Разпределение на финанси вкъщи.

  • 12 499
  • 240
  •   1
Отговори
# 135
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852

Защо единият да не си изплаща личен апартамент, ако има пари и иска, а другият си има, стига му, допринася за домакинството, не занимава половинката си с личните си разходи, и не иска да се ангажира допълнително с имущество, разходите покрай него и поддръжката?
Не на последно място, ако двойката има и деца, планират живот заедно, после всичко остава за поколението така и така.
А иначе, който нещо не го устройва, -> вратата, то е ясно.

Ще ти кажа защо, Ривоукър, не е сложно. Защото когато разглеждаш дадена ситуация, не може просто да изключиш някакви вероятности или ситуации, които не ти изнасят.

Ти разглеждаш случая, в който единият вече има апартамент И не иска да се занимава повече. С тази конюнкция току-що силно намали множеството на всички двойки или поне не отчете всички случаи.

Ами ако няма жилище единият, би искал,  но НЕ МОЖЕ да съпортва равноправно? Тогава какво? Спирате да сте двойка?

Лично аз съм за разделението на разходите, ние също имаме отделни бюджети и делим разходите, но това е МОЕТО желание да допринасям, включително финансово, по равно. Аз това считам за правилно към човека до мен, така правя. Не разбирам жените, които стоят без доход и в някакъв вид зависимост от мъжете си (дори да не бива натяквано или дори намеквано това от издържащия) години наред да гледат деца вкъщи и не е моят живот. НО, това не значи, че няма такива семейства, които са си избрали такъв модел. Та, какво става в такава ситуация с разпределението?

И последно – когато обичаш някого, но наистина, а не сте просто двойка от удобство – за да не плащате 2 наема, за да не е някой сам, за редовен секс или по други подобни причини, тогава правиш всичко за този един човек. И не, не правиш сметки какво ти коства това, защото ти си щастлив, когато и той е щастлив. Или на простичък език казано: ако ти си гъзарят с дъртото БМВ на 10 години, в което се наливат стотици левове месечно  (щото са си твои, никой не го оспорва), а жена ти трябва да ходи с колело на работа, защото дори картата за транспорт й е скъпа, на самия теб ще ти стане тъпо това да продължи така. Защото се нарича емпатия и нормално човешко отношение към близък, обичан човек. А ако не ти стане тъпо, не говорим за нещото (или човека) в живота ти, което те кара да се усмихваш всеки ден и да знаеш защо всеки ден правиш това, което правиш, тогава блок-схемата се връща към началото на абзаца – връзка от удобство, за приятно прекарване и т.н.

Последна редакция: ср, 12 окт 2022, 17:45 от chrissy

# 136
  • Мнения: 50 973
Сещам се за споровете за бъдещето на децата - там след спорове за пари, кариера, образование тук или в чужбина, емиграция и прочее накрая се стига до консенсус - най-важното е да са щастливи, а условията за това са индивидуални за всеки. 
Е, с парите и семейните финанси е същото - важното е да има хармония във връзката и никой да не се чувства прецакан, несигурен или използван. И пак за всяка двойка е явно различно. В моето семейство сме се взели равни - по богатство (бедност също може да се каже), образование, социално положение, възгледи, религиозност и религия и прочее. Освен това сме от старата школа и не ни е и хрумвало, че може да имаме отделни финанси. Просто и в двете семейства който и от родителите ни да е носил някакви пари, те са били оставяни на общодостъпно място (при мен беше кутийка от локум, или бонбони някакви, просто на купчинка, при половинката са били разпределяни в пликчета, но всичко е било общо). Съответно за нас това е било нормалното и ние също почнахме с кутийката, после дойдоха картите, но вече имахме навика да мислим общо и така си остана.
Да де, ама ако трябва да посъветвам детето си може би няма да я посъветвам същото, защото виждам колко различни са нещата днес. Сега се женят късно, респективно всеки има кариера и някакви активи и този с по-големите е нормално да има едно наум за безрезервната подялба. Освен това, какво да се лъжем, днешните връзки са по-неустойчиви от някогашните. Имам чувството, че от самото начало младите днес влизат с едно наум как ще се разделят. И с настройка за борба и надмощие, пък и със страх да не се минат. А ние някога и като гаджета даже бяхме на обща сметка - излизаме вечер, или отиваме на ски, или на море, всеки дава колкото има и когато има. Веднъж единият, друг път другият, даже и единият да е давал повече това не е имало значение, защото всеки е давал колкото може. Ама днес не е така, а и хората днес не са равни, както бяхме ние при соца. Единият може да има заплата от 10 000, а другият от 2000 и нещата се усложняват...

Абе, дълго стана, ама накратко - готова универсална рецепта няма. Затова да не спорим кое е най-добро, а да гледаме на темата просто като на размяна на идеи. И ако някой си хареса идея да я приложи и за себе си, а не да се надвикваме чие решение е най-добро.
Не мога да си спомня Киплинг или Екзюпери беше казал следното:
- Ако ти имаш една ябълка и аз имам една ябълка и си ги разменим, то всеки от нас пак ще има една ябълка. Но ако ти имаш една идея и аз имам една идея и си ги разменим, то всеки от нас ще има по две идеи Simple Smile

# 137
  • Мнения: 2 029
При нас мое, твое, общо...не ги мислим нещата. Дори не ги и обсъждаме. Мъжът ми плаща всички сметки, аз купувам храна през седмицата. Събота или неделя ходим заедно да пазаруваме щом е с мен той плаща. Големите покупки пак той ги плаща. Когато излизаме да вечеряме винаги плаща той. Почивки, пътувания екскурзии той.
 Аз плащам на детето 2 школи по мат. и език., частни уроци по бел. Тренировки, клуб по роботика.
Купувам дрехи за всички вкъщи /просто, ако не го правя и двамата ще ходят голи...не обичат магазини и това е/подаръци за приятели и роднини само аз. Май и разходите за кучето поемам главно аз. Бюджет не спазваме. Аз успявам да си спестявам по-голямата част от заплатата. Понякога даже и цялата.

# 138
  • на последния етаж
  • Мнения: 9 895
Аз успявам да си спестявам по-голямата част от заплатата. Понякога даже и цялата.
А с какво плащате всичко, изброено преди това (роботика, дрехи, тренировки, школи и т.н.)?

# 139
  • Out of the Mix
  • Мнения: 2 853
Всичко може да се изключи, Криси.
Всеки си преценява какво, кога да дава, казва, разпределя, прави, не прави и т.н.

Любовта и емпатията нямат нищо общо, както и крайностите, които описваш.
Защо да трябва да допускам и описвам всички случаи?
Всеки изхожда от себе си и неговата си конфигурация.

Аз съм дал и давам основата, базата.
Ако някой иска повече и още, работи, изкарва, и си го получава, без значение аз искам ли, или не, щом мен не ме анагажира това с "напъване", което не искам да правя, било финансово, или под формата на друг ресурс в различни ситуации.

Но това, което не бих допуснал е задлъжняване, към което "невидимо" би се стигнало, ако не си с железни принципи, разбирания, висока финансова култура.

Разбира се, това на много не се харесва, но не е мой проблем.
Спокойствието ми е най-важно.

# 140
  • München, Deutschland
  • Мнения: 6 852

1. Защо да трябва да допускам и описвам всички случаи?
Всеки изхожда от себе си и неговата си конфигурация.
...
2. Аз съм дал и давам основата, базата.
Ако някой иска повече и още, работи, изкарва, и си го получава, без значение аз искам ли, или не, щом мен не ме анагажира...
...
3. Спокойствието ми е най-важно.

Съкратих и номерирах мнението за удобство при четене.

По 1.: Защото да допуснеш, че другият може да има желание да изплаща апартамент, но да не може, означава да си готов да се поставиш на негово място и да разбереш трудностите му. Каква би била тази връзка, в която не говорите за нещата, които ви тормозят, пречат, притесняват, правят нещастни? Или е връзка само когато е за иху-миху, а когато единият е затруднен (например финансово, здравословно и т.н.), да се оправя?

По 2.: О, тук имаме съвсем различно виждане. Общ или разделен бюджет, не мога да си представя да нямам общи цели в живота си и да не гледаме в една посока. Това включва аз да подкрепям човека до себе си, когато той има нужда и той да го прави, когато аз имам нужда.

Давам ти пример. В момента изнемогвам от работа от близо година и нещо. Не остава време за сън, за готвене, камо ли за хобита, спорт, разходки или нещо друго. Понякога и леглото не успявам да оправя сутрин от бързане. А съм активен човек попринцип - нито ще седна да седя, нито ме мързи да подхвана проект, нито се скатавам. Но сега е living hell. Понеже опитвам и аз да се включвам в домакинството, когато не съм на работа, а мъжът ми вижда, че не ми се събират и 20 минути дневно за почивка, той пое основно готвенето, чистенето винаги се е занимавал той, пое странични дейности, комуникация с институции, домакинска работа вкъщи, отделно колите...
Допреди около 2 години беше обратното, тогава пък почти всичко правех аз, а той беше по Х часа на работа.

Та, наистина, не те разбирам. Когато искам повече от живота, не искаме ли да се наслаждаваме на "повечето" после заедно? Не обсъждаме ли, не правим ли планове за целите си в живота. Или викаш, щом има храна на масата и базата е осигурена, друг интерес един към друг нямаме? Аз купувам месото и картофите, ти ги сготви, ма не ме интересува ти какво си мислиш, какво искаш или какво те вълнува, не искам да ме "ангажираш" с твоите желания за повече...

По 3.: Разбирам, явно е така.
Всичко, което изисква усилия, не е на мода в момента и не визирам теб конкретно. Като започнеш от игричките на телефона (щото четене, спорт, рисуване или инструмент изискват опити и усилия), през поръчването на храна с неясен състав (щото да сготвиш изисква да го купиш, измислиш и що-годе да се понаучиш да го правиш) и стигнем до работата, в която предаваме нещо, колкото да има (щото заплатата си върви). Е, хубаво, който го устройва да живее живота си така, ок. Желая ти приятно спокойствие, щом това е, което търсиш и си готов да платиш такава цена за него.

# 141
  • Мнения: 120
... а жена ти трябва да ходи с колело на работа, защото дори картата за транспорт й е скъпа, на самия теб ще ти стане тъпо това да продължи така.
Надявам се да доживея времето, когато велосипедът вече не е най-нисшото средство за транспорт според бълганира.

А отностно разпределението на разходите в семейството: "от всекиго според възможностите, всекиму според потребностите".

# 142
  • Мнения: 2 029
Аз успявам да си спестявам по-голямата част от заплатата. Понякога даже и цялата.
А с какво плащате всичко, изброено преди това (роботика, дрехи, тренировки, школи и т.н.)?
Получавам два наема и гледам да се вмествам в тях повечето месеци.

# 143
  • София
  • Мнения: 20 725
И в други теми съм отбелязвала, че имаме общи разходи, но не и общ бюджет.
И тук ще отбележа, че обикновено за общ бюджет се застъпват хората с по-ниския доход. Сигурно и аз ще съм така, ако мъжът ми изкарва в пъти повече от мен. В което няма лошо, но да не се намеква как другите не се обичаме достатъчно.
Споделям мисълта на Тито "Чуждото не искаме, своето не даваме"

# 144
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 503
Аз само да вметна, че бюджет по дефиция включва в себе си приходи и разходи, та няма как да има общи разходи, пък всеки да има отделен бюджет.

# 145
  • София
  • Мнения: 37 651
Да, бюджет си има точна дефиниция, като тук се ползва ангро, общо- взето за харча.

# 146
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 503
Е, не е само за харча. Точно в мнението преди моето горе, което и коментирам, се говори за общо харчене, но пък отделни бюджети. Няма как да ги бъде тези две неща заедно. Simple Smile

# 147
  • София
  • Мнения: 37 651
О, има.
Аз никога не съм имала общ бюджет, но съм имала общ и целеви харч.
Моята заплата винаги е била терра инкогнита, но освен мен е обслужвала семейството.
Всъщност, драма настава, когато парите като цяло не стигат.

# 148
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 503
Общ харч веднага предполага наличието на общ бюджет. Може не цялото харчене да е общо (то едва ли е възможно), но няма как хем да има общо харчене, пък хем да нама общ бюджет.

# 149
  • София
  • Мнения: 37 651
Има, ето ме.
Общ бюджет значи, Х и У участващи да си слагат парите на едно място или да са наясно с постъпленията на другия.
Общото харчене по обща директория не значи общ бюджет. Една цел, различни капитали.
Лошо би станало, както казах, ако не стигат или някой от участващите не припознава общата цел за своя.

Общи условия

Активация на акаунт