На нас празнуването с други хора ни отпадна по болест, защото след почти седмица не ми е минало. Както и да е. Купихме мезета разни - месо, сирена, маслини, баница с късмети взехме днес, тиквеник, и ще направим салата. И без това не ядем толкова много, не виждам смисъл да се зариваме с храна. Разкритикуваха ме, че не съм взела както ми беше поръчано най-евтиното “шампанско” за 3,99. То вярно, че и двамата не обичаме и не пием и всяка година го изхвърляме, обаче това дори балончета нямаше 😂 взех някакво пак евтино, и изобщо купих не много неща и не са кой знае пък колко специални и оставих пари, с каквито едно време се изхранвах аз на седмица. Че тя вечеря в хубав, скъп ресторант, не квартална кръчма и средна хубост, за двама ни излиза толкова. Егати скъпотията. Наистина се прибирах и се чудех как се справят хората с ниски доходи. Съвсем сериозно, не знам. То дори за храна не стига!
Моят хубостник е доста кисел последните дни, много му се събра, но видях, че преди да излезе беше се поуспокоил и полагаше усилия да не вилнее. Оценявам го. Защото аз си прекарах отпуската болна в леглото, няма да има как да отпразнуваме с приятели, и въпреки това се радвам и нямам търпение за зарята и всичко. Много ми е хубаво.
Писаха ми пак да ме питат дали съм оздравяла и дали искаме да идем. Казах, че не съм още, и макар да не съм заразна вече (предполагам?), едва ли на някого ще е приятно да съм около него. Отговор: “А, няма проблем, половината сме болни!” Е какво, да ида там да си разменяме бацили и да ме тръшне следващия? Много ми е странно това, че и от хора дето до неотдавна разправяха на всеки за ваксинации, разстояние, лична отговорност и такива разни работи…
А пък да не коментирам какво стана като реших, че е добра идея да разбия заквасената сметана с миксер... Течеше отвсякъде.