Проблем ли е връзката с помак?

Човек не се определя от религията.
Имаме много познати двойки, които са различни по народност, етнос, религия, цвят на кожата и т.н., вкл. някои много екзотични за нашите представи. Имаме и много със сходен произход. Доколко се разбират и как живеят заедно зависи от характера и възпитанието им, а не от религията или от произхода.

Това просто не може да е вярно. Ако човек е истински християнин и религията е водещата сила в живота му, не може да живее с друг без църковен брак. А ако другият е мюсюлманин в същата степен той не може да приеме да се покръсти, а ще иска жена му да приеме исляма, същото да е за децата и т.н. За истински вярващите просто е невъзможно да образуват двойка, ако единият не си смени религията. Отделно са нравите и обичаите.

Това е разликата - дали религията е водещата или не.
Има съвременни хора, за които религията е част от традициите, а не е жизнеутвърждаваща. Ние нямаме разни крайно религиозни хора около нас.
Както написах, имаме дългогодишни познати семейни двойки - православни християни, правоверни мюсюлмани, католици, протестанти, комбинации от православна и протестант, католик и православна, мюсюлмани и православни, мюсюлмани и католици, католик и будистка, православен и сантерия, будистка и копт, алиан и християнка и дори една комбинация от шаманист и православна. Доста от скандинавските ни приятели твърдят, че са паганисти, защото това там е много модерно напоследък. Никой от споменатите хора не е крайно религиозен и не се опитва да налага вижданията и вярата си нито над близките си, нито над приятелите си, нито над половинката си.
Дори и хора от привидно една религия може да имат неразбирателства на религиозна тема. Имаме познати, които се изпокараха и разведоха, защото не се разбраха как да се черкуват децата им, а тя е православна, той протестант. Т.е. двамата са християни.
Църковният брак не е задължителен. Нашите кандидат зетьове са католик и протестант. Младите няма да сключват църковен, а само граждански брак.
Между другото, православната църква допуска църковен брак между християни от различна деноминация, докато другите християнски църкви, особено католическата, са категорично против.
И двамата младежи са на мнение, че някой ден децата им трябва сами да изберат някой ден към коя църква да принадлежат. Предвид мястото, където живеят, много е възможно всички да се насочат към католицизма след време. Не виждам драма по въпроса.

За да е трайна такава връзка ,единият от двамата партньори трябва да е готов да направи много компромиси.

Всяка една добра връзка е резултат от взаимни компромиси. Само единият, когато прави компромиси, резултатът е 0.

Именно. Докато това не е установено няма какво да ги обсъждаме. За много мюсюлмани обаче (не знам защо ми се струва, че за тях е по-типично) религията е водеща и определяща. Тогава имаме проблем.
А след това идват и проблемите с възпитанието и бита - ако младежът е свикнал жените да стоят прави до масата по време на хранене и други такива ще има сблъсъци.


Пак опираме до степента на религиозност. За истински вярващия много компромиси са невъзможни. Ако си убедена, че ще отидеш в ада, защото живееш в грях, а и децата ти също, понеже не са кръстени, как ще живееш с мюсюлманин, който мисли същото?

От наблюденията си над помаците и помашките общества / има по-свободни и по-капсуловани/ мога да кажа, че снахата християнка би била по-голям проблем от зет мохамеданин.

Някой беше казал, но май се изтри наред с всичко друго, в което и според мен нямаше обиди - едно е помак от Рибново, друго е от Велинград или Смолян. Или Златоград. Макар че тези от Рибново надали изобщо стигат до сериозна връзка с друговерци.

И аз подозирам, че в общия случай семейството на помака ще е по-скоро това, което ще се дърпа, не на християнина.

Аз мисля,че и за християнско семейство такава връзка ще е проблем.И няма да се приеме добре такъв брак.

Може и за него, разбира се, просто мисля, че е по-голяма вероятността за другото да е по-голям проблем.

Когато учих в Пловдив, имах няколко колеги помаци. Бяха си съвсем нормални момчета, някои от тях с турски имена, други с български. До един не знаеха думичка на турски, говориха само български без разни там диалекти. Всички много добре възпитани, добре облечени, някои от тях с по-добри обноски от българските момчета. Харесвах ги, защото те масово са бели, руси и синеоки, просто мой тип, и тогава за кратко излизах първо с един помак, към края на следването с още един такъв колега. Първото момче беше много религиозен, честно казано малко ме уплаши, защото аз съм християнка, обаче въобще не съм религиозна- съответно ми се стори фанатик (може би така се е струвало на 20 годишното ми аз), и бързо прекратих връзката. Не съм спала с въпросното момче. Две години по-късно, започнах да излизам с друг помак, с българско име - хубавото беше, че той никак не показа да е религиозен. Подарявал ми е подаръци за Коледа, в квартирата си беше сложил елха. За Байрям ми носеше разни сладки неща, каза че у тях празнуват всичко - техните са от Велинград. Не ядеше свинско, обаче пиеше бира и не спазваше постите в исляма. Много хубаво си прекарвах с него, виждах че иска нещата да станат сериозни, канеше ме на гости у тях, но самата аз дълбоко в себе си имах някакви неясни предразсъдъци и бавно се отдръпнах, още не мога да формулирам точната причина. Момчето наистина беше свястно, после разбрах че се е оженил за българка и си живеят в Пловдив.
Надявам се да не ми изтрият поста, не споделям  омраза, само личен опит. В моя случай момчето си беше напълно ок, не съм чула да е имало проблеми със съпругата му и си живеят нормално.

Помашкото самосъзнание тегли към корена, дома, традицията.
Ако ще учи - учи и се прибира. Ако ще ходи в чужбина - ще е гастарбайтер и ще налива в някой етаж и образование на по- малки братя и сестри.
Добри хора са, чисти, прости, но в онази очарователна простота, кротки.
Но не късат с корена, това е.

Стана ми интересна темата. Май, че не познавам помак, или поне не в по-близкото ми обкръжение. Познавам някои турци, според мен не са много религиозни. Били сме на ресторант с тях, не забелязах да не ядат свинско.

Това за православната църква не е вярно. Може  свещеник да го направи за пари, все пак и те са хора и в последно време не спазват догмите.
Обаче не може православен да сключи църовен брак с човек от неправославна религия и не може кръстник на дете да бъде от неправославна религия. Иска се кръщелно свидетелство от православна църква за да го направиш.
Хората масово си мислят, че няма проблеми, защото рядко се сблъскват с наистина вярващи и религиозни хора.
Едно е да обикаляш три пъти цървата на Великден, друго е да спазваш всичко в Типика.
Това важи и за останалите религии.

На мен ми трябваше над година, за да сключа православен брак с протестант.
Никой свещеник не желаеше. Определено не допуска лесно!
Проблемът е теологичен: протестанските свещеници не се ръкополагат и затова тайствата, които извършват (освен кръщенето) не се “признават” за тайнства.

Католици и протестанти може, двама свещеника водят тайнството, но незнам дали го позволяват в кат.църква или кат. свещеник ходи в протестанската...

Протестантите нямат проблем дали православен или католик, всички венчават.