След като не я харесва, защо не ходиш сам при майка ти?
Аз не виждам причина. Сам ходя. Не ги карам да се виждат, преди съм опитвал – на кино, на празници да сме заедно – но напрежението се усеща и спрях.
Ако говоря с майка си по телефона, реакцията е мръщене и „Офф, пак ли майка ти...“. Затова гледам да го правя незабелязано, което пък води до „С кого говориш, криеш ли нещо?“
Доводите й са, че не било нормално да се виждам с майка си толкова често, тя трябвало сама да се оправя. Това значело, че съм поставял майка си преди нея. Да припомня - става дума за веднъж в седмицата. А веднъж се скарахме, защото на майка ми й се стопи щепселът на каната за вода и аз минах след работа да го сменя (и с това трябвало сама да се оправя).
Ако човек не е в състояние да отглежда дете, трябва да е сам и да няма връзка ли?
А тя е убедена, че точно така трябва да стане – понеже сам не осъзнавам, психологът да ми покаже колко греша и да ме вразуми.
За спорта е, или по-точно, за принципа – не може да обръщам внимание на някой друг, само на нея. Няма факти, които да се прикриват.
Според мен е това.
Добре, съмнявайте се
