Проблем ли е връзката с помак?

А на мен малко ми се струва като да дава нишани, че няма намерение да остарее с авторката. Или, другия вариант, родителите му да са много против и той да дава нишани, че ще правят проблеми - психически подготвя авторката.

Той за нейните родители притеснен. Струва ми се ,че е наясно с нагласите, които и тук се показаха, неверието към него като помак и  очаква и от родителите и същото. Та да го води при своите да се разбере накрая кой кого приема и не приема. Ако те я укоряват и не го приемат резултатът  е същия , който предричате.
 Да си видят родителите ,да говорят как ще живеят от сега, деца ,религии, всичко. Ако се разберат, стигнат до едно, какъв им е проблемът.

Те момичета са си го казали... Зависи от човека. Поговорете какво очаква той най-вече от религиозна гледна точка...
Мога да ти дам примери с най-различни развръзки. За известно време бях съквартирантка с едно момиче от Чепинци, Смолянско. Мюсюлманка беше с турско име. Нейните приятелки бяха мюсюлманки, имаше и с български имена.
Тя си се омъжи за помак, мюсюлманин с българско име. Религиозни са спазват си мюсюлманските обичаните, но не до крайност. Както казва опосум в следващия коментар: беше си по купоните, алкохол,цигари... Студентски живот.  Не знам дали е останала девствена, но беше някак по-патриархална. Сигурна бях, че ще си вземе мъж от нейната общност
Едното момиче се омъжи за християнин някъде от Северна България - семействата им нямат проблеми, децата не са въведени нито в една от двете вери - празнуват и двата типа празници със семействата си. Живеят си в София.
Другото си се омъжи и тя за помак. Религиозни са много. Тя ходи със забрадка...
Последната от компанията се омъжи за помак, но се разведе бързо. Гледа си сама детето. Роднините й я гледат на криво и я одумват, с изключение на родителите й, които я подкрепят.

По принцип религията няма значение в една връзка... освен ако единият или двамата не е религиозен. Тогава вече става най-важното нещо.
Така че, за мен най-определящо в тази връзка е, дали мъжът е религиозен, а не дали е помак. И дали авторката и семейството ѝ са религиозни.
Имам приятели, които за 11 години нито са стъпвали в църква, нито са водили децата си, нито са ги учили на нещо свързано с религията. Празниците са традции, предимно свързани с ядене. При това положение няма и поводи за дрязги.
Обаче, ако единият е религиозен, дори в началото да не го прави, после ще почне да натиска другия да участва.
Виждала съм религиозна християнка, която уж не я дразнеше, че мъжът ѝ не е оцърковен, уж му даваше време той да си реши, обаче на практика си му намекваше и натискаше. Човекът накрая се предаде и се кръсти.
Като отбелязвам, че спазването на празниците не е проблем, дори ходенето на църква или джамия от хора с различна религия, ако е само традиция или за палене на свещичка.
Говоря за истинска религиозност. Там оправия няма, ще трябва голямо съобразяване и компромиси, особено ако има деца.
Авторката направо да пита приятеля си дали е религиозен и как смята да празнуват празниците и един ден да си възпитват децата. И най-вече дали би я карал да си сменя религията.
И дали свекървата е религиозна, да не я четем след време в темата за свекървите.
Иначе аз съм била съквартирантка в университета с помакини, нормални момичета. Едната яко алкохол, купони и момчета, но до завършването не спа с никого, т.е. остана си девствена.
Така че, на пръв поглед имаме повече общо, отколкото различно - Родина, език, образование, обаче малките камъчета обръщат колата.
Повечето българи са християни, но нито са вярващи, нито религиозни. Имат предразсъдъци, но лесно можеш да ги преодолееш с нормално поведение.  За да се притеснява, че родителите на приятелката му няма да го харесат, значи има нещо в него или семейството му, което е притеснително.
Denislava, по-добре сега поговорете на тема традиции и религия, когато нещата не са се задълбочили и ако наистина проличи, че ще има напрежение, не знам дали има смисъл да се мъчите.
Чужд език и кухня се учат, но морални ценности и религиозни виждания трудно се променят.
Другото, което може да направите, ако проблемите са само от родителска страна, е да заминете за чужбина и там да си живеете спокойно живота така както си го искате.

Етаа, твоят мъж като небългарин ли се определя?

Да,проблем е особено,ако ти не си помакиня и мислиш за по-сериозни отношения.
Различен манталитет..различно възпитание.

В групата ми при следване на висше образование имаше 4-5 туркини. Те си държаха на религията и имаха едно особено мислене. Обикновено само те се дружаха и предпочитаха в обкръжението им да има турци. Омъжиха се за турци. Те не се смятаха, че бяха българи, въпреки че бяха родени в България. Никога не честваха нашите български християнски празници. Дори се обиждаха, когато някой ги нарече българи. Предпочитаха да говорят на турски език.

    От моите колеги туркини, само с 1 туркиня се сближих. Бяхме най-добри приятели или поне аз я смятах за най-добра приятелка, а тя мене-не. Сега сме само близки познати. Приятелите й мъже, с които имаше връзка, бяха всички мюсюлмани. Тя също така се смята за туркиня и се омъжи за турчин. Не присъствах на сватбата й. Може би да не е искала да има българи на сватбата й. И аз не знам. Обкръжението й постоянно имаше турци. Когато имах фейсбук профил, рових из приятелския й списък, и видях, че повечето й приятели бяха турци. Искаше винаги да говори на турски. Също се обижда, когато я нарекох българка. Един път й казах, че е родена в България, и затова е българка. Тя се обиди и каза, че не е българка, а туркиня. И в личната карта й пише, че е от турски произход. Повече не съм повдигала темата и избягвам да говоря върху такива теми с нея. Също не говоря и с нея за религия. Силно религиозна е. За нея Бог е един, това е Аллах.

    Всички са ви дали адекватни отговори. Няма какво да допълня. Лично аз не бих се обвързала с човек от различна религия. Радвам се, че съм християнка, макар да не съм вярваща. Никога не бих си сменила религията си.

Турците не са етнически българи очевидно. Помаците за разлика от тях говорят български език и са от чисто български произход. Някои се определят като етнически българи, други - не. Затова питам. Не питам за мюсюлманите изобщо, не питам за турците, нито за арабите, нито за пакистанците.

В личните карти не пише нищо за етнически произход.

Значи родителите ти са същите като помаците, турците и ромите, но... понеже са 'наши' - е приеливо за теб.
Има разлика между гражданство, етнос и религия, много добре се знае кое кое е и да се смесват в реплика към някого, който не е от 'нашите' е демонстративна и умишлена обида.

Виждам, че повечето имате някакви идеалистични представи....Помаците не приемат българи за евентуални снахи, зетьове и т.н. поне на 95%. И турци много много не искат, но поради факта, че са от една вяра, ги приемат една идея по-лесно. За мен помаците не са етнически българи, поради омесването си с турците. Малка група са и е много трудно да намерят партньор сред своите, но за повечето е важно да го направят. Говорят на родопски диалект, независимо в кой край на България живеят, както знаем, доста е различен от българския, но все пак е български ( вкъщи, разбира се, навън си говорят български) Имат много различно възпитание и мислене, които за нас са странни; родово, патриархално общество,  индивидът е силно повлиян и подчинен на по-старите, религията обикновено си я изповядват и си спазват мюсюлманските традиции.
Имам две приятелки помакини и много наблюдения, познавам и семействата им и обществото им в два различни града. Едната се ожени за турчин, по-малкото зло, но все пак под въпрос... Другата се ожени за българин, имаше драми. А...имах и зет помак, който беше приет на нож, много беше тегаво. Снахата също не беше мечтаната снаха за свекърва си. В крайна сметка се разведоха, просто два различни свята, направили белята.
На теория изглежда не много сложно, но на практика не е много добра идея.

Как така родопският диалект хем е много различен от българския (българския език? българския диалект?), хем все пак е български?

По другите засегнати въпроси не съм добре осведомена, но това силно ме впечатли.

Просто казвам, че си говорят на техния диалект, който в голямата си част е неразбираем ( за мен и много други хора).  Но чист български език....няма как да е. (както някой по-нагоре беше казал). Чист български език е това, на което си пишем в момента.

А християните, които говорят на родопски диалект и те ли са помаци!? 🤣🤣🤣 Помаци има не само в Родопите и определено не говорят на родопски диалект. Интересно ми е какво ще кажеш за врачанският диалект, сигурно са само християни. 🤣🤣🤣

Сигурно няма как един диалект да е чист български, щом казваш.

Ами в Северозападна България хората са християни. Не особено вярващи, но се женят с църковен брак, кръщават си децата, повечето с голям купон. Даже и циганите се пишат с български имена, не с турски, като в други части на страната.