Престанете да сравнявате едно поколение с други. Светът в момента е коренно различен от комунистическия преди. Има други ценности, други разбирания, друг морал, други потребности.
Биологичното и психичното съзряване като природен процес са все едни и същи, човешкият вид не се е променил от края на ВСВ, нито през последните 30 години. Защо да не ги сравнявам? Така, както баба ми е била на 23, така и майка ми е била на 23, така и аз съм била на 23, така и нататък моите деца са на 23 (примерно) и биологично и неврологично и когнитивно пубертетът е свършил и вече имаме природно зрели индивиди, напълно годни да поемат отговорност и да разбират разликата между желанията и реалността. Разликите идват от социалните нагласи какво се очаква като ниво на отговорности и задачи. Ако нагласата е от типа консуматорска "живея за себе си" и всичко е за еднократна употреба, младият човек остава в едно пуберско състояние, не иска да съзрее и е готов да носи отговорност дотолкова, доколкото ходи на работа и каквото изкара харчи за удоволствия и не се обвързва много-много и до 30 така си кара.
А и специално в моята професия откъсването на 35 е много по-трудно за двегодишна пауза, отколкото на 25, именно защото тогава човек е доста по-установен кариерно. 
