Синдром на раздразненото дебело черво тема 2

Аз също подпитвах някои приятели със здравословни проблеми дали имат проблеми със стомах и черва. Има случаи да казват, че всичко им е наред, но са предимно хора, чиито здравословни проблеми не включват примерно диабет, автоимунно заболяване. Кой с очен проблем следствие увреждане на ретина след конюнктивит, паник атаки, депресия, невралгии, дископатия, увреждане на слуха, изкривяване, ошипяване, които създават последващ хроничен здравословен проблем. Ей такива.
При най-близките ми 99% с диабет или автоимунно заболяване имат някакъв проблем със стомах или черва.

Както се казва, обобщи го в едно изречение 🙂

Забелязала съм, че хора със здрава пкихика / непукисти имат най малко здравословни проблеми! За жалост тя не подлежи на команда...

Моите наблюдения са точно обратните. А определено съм обръщала внимание на това. СРДЧ в чиста форма изобщо, ама изобщо не се води здравословен проблем. При мен симптомите започнаха преди повече от 5 години, като не е имало нито един ден, в който да не съм имала симптоми, т.е. почивка няма. Отделно страдам от хроничен запек от бебе на практика. Въпреки всичко, на колкото и прегледи и изследвания да съм ходила, заключението е "здрава като бих", яж там повече фибри и кисело мляко, не си за лекари, спри да обикаляш. Излишни е да казвам, че полза и промяна нямаше, щом следя темата...
Относно типа на психиката ми - вечни съмнения във всичко, постоянно чувство за вина, не познавам човек, който толкова много да се съмнява във всичко, свързано с него. Отделно животът ми е бил един безконечен стрес, ама наистина безконечен.
Непукисти иначе за мен са...поне 2/3 от хората...

Наш семеен приятел с тежък диабет от много години, на инсулин, точно той има стомах като на хиена.. Сега в момента мислено преброявам познатите ми непукисти, както и тези с чувствителна душа - колкото и преднамерено да търся някаква зависимост между психика и здравословни проблеми лично аз не намирам нещо значимо което би могло да се приеме като аксиома 😀. Просто и едните и другите от едно или друго нещо в едно или друго време боледуват, но без явен превес на която и да е група. Това съм аз 😁! Ако може да ти послужи за утеха !

И аз съм като вас, макар външно да изглеждам най щастливия и безгрижен човек! Явно вътрешното трупане прави повече поражения!

Maria56, а ти пита ли го? Има и садомазохистични хора /в кръга на шегата/, които хем задника им ври и кърви от люти чушки, патладжан и домати, хем ядат на поразия и дума не обелват, че после ще болят червата или хемороидите. Не всеки се оплаква. Или гълтат содата и айде. За тях проблем с корема и червата няма  Нищо че рефлуксът им е спътник в живота и не отрязяват спазмите в червата, запекът, диарията, слузта или изскачащите хемороиди, както нас, на фона на останалите им по-сериозни болежки. Приоритет имат другите заболявания. И майка ми е с диабет, астма, болни бъбреци, но проблем с корема и червата няма. Хемороиди има, понякога я свие нещо след храна, може и разстройство да я пипне от храна, но това е. Аз затова и писах 99% от хората, които познавам. Всички останали, а те не са малко с диабет в родата, кой с язва, гастрит, колит и т.н.
Има и такива хора, да не забравяме, дето нищо им няма като питаш, но не отчитат СРДЧ като проблем с червата. Нали не е и заболяване.
С едни познати се виждаме понякога веднъж годишно, понякога на две години веднъж. Аз проблеми с червата и стомаха се случва да имам долу-горе веднъж годишно, понякога и на две години веднъж. И всеки път като се видим с тях аз не съм добре с корема или червата. Жената ме е запомнила, че вечно съм зле и не мога да ям това и онова като се видим Аз може 364 дни да ям каквото си искам, но се случва да ме свие стомах и точно тогава да се обадят да се видим. Реално съм с гастродуоденит и неуточнен колит (така ми казват), но си пишат СРДЧ. В периодите на дълго и безпроблемно хапване на всичко, никой не би и разбрал, че си ги имам, докато някой не попита конкретно, или не стане въпрос покрай болежките на отсрещния събеседник. Нали с напредване на възрастта почваме и повече за болести да говорим, та...

Да ви кажа, и аз вече си мисля, че е нещо в гените. Просто кофти генетичният материал се предава надолу през поколенията. И в моя род забелязвам подобни тенденции.

Стресът никой не го отрича, но според мен, с него няма как да се преборим, така че е излишно да го мислим.

Lili325, не си спомням вече какво си писала, но щом споменаваш запек, за SIBO тествала ли си се? Аз също съм с хроничен такъв и като се изследвах наскоро, си ми цъфна метан-обуславено SIBO, което, на практика, се връзва с всичките ми оплаквания. Тепърва ще мисля как да се лекувам.

Чувала съм за изследванията на чревната микрофлора, но те, подобно на тези за непоносимости с IgG, не са признати от медицината по някаква причина. Съответно пак ще съм без диагноза и не виждам смисъл.

Със сигурност проблема е в гените. Дядо ми имаше същите проблеми и с корема и с долните крайници, едно към едно с тези които имам аз. Колкото и природосъобразно и здравословно да се опитвам да живея - застигат ме и мен.

Говорех за дихателен тест за SIBO.
И дихателните, и изследването на чревен микробиом са признати от медицината - дори нашенски лекари ги назначават. Не знам защо смяташ, че не са.
Иначе, диагнозата си е основно за теб - да знаеш от какво (евентуално) си болна, или пък не си. Лекарите не знам какво отношение имат към това.

При мен набедиха изключването на някои храни (дори само глутен), дори само намаляването - за причина за ниски полови хормони. Оттам не мога да правя много експерименти как се чувствам добре.
А относно непризнаването на тези тестове - ами била съм вече при гастроентеролози, имунолог, алерголог с 2/3 "светещи" в оранжево резултати за непоносимост, но за тях това не означава нищо.

А, според мен, при жените в перименопаузата раздразнените черва имат и хормонална зависимост. Преди да вляза в тази прекрасна възраст, никога не съм имала проблеми. Сега се появяват, като по часовник - няколко дни след овулация и изчезват магически с първия ден от цикъла. И тва ако не е хормонално обусловено, аз не знам ко е.

Това е повече от сигурно, нарастващия прогестерон във втората фаза на МЦ разпъва/ раздува червата! Какво ще правим като МЦ спре и няма кой да спадне червото. Все ще сме подути!

Положението е повече от плачевно. От 6 години съм в постменопауза, а от две години Ви чета, защото не мога да намеря баланс на червата. Когато питам гастероентерелозите възможно ли е да е от климактериума ми отвръщат овладей стреса и не си измисляй симпоми, нищо ти няма - изследвания добри, колоноскопия добра , дори нямам и СЧР. Ама как се овладява стрес- като се будиш по 10 пъти облян в под и не си се наспал,сутрин още в леглото започва куркане на червата и много газове, тичаш до тоалетна напъваш и нищо(извинявам се за израза ), сдобиваш се с хемороиди и пак стрес. И така една въртележка до не знам кога. В интернет пише може и 10 години да минат. На Вас пожелавам по-лесно преминавене през този период!

Lbl няма да е леко, има жени стигат до АД?