Актрисата Диана Димитрова - жертва на насилие?

Няма  как да разбереш. В чужди обувки не можеш да ходиш. Липсва ти способност да се опиташ да разбереш, да се поставиш на мястото на другия. Също така си позволяваш да съдиш изтормозена жена без грам да си запозната с подробностите.
Малко книжки по психология относно насилието може да ти разясни неправилното ти мислене, но това само ако поискаш, може да потърсиш информация.
Бих могла да ти разкажа някои неща, но просто виждам, че няма смисъл.
Такива хора като описаните от Лейди са тормозени от малки и са с друга психика.
Даже при такова отношение съм убедена, че е тормозена от дете.
Браво Лейди, че сте и помогнали да се отърве.

Много ми е мъчно, че не осъзнаваме колко погрешно е това.
Аз се разведох заради шамар. Не е имало кръв, синини, побой...но бях бременна и гола в леглото, а той подпийнал, разрева се, че не ми бил първия мъж и ме ошамари. Не можах да му простя, спрях да го обичам на момента. Светът ми се срина.
Шамарът е насилие, шамарещият е насилник, пириъд.

Ужас. На какъв дришльо си попаднала.
Сринал и се бил света. Момиче, ти се се отървала. Трябвало да почерпиш.
Боже, може ли за това да се бие шамар.

Иначе си права. Шамарът също е насилие.

Кое? Да не приемаме да се спекулира с цел постигане на егоистични цели с темата за насилието?

Онакава, съжалявам да прочета за случката и честито, че си се отървала от този мъж, дето в едно изречение за него има поне три причини да го зарежеш.

Това не променя факта, че няма такова нещо като "все е насилие", и съдът, и нормалният човек ще направи разлика и между два шамара дори.

Благодаря, не го споделям, за да ми съчувствате, много вода изтече оттогава и за миг не съжалявам за решението си.
Просто ви давам пример за "просто един шамар", който не е просто шамар. Няма "просто" тука. В моето семейство насилие не е имало, за първи път се сблъсках с нещо подобно в тоя момент.
За какво може, какво е "безобиден" шамар? Шамар по какъв повод бихте простили вие, да зададем така въпроса.

Онакава, аз не ти съчувствам, а те поздравявам за смелостта.
Това: "Спрях да го обичам на момента" абсолютно изразява, моето отношение към насилието.

Онакава, ти си много по-адекватно лице на проблема и усилията за справянето с него - реагирала си още при първия инцидент, и дори при сложна житейска ситуация си отделила този човек от живота си, постъпвайки отговорно към себе си и детето. Адмирации.

Моята теория е, че огрооомен процент от жените сме били жертви на насилие в една или друга степен в някакъв момент от живота си, но не говорим много-много. Съдя по себе си. Ако аз, човек средно интелигентен, който внимателно подбира кръга си и не цепи басма, съм успяла да се натъкна на два пъти на комплексари, смятай за какво става въпрос. Това ми е женското послание към жените, които четат - не го търпете, момичета. Само нетърпимостта ще ни помогне да преборим тоя проблем.

ПС Не си тръгнах на момента, нямаше как, на чуждо място бях. Отне ми време да се подготвя, да го планирам и да си постеля. Накарах го да потърси психологическа помощ, ако искаше да остана, но решението го взех на момента.

Май никакъв




За съжаление не всички жени са като теб.
Има много жени примерно с ниско самочувствие. Има страхливи жени.
А и насилието също така може да те смачка психически. Няма жена, която да и харесва да я пребиват.
Тоя лаф "бий ма, обичам те" е за майтап.
Има и стокхолмски синдром. Вярно, уж важи за отвлечени само. Но не мисля така.
Като дете съм била малтретирана. От едната ми баба. Някъде почна след 7 годишна възраст. Но съседите са ми казвали и че като бебе също ме е тормозила.
А баща ми е правил опити за сексуално насилие. Пак като бях малко дете. За щастие винаги беше пиян, неадекватен със забавени рефлекси. Удрях му всеки път един тупаник и бягах. После се чудеше що има синини.
Но баба ми я спрях, защото ми писна и я спуках един ден аз от бой. И то пред дядо ми. Който се опита да скочи, но нападнах и него. И му казах - айде де, ела ми посегни, пребий ме, после ще обясняваш на майка ми защо съм синя. Ада ще ти стовари на главата"
Оттогава стана по-нисичка от тревата. Чат пат я тормозих за да си знае мястото.
Обаче аз съм го направила. Но хората са различни, децата са различни. Аз може да съм опака, чепата.
Но има деца не могат да се опълчат, изменя им се психиката. Мислят си, че сигурно си го заслужават. Може и аз да съм мислела така за известно време.
Майка ми имаше близка приятелка, която се опитваше да убеди преди много години да избяга с детето си. Да потърси помощ от полиция и разни институции.
Но тя просто нямаше къде да отиде. Години я биеше. Не всеки ден, но редовно.
Малката им поотрасна и нея почна да бие. И в един момент дори бил започнал и да я малтретира сексуално. Затварял се с нея, опипвал я. За щастие тя го е спирала, за което отнасяла порция бой.
Но нямала никакви роднини. Кръгъл сирак.
Не е имала къде да отиде. Апартамента е негов. Малка заплата е имала. В един момент осъзнала, че е трябвало да го напусне отдавна и да не подлага и детето си на това.
Била решила да го убие. 
За щастие не успяла да го убие. Господина се напил и се сбил, та го пречукали.
Че даже и изплатили стабилна кръвнина

Е... добре... майка ти не ги ли е виждала тези неща ?
( Скоро дъщеря ми ми каза ,че бившият и приятел  я е ударил и тя за това се е разделила с него ,не е била пребита ,не е имала оток и синини ,но не е казала на никой вкл и мен ,защото знае ,че ще направя голям панаир ....Момчето изобщо не изглежда като комплексар ,напротив ....на външен вид и като държание е страшен гъзар ,родителите му са много готини ,нооо комплексите и Чобанията понякога са много добре прикрити ...честно казано страшно ме е яд ,като  ми каза не можах да се побера в кожата си ,още повече ,че и аз като млада съм попадала на два такива  комплексара ...и съм говорила за това с нея ...Още повече ме е яд обаче на коментари от жени ,че видиш ли не е така добре пребита като рандъм домакинята с изваден далак и избити зъби и след години казала и не си извадила медицинско....Сигурна съм ,че щом аз съм попадала на такива ,повечето жени СА и малко от тях подават жалба и вадят медицинско ,тука шамарът за нищо се няма и се тълкува успоредно с черти на характера и облик в социалните медии

Много сол в манджата.Ще ослепеем!

Как да ги види като са се случвали в нейно отсъствие, когато съм била при баща си както е наредил съда.


Иначе да, шамарчето за нищо го нямат. Може да са търпели и та само шамарчета и това за тях да е за добро утро.
И да, не от всеки шамар ше излезе цицина, синина и бучка.
Но дори и един е достатъчен повод за раздяла.

Това, че и само един шамар е повод за раздяла, никой тук не го е оспорвал. Спорът е, че за един шамар без свидетели и без следи не можеш да отидеш на съд, защото какво ще докажеш? просто се махаш на момента и толкоз.

Според мен това шамарът да се приема толкова ларж се залага още в детството,когато се раздаваха шамари по стереотип за щяло и нещяло ,едно ,че психиката свиква да го възприема като нещо нормално и другото е ,че ти се е втълпило ,че е нещо заслужено заради нещо лошо  което си направил ,после някой като те ошамари ти самият изпитваш не гняв ,а вина и унижение ,срам....именно за това съм избягвала да удрям децата...