Бианка, обикновено хората реагират ако има за какво. Никой с втори плюс брак, където има дете/ца от предишен такъв не е идиот да очаква, че няма да има някакъв контакт с майката на детето/децата. Но когато този контакт не върви по мед и масло всеки е в правото си да реагира съответно.
- Публикувана: 20 авг. 2022, 21:49 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2022, 13:39 ч.
Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?
Попитал jerami, който не е изгледал нито едно дете 
Напоследък чета доста скандинавска литература. Най-редовно на главния герой му се обажда бившата жена и казва: "Скъпи, налага ми се да живея в Будапеща за 2 години. Децата не щат да идват, а и там жилището ще е малко, нали може да ти ги изпратя?" Отговора е: "Ама разбира се, откога чакам, супер!". След което бащата отива да ги запише в местното училище. И няма трагедии, мрънкане и никъде и намек, че майката не им е вече майка.
Напоследък чета доста скандинавска литература. Най-редовно на главния герой му се обажда бившата жена и казва: "Скъпи, налага ми се да живея в Будапеща за 2 години. Децата не щат да идват, а и там жилището ще е малко, нали може да ти ги изпратя?" Отговора е: "Ама разбира се, откога чакам, супер!". След което бащата отива да ги запише в местното училище. И няма трагедии, мрънкане и никъде и намек, че майката не им е вече майка.
Коя ставаща майка си оставя детето?
Понякога се налага временно. Много от нас сме оставяли дете на майки и свекърви, поне за ваканции. В случая децата са си с майките.
За някои деца е по-удачно да останат при бащата. Емоционалност, начин на живот, привързаност, разстояние до училище, език го налагат. Не е изоставяне.
Специално в тоя случай това обяснение не върви, жена като не ще да гледа дете просто да не го ражда.
Не, че не ще да го гледа, а в даден момент има по-добри условия за детето другаде. Няма лошо. Освен майки имаме и бащи и не виждам защо баща не може да се грижи за отбито дете. Майката е незаменима до края на кърмаческия период и после бащата може да си влезе в ролята.
Аз не следя много клюки и жълти новини, но ми попадна скоро документация за жените в Грималди династията в Монако.
Та ситуацията с Charlène е доста спорна: оставила ли си е децата или не са й ги дали?
https://www.stuttgarter-zeitung.de/media.media.cbdc5dbd-d770-469 … .original1024.jpg
Та ситуацията с Charlène е доста спорна: оставила ли си е децата или не са й ги дали?
https://www.stuttgarter-zeitung.de/media.media.cbdc5dbd-d770-469 … .original1024.jpg
Скрит текст:
Авторке, според мен не ти трябва този мъж и шантавото му семейство.А щом съдите, че авторката не иска детето и само гледа как да го изгони, в такъв случай родната майка няма ли да усети тези намерения? И колко пък да става щом доброволно остава детето при "злата мащеха"?
Разбира се, че детето не е натрапник и не трябва да е по-малко актуално. Но предполагам, че за това дете се грижи основно майката и затова не разбирам как и кога авторката го гони. Към детето основно има задължение бащата, макар и да е създал ново семейство. От мащехата се иска да се държи с уважение и разбиране (ако е един нормален човек), но напълно в реда на нещата е да си гледа щастието и приоритетно е да бъде нейното семейство.
Не разбрах - авторката от колко време е с този мъж и имат ли деца? И какви са били предишните драми?
Не разбрах - авторката от колко време е с този мъж и имат ли деца? И какви са били предишните драми?
Много харесвам шведския модел при развод. Една седмица при майката, една седмица при бащата. Ако родителите са хора и искат децата им да растат с двама родители, остават в един град и децата не сменят училище/приятели.
Но добрите родители и без да има закони си уреждат нещата в интерес на децата. Ако не са, страдат и без раздяла.
Io, La Piovra, дойде ли точката на пречупване се появява непоносимост. За всеки човек е различна. Може ти, аз или друг да не я разбира. Както и другите да не разбират твоята точка, ако дойде някой ден. Но за конкретния човек е факт и без значение дали за друг положението е поносимо, за него не е. Безсмислено е да обясняваме как му е било супер и действа заради каприз. Не се разваля лесно семейство, само те си знаят през какво са минали и защо са го направили.
Но добрите родители и без да има закони си уреждат нещата в интерес на децата. Ако не са, страдат и без раздяла.
Io, La Piovra, дойде ли точката на пречупване се появява непоносимост. За всеки човек е различна. Може ти, аз или друг да не я разбира. Както и другите да не разбират твоята точка, ако дойде някой ден. Но за конкретния човек е факт и без значение дали за друг положението е поносимо, за него не е. Безсмислено е да обясняваме как му е било супер и действа заради каприз. Не се разваля лесно семейство, само те си знаят през какво са минали и защо са го направили.
Наби ми се в очите повтаряемостта в модела .... Нашите отношения оцеляха при кризата в резултат от поведението на детето, седма година сме заедно. Пуснах темата, защото ми е интересно защо хората решават да развалят семействата си и доколко тези причини са повече обективност от емоция и мечти.
А ти защо участва в развалянето на предишното семейството на сегашния си мъж?
Колкото до повтаряемостта на модела - вашите отношения оцеляха въпреки поведението на детето.
След някоя година ще пишеш, че са оцеляли и въпреки поведението на свекървата, която пише абсурдни жалби срещу теб.
E aко един човек не е искал няма как да го вземат колкото и качествен да е, и не винаги е свързано с търсене на перфектната половинка. A и има една приказка че хубавите ябълки прасетата ги ядат, дето не знам дали е вярна, ама определено ме притеснява. 
Човек, който не иска да бъде взет, не се притеснява кой яде хубавите ябълки
