Работа, CV-та, HR-и, съвети - 78

Не мисля, че има правило, което да ги задължава да ти вдигат заплатата. Всяка година стаж ти носи клас прослужено време. Това го коментирахме, че е задължително.

То ясно че не е само за пари, но те са основното все пак. Ако нямам достатъчно да си покривам разходите, останалите неща са ми сетна грижа... и се чудя за чий работя ако се затруднявам да се издържам с това. За съжаление съществена част от работещите в българия ги имат тия мисли поне от време на време, а доста и през цялото време.
Ако ми се случи това с "всичките пари на света", би било повече хоби, отколкото работа. А за неща дето се вършат просто за удоволствие, мотивацията не е проблем.
Правило за задължително индексиране на заплатата спрямо инфлацията не знам да има, освен ако изрично не ви е вписано в договора че ще има такова нещо, а това е по-скоро рядкост.

То за година е 0,6%.......направо огромна сума.

Хмм, а колко ли е удовлетворяващо да си жиголо/проститутка, понеже там резултатът се вижда съвсем веднага ?

Това беше майтап, да не вземе сега някой да се впрегне



Зависи, зависи. Това е гледна точка на млад човек, ама я питай старите кадри с големия стаж и голямата заплата   Ако си с 20 години стаж и 5000 заплата това са 600 кинта на месец - покрива обедите, цигарите, че и бензина за ходене на работа. Иначе за мен е глупост това, ама точно хората в предпенсионна възраст си го искат и затова го има (май го махаха, пък после връщаха...

Всеки иска заплата, с която да може да си покрива разходите за добър живот, но за съжаление не сме в комунизма и за различни неща се плаща различно. някъде стига и остава, другаде се налагат ограничения. И няма как да се промени това.

Няма правило да се пита каквото и да е за заплатата, ама ако някой задълбае отвъд началната заплата и тази след изпитателния срок/първата година,  най-вероятно ще го шкартират от процедурата.

Ако имам "всичките пари на света" бих се занимавала с мои си хобита и занимания (имам си достатъчно, не ми липсва въображение). Те обаче не ми носят доход.
Не ми се вярва касиерките в Била или хигиенистките в мола да работят за "и още нещо" освен парите.

Ами доста работодатели се сещат напоследък да осигурят транспорт и храна, което си е мотивация, като не ги вадиш от заплатата.

Не е огромна, но тук говорим за задължително увеличение. Не вярвам да има много работодатели, които да впишат подобно нещо в договора и да се задължат по този начин.


Хората намират различно удовлетворение. Това, че някой работи в Била не го прави бездарен или смотан. Майка ми работи в ресторант - в кухнята и тя сама си казва, че изпитва удовлетворение, когато знае, че хората са хапнали вксуно. Особено ако някой клиент изрично подчертае, че много му е харесало и прати поздрави на кухнята, направо се топи от кеф. Естествено много от колегите ѝ не са така, работят това, защото това има. Предполагам и много от касиерки и друг подобен персонал просто не могат да си намерят друга работа или тази ги устройва с нещо.

Като цяло има едно такова мислене, че в даден момент няма нужда да учиш нови неща и да ставаш по-добър. За мен това мислене е грешно, човек учи цял живот и ако не умее да се адаптира към промените, тогава е губещ.

Аз примерно нямам някакви видни таланти - пеене, рисуване, спортни постижения и тн, затова мисля, че моята сила е другаде и съм доволна от корпоративната си работа. Само че съм виждала "творци" попаднали в подобна среда и те полудяват от това, не са се задържали много при нас. Това си е нормално, защото те няма как да изпитат удовлетворение от работата, която не им харесва по начало, а са я хванали само заради парите. Но при мен просто не е само това единственият мотиватор.

Вписва се задължителното увеличение, но има уловка - начислява се на брой години стаж при тях, а не по принцип. Или ти дават пълното, но го приспадат от брутната заплата, така че да стигне договорената. И така жрутната си ти е пак същата, но основната тц.

Знаете ли дали се признава за професионален учителски опит/стаж предишна работа на длъжност "преподавател" в езикова школа към читалище?

Значи е добре да се стремим да превърнем хобито си в работа, тоест да намерим професията, която не ни тежи и намираме поне още няколко предимства в нея, освен парите.

Аз сега съм в почивка след напускане и да ви кажа честно толкова съм свикнала да работя всеки ден 9-18 ч. и да ми е напрегнато постоянно, че ми е странно. Първите няколко дни е много приятно просто да почиваш, сега обаче искам пак да ми е интересно.

Предполагам, че можете да им занесете длъжностната характеристика и по тяхна преценка да признаят.

Никога не съм твърдяла, че някой, работещ като хигиенист е смотан. Напротив, познавам такива хора и ги уважавам. Познавам и санитари в болница. Мисълта ми е, че никой от тях не работи това за удовлетворение, поне така са ми споделяли. Работят това заради парите и поради обстоятелства, които към момента не могат да си намерят нещо по-добро.


Аз превърнах едното си хоби в професия. Истината е, че в момента в който започнеш да го правиш по задължение, става по-малко удоволствие и повече тежест, защото покрай това, което обичаш, се налага да правиш неща, които не желаеш много много.

Разбирам те, предполагам повечето го правят само за парите, но исках да кажа и друго: не правят нищо за промяна. Все пак като работиш някъде ти получаваш заплата и даваш нещо в замяна. А много хора просто нямат кой знае какви умения да предложат, но не искат и да придобиват нови. Ей това ме побърква. Мрънкат, но не правят нищо да променят нещата в своя полза.

Понякога тези хора просто са в безизходица. Вземат заплата, колкото да изкарат месеца, при това икономично. Повишаването на знанията и уменията изисква време и пари. А те гледат да покрият първо основните си нужди. Един омагьосан кръг е и трудно се излиза от него. Не е невъзможно, разбира се.
Има и нещо друго. Чистачка изкара примерно курс за счетоводител. Тегли кредит, намира време, изкара го.... Дали после ще я назначат за такъв? Само като видят стажа като чистачка, никакъв опит и само един курс по счетоводство, на 99% съм сигурна, че дори няма да я извикат на интервю. Да, този курс ще я обогати, но едва ли ще ѝ помогне да се измъкне от ситуацията (освен ако някой познат или близък не ѝ даде шанс, но тогава с курс или без е все тая.....).

Днес, официално преля чашата на моето търпение. Работата ми не е като повечето тук. Започнах я докато завършвах бакалавъра си и като съчетана с учене беше добре. Тогава се водеше специалист продажби финансови услуги, в пандемията я промениха на бизнес консултант. Добре, че звучи толкова "вълнуващо", защото в действителност просто седиш на щанд в мол и се занимаваш с хора.
Имам насъбран отпуск още от 2020 - 1 ден, 2021 - 20 дни и от тази година до април, плюс минус 5 дни, тоест сумарно 26 дни неизползван отпуск. Който изрично ни беше казано, че е хубаво в първата половина на годината да започнем да чистим. Ами опитах..и ми беше тактично отказано, защото няма кой да покрие моята липса.. Което реално не е мой проблем, че фирмата не може да направи така, че да не са другите служители с дни повече заради отпуската на 1. Само да вметна, че работим 2 на 2 по 11 часа...
Имам нужда от съвет, какъвто и да е, тъй като поради работното си време, дори не мога да запиша някакъв курс, както например искам по английски, за да мога да вървя напред, да намеря нова, прилична работа, в която да не работя по 11 часа в мол...
Но уви, нито отпуск мога да ползвам, нито да се развивам някъде другаде..
На косъм съм от пускане на предизвестие, страхът ми е там, че досега на доста обяви в Джобс кандидатствах, дори не ми е толкова за по-висока заплата /единственият плюс на сегашната ми позиция са добрите пари/, просто искам едно нормално работно време, за да мога да тръгна от някъде и да направя нещо. Но нямам идея защо от никъде не ми звънят, дори за едно интервю... Имайте предвид, че позициите, за които кандидатствам не са за мениджър или някакви грандомански длъжности...
То това стана по-скоро като излияние, за което се извинявам, но ако някой е бил в подобна ситуация и може да изкаже съвет, какво според него мога да направя, ще съм благодарна.