не го пожелавам на никого.
Аз преживях два такива аборта, но трябваше да си дам сила въпреки страха който ме следваше.


Моята бебка е зачената Юни и през цялото лято си бяхме на плажа и на капаните
да не говоря като незнаех че съм бременна колко бира изпих.
Желая ти от все сърце скоро да се похвалиш с нова бременност и да ми се обадиш и  лятото да бутаме количките на плажа.

  И аз съм малко в твоето положение. При мен изминаха 2 мес. след раждането и още не мие дошъл цикъла. И моята гинеколожка ми каза, че напълно съм се възстановила, но предпочете да не ми дава хапчета за предизвикване. Абе....... не знам какво да кажа вече. Ще почакам още малко до края на седмицата и след това ще действаме. Аз вече съм готова за нова бременност и искам да започваме по-скоро работа по въпроса ........  

yasna,лекарствата,които пия са Оргаментрил-3пъти по1 на ден,за 5 дни и в срок от още 3 дни след спирането им трябва да има резултат.Ако искаш,консултирай се с лекарката ти,по телефона или ли4но и пробвай с тях.Цената им е 4 и нещо и ги намерих в първата аптека ,в която влязох.Дано вси4ко при теб се развие добре и скоро да ни се похвалиш с две 4ерти4ки 

Janett , пишехме в една и съща тема...сега и аз съм тук. Тъжно... Прегръщам те...
 Моето разждане беше в 20г.с., на 11.04. Постъпих в патологична с "пролабирал" мехур и разкритие, без болка, без знак, нищо.... В следващите 4 дни само лежах, но контракциите си дойдоха и след 10 часа мъки родих моето момченце. Ужасно е, до преди началото на контракциите го усещах, а бях ходила и на ФМ две седмици по-рано - здраво бебе! Бях оптимист до края, че ще лежа до 7я месец и всичко ще е наред, но ...Шокът беше толкова голям, че дори не попитах дали се е родило живо и какво се е случило след раждането и сега като започвам да си събирам мислите се чувствам още по-зле...Най-кошмарния Великден.
Лекарите бяха любезни и отзивчиви и ме предупредиха, че следващия път, ще трябва да се прави серклаж още в началото.
Тялото забравя бързо, но душата...

КатКа,   Janett,  съжалявам че сте от майките, на които животът поднася тежко изпитание. 
Винаги ми е гадно, когато има нови попълнения. И в душата ми кипи бунт, който не мога да изкажа с думи.   

 И аз искам да изкажа моите съболезнования на новите мами на ангелчета. Много е тежко, но трябва да бъдете силни, заради живите хора около вас, които ви Обичат! Кураж!!!!!!!! 

Мили Боже, няма6е ме 10 дни и толкова много тъжни постинги са се иzписали от тогава. Много мъчно ми става като ви чета  Никоя от нас не е zаслужила да преживее това. Тъжно е 

А преz последните дни се установи, 4е моят аборт е бил лекарска гре6ка. Много ми е мъчно. Иzживях цялата мъка отново. Сяка6 бе6е вчера, а минаха три месеца.  Трима лекари, който не видяха какво става. Омръzна ми от некадърници     

А сега 6те трябва да чакам около година преди отново да zабременея. Добре че сте вие. БЛАГОДАРЯ ВИ че ви има.   

КатКа Не исках да те виждам тук! Съжалявам за загубата ти, аз също имам такава две загуби. Последната беше миналата година в 21 седмица.
Няколко месеца по късно бях бременна. А сега се радвам на мъничка щерка!
Дано скоро се похвалиш с нова бременост. Дано си щастлива. И моляте избери си лекари добри,
зная че в града ни няма такива!
 
Знай, че само силните жени минават от тук. А господ им праща после само силни - здрави бебчета!

 КатКа