Деца от предишна връзка

Рози, той е съгласен да имат бебе, дори да е само заради нея, а той да не умира от желание да става баща.
Жената от твоя разказ категорично е отказала. За партньора не е мислила.
Разлика има, как да няма.

Съгласна съм, Лори!
Тук дава уклончиво съгласие..
Но да направи бебе, не е като да е баща!
Особено в бебешкият период!
А авторката иска хем любовта, хем детето.. Как да стане?

Дори през ден или всеки ден да ги гледаме внучетата, те пак са внуци, т.е. имат си родители, а ние дори много активно да е, пак ще е помощ, а не родителстване. Това не могат да разберат хората - едно е да си родител, друго е да си баба или дядо на внуците. Като родител все още си в една и съща игра, но в различни нива. Като баба или дядо си в нова версия на играта "продължението" с нови нива.

Да, тези, които стават бащи отново на късна възраст и се занимават с новите деца по-веотдайно, всъщност наваксват и правят някакъв микс между това, което наваксват с предишните си деца и полудядовци, които адски глезят детето, а майката е реалният родител. Да не говорим как се чувстват първите деца, които много добре помнят и правят разлика в поведението на баща си.

Даа, бащите май имат тази склонност - да са по-милички към всяко следващо дете. 😁 Особено ако са с голяма разлика и таткото е имал време да порастне.

Защо решихме, че тоя няма да е баща в бебешкия период и да помага?
Предположения само. Да го пита де, тя говори с него. "Ти ще помагаш ли? Ще ставаш ли нощем?" и т. н.

Ето това е истината за нещата, но се съмнявам, че ще бъде чута от съфорумката.

Човекът е един от малкото бащи, които отглеждат детето си в режим 50:50 след раздялата, каза съфорумката, но за вас това нищо не значи?

Лори, защо се хабиш? Всеки си каза мнението, Авторката е възрастен човек, ще направи своя избор и после ще живее с плюсовете и минусите.

Според неговите думи - с първата жена се е разделил заради това, че не му е обръщала внимание и нямала желание за секс (била фригидна?), бракът е продължил 2г, като са имали тежък развод и жена му  не давала да се вижда с детето си години наред. Още по-малко пък да се вижда с баба и дядо си.
Едва като става по-голямо 8-10г тогава започват да се виждат по-често.
Сега вече са много близки, въпреки пропуснатото време заедно.

С втората жена отново настъпила промяната с раждането и това че не му обръщала внимание, била много обвързана с детето и имала много прояви на ревност към него, следене и т.н.

Въпреки това, аз виждам как той и детето са много свързани, много се обичат и разбират.
Лоялен баща е и нищо не му липсва, всичко му е осигурено, учи в много добро частно училище, има и детегледачки, издръжката, която е определил въпреки липсата на брак между тях е разумна според мен (над 500 лв) , предвид че той поема всички разходи за училище, дрехи, обувки и гледачките.


Не знам дали е използван за генетичен материал, но децата са факт.
Някой спомена, че добър съпруг=добър баща, може и да е така, но аз не съм срещала такъв случай.

Моите родители са с успешен брак 30 г , като имам сестра по-малка от мен.
Те  също са запознати с идеята, че не искам деца. Естествено не вярват и не повдигат често  тази тема още, но може би скоро щез започнат с оглед на това как се развиват нашите отношения.
Чичо ми е на 45 и все още няма, та няма да е нещо непознато у Дома.


А познавате ли жени, които не са родили деца (нито имат от други връзки) и са щастливи с мъжа си? Къде по здравословни причини, къде личен избор. 
Според вас щастието в една връзка обвързано ли е с наличието на  деца? Или може и да са в дългодишен съюз и също толкова щастливи и без?

Аз не се наемам да кажа какво им е в душата на дългогодишно щастливите без  деца. В смисъл откъде да знам как се чувстват наистина.
Но и хората са различни, някои може да се чувстват добре така, други не. Ти не гледай хората, всеки е за себе си!

Авторке, ние дали познаваме, няма значение. Ако Вие ще сте щастлива без деца, не трабва да Ви пука какво ще кажат родителите, приятелите и форумът.
Ако решите, че искате дете, седнете и го обсъдете с партньора си. Няма да е първият, нито последният 50 годишен баща.

Да попитам анонимната авторка на питането - от колко време така децата са на режим 50 на 50?

Светът е шарен - от всичко има ,но е важно теб , кое би те правило щастлива😊Когато между двама души има любов нормалното надграждане са децата - няма по - голямо щастие и не мисля , че ще си ок,  ако се лишиш от майчинство. Разликата ви е голяма и ако в момента не я усещаш  , след едни 10-15 г ще е факт. В един момент детето ще е спойката -  с най- добри чуства го казвам , а ти както искаш така го разбирай .

Ccvet, чувала съм това  "след 10 години", не е баш така. Ако мъжът е енергичен, поддържа се в добра форма и е здрав, след 10 години няма да е грохнал старец.

Анонимна,на последните ти въпроси едва ли има кой да ти отговори.Това е лично усещане,зависещо от много фактори,обстоятелства,мъжът до теб и така нататък.Ако Пена  е щастлива без деца това не означава ,че и ти ще бъдеш.