Пазарът на земеделска земя в България - сделки, новини, тенденции

Навсякъде има продажба на чиста продукция, не е само внос, наистина скъпо, но има. Защото е бутиково, на дребно. И не е трайно, като  търговските сортове, дето държат много време.
 Пък и  си произвеждаме някои.

Това изобщо не е вярно, има много земеделски стопани, които не произвеждат зърно и не са мутри. Всеки се спасява поединично, кой изнася, кой се опитва да пласира в кооперативи, старая се да купувам от тях, даже и да е по-скъпо от Лидл.
Държавната политика е такава, и то от доста години, но никой няма да работи на загуба, колкото и да ни се иска да ядем български розов домат по 3 лева .

А, що жалко?! Ами да си садят домати в градината, кой им пречи? Глобалното или националното земеделие нямат нищо общо с моята градина и моята оранжерия. Садя, поливам, връзвам и т. н. и си отглеждам домати и краставици. Това какво общо има с мутрите?

И аз не виждам на кого мутрите са забранили да гледа хубави домати. Когато пътувах за Велинград минах през няколко села с много сергии с хубави домати. Не са и евтини да кажеш, че някой им натиска цената надолу. Просто са нетрайни и добивите са ниски, освен високата цена. Затова веригите не могат да ги купуват. И се отглеждат бутиково. Аз тук не виждам мутри.

Скоро синът донесе леща от близко село. Работи си някой, бостани , дини по 50ст, лещата като на баба времето, наш сорт, почистена , вкусна. Има и такива.
Договорени са дотации, за някои  земеделски стоки, продукти, то каквото сме си направили  е, нататък си правят сметката кое  е изгодно. И с право.

Този процес не започна от днес.... Започна от възхода на мутрите през края на 90 - те.
Изкупуване на безценица на продукцията, рекет.... Насилствено придобиване на земеделски земи за смешни суми или въобще без пари....Смешни ренти....И т.н.
 После една мутра стана и премиер.... Така и до днес...
Просто рекета е в друга форма, облечена в костюм...

Вярно  е, има едно нещо - избори. И  главните мутри навън.

Все още сме си над 8 млн, просто 3 от тях са в чужбина.

А колко от тях биха се върнали?
И защо?

Не мога да говоря от името на всички емигрирали. Аз бих се върнала, ако държавата се стабилизира, управлението не е мафиотско и корумпирано до всяка институция.
Връщам се всяка година, страната ни е рай, природа, храна, климат, традиции, стил на живот...но инфраструктура няма, плащам данъци за смет, града заринат в боклук, улични животни, просяци, бездомници, всеки малък бизнес гледа да те измами и вземе парите, закони няма, защита няма...тъжни и невъзпитани хора, които нямат в речника си "извинете", "простете"и т.н.

Разбирам напълно гледнага точка на denissa_72. Доста е крайна, но това е по-голяма част от истината за ситуацията на земеделието в Бг. С мутри или без, земеделието в България се унищожи съвсем тенденциозно и както се вижда напълно успешно. Много дълга тема, но след като няма държавна политика в тази насока, всичко се превръща в джунгла, където всеки се спасява както и ако може. Да, зърнопроизводителите си извоюваха тяхното преди доста години. А зеленчукопроизводството и овощарството са в пъти по-енерго и трудоемки и няма как да се справят без подкрепата на държавата. А такава няма, няма и политика в тази насока. Субсидиите са много по-ниски от на другите държави в ЕС, преференции за торове и горива няма. Сигурни пазари няма, нали не сме социализъм.
Единственият вариант за оцеляване на тези сектори са създаване на сдружения и кооперативи, но българинът не е склонен да се организира и да изпълнява някакви макар и общи правила. И така, който оцелее.

Брат ми се изхранва единствено със селско стопанство, в най-равната част на Тракия. Не е мутра, а един безкрайно отруден идеалист с любов към земята и растенията. Отглежда около 40-50 дка със зеленчуци (регулярно две култури по няколко реколти) и 15 дка ябълки. Последните са на пълна загуба няколко години вече.  Всяка година се чудя дали и как ще оцелее. Разходите са огромни, климата вече е истинско изпитание, а реализацията на продукцията - много трудна, дори и през веригите. Поливните системи и канали отдавна са разрушени и пресъхнали, на всяка отделна нива се прави самостоятелен сондаж. Нужна е и охрана, освен всичкият труд и разходи...

ЧС, хората по пътя за Велинград продават на цени според регистрационния номер и видът на колата. Често стоките са и от борсата, не от градината. Ами Бай Ганювщината ни е в кръвта, какво да се прави!

Вчера гледах някакви графики за най-големите производители на плодове в света. От онези, динамичните, показвайки промените във времето. Някъде 80те, България е била от 10те най-големи. Но, като няма: 1) държавна стратегия, 3)законово рамка, 3) проучвания и маркетинг - подобряване на ефективността на отглеждане, заедно с маркетингова стратегия на кого какво за продаваш и как да си конкурентноспособен (сливи почти никой извън България не яде, примерно), ще се прави това, което е най-лесното - бетонизация на морето и минералните курорти и зърнени Майбаси.

Според мен сливи се ядат в цяла Европа. В Германия се продават много и навсякъде. Хърватия пълна тяхната сливова ракия. В магазините има сладко, мармалад и желе от сливи.
Сливи се гледат и в другите страни.

Ядат се, но са друг вид - кръгли и лилави, а не сини. И въобще не са популярни колкото ябълките, крушите, ягодите или гроздето. От зеленчуците - домати, картофи и моркови. Големите смокини са евро бройката, а ядките са по-евтини от тези в Бг супермаркетите. Внасят се от САЩ, орехите и фисташките. А Белгия и Холандия са в първите редици по производство и износ на зеленчуци и плодове, втората възстановява земя от морето и упражнява хидропоника. Виновни са тези, които избират тикви да ги управляват, затова селското стопанство е като Халоуийн в момента.

Нормално е всеки народ, област и държава да имат традиции. В Германия и северните държави почти не ядат червени чушки и патладжан, ясно е в кои кухни присъстват. При нас пък не е толкова популярна дюлевата ракия, колкото при съседите сърби и северномакедонци, и т.н. Не това са причините за краха на зеленчукопроизводството и овощарството.