


Благодаря ви за всичко споделено!

Ох, този сладък пухчо Ефе, нямам търпение да го видя вече, но кога ще стане, КБТ ще си решат. Само личицето му остана да ни покажат. Може наистина за РД на ашкъма да ни изненадат наистина, ще видим

Значи все още са в НЙ ... Да видим дали ще се приберат или ще отскочат до Флорида, а може и Тугай да е дошъл при тях, кой знае


Айре


Да, не могат да се сравняват сериал от близо 80 серии с филм, но това не пречи Серин и Мехмет да станат новата любима двойка на зрителите, дай боже!

Пепи, колко си категорична само за снимката на КБТ, да видим

За филма има няколко коментара в IMDb , повечето положителни, но, има и отрицателни. Но, поне за Къванч няма две мнения, оценяват го. Най- интересното е, че оценката на Маслиново дърво не е много по- висока, нашия е с 5.9 - а за него само 6.3, очаквах да е повече след този интерес

Страхотно е, че историята не е в Истанбул, а в Анадола, като този път изразява истинска културна тема, за разлика от предишните турски филми на netflix. Намирам намерението на филма за добро и наистина исках да му се насладя. Има обаче голяма липса на разказване на истории и беше скучно от началото до края. Това е нещо като роуд филм, но едва ли можете да опознаете местата, на които са били, или хората, които са срещнали. Всички герои са повърхностни. Къванч и Сетар са страхотни актьори и техните умения правят филма гледаем, иначе историята беше разказана по скучен начин със сериозни проблеми при монтажа. Кинематографията ми хареса обаче.
И двамата водещи актьори представиха изключителни изпълнения, но Къванч е този, който просто ме взриви. Как един актьор не само умее да споделя толкова силни красиви емоции с публиката, но и го прави толкова искрено и естествено, че наистина съчувствам на това изгубено малко (39-годишно) момче и ме кара да почувствам болката му, като моя собствена! Емпатия... тези чувства често се губят в съвременния хай-тек свят. Шапки долу на Къванч, че ги върна! Надявам се да виждам повече от него в бъдеще във филми като този.
Този филм беше хубав завършек на натоварения ми празничен уикенд. Това е филм за прошката... за това да прощаваш и да ти бъде простено. Имаме нужда от повече филми като този в нашия забързан живот - филми, които са невероятно бавни, но и невероятно красиви... филми, които нежно ни напомнят, че самият живот е невероятно кратък, но и невероятно красив и в него няма абсолютно никакво място за обиди това, колкото и да се опитваме да ги задържим там.
Знам, че ще гледам този филм отново.
Малко меланхоличен, но скоростта на филма беше като медитация. Също така поздравления за Kivanc Tatlitug за представянето му.


