Според баща ми Земята е затвор, на който ни изпращат, за да изтърпим наказанията си за извършени грехове. Едни остават по-дълго, други са за картко в зависимост от греховете.До ден днешен не отстъпва от тази своя теория.
Скъпа събеседничке, няма такова нещо като "живеят щастливо" в смисъла, в който ти вероятно го приемаш - състояние, ограничавано само от смъртта ни! Животът е постоянен низ от събития и ако да речем 10 години всичко ти е било наред, после могат да се появят трудности. Ако пък твоят живот е преминал що-годе спокойно, идват децата и покрай тях евентуални споделени нещастия. Имаш и роднини/приятели, към които си привързан и техните драми влияят на теб. Има толкова много начини човек да страда, а това с "живеят щастливо" го има само в края на сапунен сериал и в думите на хора, които не искат да признаят какво им се случва. Отделно ние, хората, често си въобразяваме, че знаем всичко за другите, но не е така.
Ето ти няколко бързо генерирани примера:
1. типично богаташко семейство - баща, майка, син и дъщеря. Ще кажеш - супер са си, докато не фалират! Само дето бащата е обсебен от жаждата за още пари и никога не се чувства доволен от притежанията си, жена му да речем игнорира факта, че мъжът ѝ предпочита да виси в офиса вместо да е с нея и запълва емоционалните си нужди я с любовници, я с някакви мании или да речем склонност да пазарува много. Синът им е свикнал да не се напряга за нищо и от нямане какво да прави е залитнал по наркотиците, които сега постоянно се чуди как да си набави. А дъщерята е имала приятел, който се е оказал най-обикновен златотърсач, но докато тя разбере това я е забременил и сега тя има дете, чийто баща не иска да вижда, както и съответната болка от преживяното. Това си е щастлив живот!
2. бедно, но щастливо семейство мъж, жена и дете - класиката, имат малко, но са щастливи и се обичат един друг, нали? Само дето бащата макар и вътре в себе си чувства угризения, че не може да осигури много на детето и му се иска да има повече пари. Майката пък вътре в себе си е надоволна, защото е искала още едно дете, но са се отказали заради финансовата част, желаейки да улесни съпруга си. Детето пък е обект на подигравки от разни там тапири, заради материалния си статус и все по-често се замисля за самоубийство. Щастие, несъмнено!
3. мъж и жена, влюбени един в друг и пример за подражание според останалите - само дето мъжът си пада по оня фетиш с душенето и при всеки секс иска да души жена си. Тя пък от своя страна не винаги е съгласна и макар мъжът ѝ да не я нагрубява при отказ, тя самата се чувства като лоша съпруга, която не може да задоволи съпруга си. Как да коментира човек това щастие?
Казано накратко: щастието е състояние на духа и като такова е временно. Също така хората имат навика да вярват, че другите са по-щастливи от тях самите като опит да се самоунижим и повярваме, че ние сме дефектни. А като бонус другите пък често добре имитират щастие или проблемите им не се виждат с просто око. Така че поне аз най-много се притеснявам за онези, които "живеят щастливо" - там проблемите са толкова добре закътани, че никой няма да разбере какво се е случило, когато някой ден същите избухнат с пълна сила и са видими не само за тях самите.
